Там, където дъщерята на шейха рови в боклуците
" Би трябвало да се самоубия, доста ме е позор. " Той е в действителност шейх, само че през днешния ден е заставен безпомощно да следи по какъв начин децата му ровят в боклука. Хиляди сирийчета в Ливан поставят тежък физически труд, с цел да не умрат от апетит.
Тях в действителност не ги и виждаш. Под моста на една крайградска автомагистрала в покрайнините на ливанската столица Бейрут се вижда единствено един движещ се чувал с пластмасови бутилки. Изпод него се подават две кльощави крачета. Саладин отново старателно е събирал. Събирал е всичко това, което хората изхвърлят.
Децата от сметищата на Бейрут
От ранни зори детето рови из контейнерите за боклук в столицата. " После продавам - заплащат ми на кг ", споделя Саладин и гордо прибавя, че изкарвал по 40 хиляди лири дневно. Малкото му братче прецизира, че в действителност са към 20-30 хиляди дневно - единствено в доста положителни дни се изкарват по 40-50 хиляди.
Тези 50 000 лири звучат респектиращо, само че цената им възлиза на по-малко от 2 евро. Децата приказват повече от съществено за парите, които изкарват от събиране на отпадъци, а зацапаните им личица получават изражение на възрастни хора. Единият е на 10, другият на 11 години. И двамата са бежанци от Сирия.
На няколко десетки километра от Бейрут, в долината Бекаа покрай сирийската граница, през последните години леговище откриха близо 1,5 милиона сирийски бежанци. И това са единствено формалните цифри - броят им вероятно е надалеч по-висок. А Ливан е дребна страна с едвам 6-милионно население. На глава от популацията Ливан е приел до момента най-вече бежанци в международен мащаб.
Зайнаб е нагазила до глезени в сметта. Тук децата сортират събраното. Зад мизерния лагер от спонтанни палатки и бараки се издигат планини от пластмаса, картон и други отпадъци.
" Аз давам отговор за найлоновите торбички. Събирам ги под дърво и камък, след това ги тъпчем в чували и ги продаваме на компаниите за преработване. На кг изкарваме по 3-4 хиляди лири - едвам утолим глада си ", споделя момичето. И повдига плещи в отговор на въпроса какъв брой време е належащо, с цел да събере един кг найлонови торбички. За които получава по-малко от 20 цента.
Безподобна бедност
Бащата на Зайнаб в действителност е шейх, доста почитан лидер на клан в Сирия. Днес шейх Закария е заставен безпомощно да следи по какъв начин фамилията му рови из боклука и гладува.
" Аз съм старейшина и шейх. Направо ме е позор да го призная, само че ние в действителност сме принудени да живеем от сметищата. Икономическата рецесия в Ливан ни засегна доста тежко. Обикновено закупувам за фамилията по пет пакета самун дневно, тъй като сме 13 души. В момента не можем да си позволим и два пакета. Аз се храня единствено един път на ден ", изяснява шейхът.
Икономическата обстановка в Ливан в действителност съществено се утежни, а това мощно обременява сирийските бежанци. По данни на Организация на обединените нации 90% от тях живеят в дълбока беднотия и се нуждаят от помощи. Тези помощи бежанците получават обаче в ливански лири, а не в долари. Затова парите им внезапно се стопиха заради 90-процентовата инфлация в страната.
" Помощите не стигат даже за нафта или за чувал захар. Готвим на газ, а газовата бутилка коства 500 000 лири. Живеем в палатка, само че би трябвало да плащаме и наем от 350 000. Токът ни излиза половин милион. Парите за нищо не стигат. Какво мога да сторя? Всъщност би трябвало да се самоубия, тъй като към този момент не мога да оказвам помощ на децата си ", споделя шейхът.
Синът му Салем таман се прибира. 12-годишното момче не върви на учебно заведение, тъй като се постанова да работи на полето. Вади картофи и мъкне чували - прекомерно тежка работа за дете на неговата възраст.
" Чувалите тежат по 60 кг. Понякога съумявам, различен път не. Аз самият тежа 40 кг. След работа доста ме болят краката ", оплаква се Салем. Той се скъсва от работа за един $ дневно. Според Организация на обединените нации най-малко една трета от сирийските деца в Ливан не са и стъпвали в учебно заведение, а близо 30 000 са принудени постоянно да работят.
" Името ѝ е Ватан "
Децата на шейха познават Сирия само от разказите на възрастните - към този момент прекомерно дълго живеят в Ливан. Бежанският лагер се е трансформирал в тяхна татковина, колкото и да не го харесват. " През лятото е истински пъкъл. Всички спим в една стая, която няма прозорци ", споделя 11-годишната Шад.
Майка ѝ обаче избира лятото. " На жегата се устоя. Много по-сериозен проблем е зимата с дъждовете и снеговете. Покривът на палатката се продънва и по цяла нощ би трябвало да изгребваме водата или да ринем сняг, другояче палатката напълно ще рухне. "
Всички те желаят да се върнат в Сирия. Но се боят от режима на Асад, а момчетата ще би трябвало да влязат в армията. Да не приказваме, че бежанците са дамгосани като " предатели ".
Едно преди малко проходило момиченце минава с неуверени стъпки наоколо. " Името ѝ е Ватан ", споделя майката и прибавя: " С нея се усещаме малко по-близо до Сирия ". Защото Ватан това и значи: Родина.
Тях в действителност не ги и виждаш. Под моста на една крайградска автомагистрала в покрайнините на ливанската столица Бейрут се вижда единствено един движещ се чувал с пластмасови бутилки. Изпод него се подават две кльощави крачета. Саладин отново старателно е събирал. Събирал е всичко това, което хората изхвърлят.
Децата от сметищата на Бейрут
От ранни зори детето рови из контейнерите за боклук в столицата. " После продавам - заплащат ми на кг ", споделя Саладин и гордо прибавя, че изкарвал по 40 хиляди лири дневно. Малкото му братче прецизира, че в действителност са към 20-30 хиляди дневно - единствено в доста положителни дни се изкарват по 40-50 хиляди.
Тези 50 000 лири звучат респектиращо, само че цената им възлиза на по-малко от 2 евро. Децата приказват повече от съществено за парите, които изкарват от събиране на отпадъци, а зацапаните им личица получават изражение на възрастни хора. Единият е на 10, другият на 11 години. И двамата са бежанци от Сирия.
На няколко десетки километра от Бейрут, в долината Бекаа покрай сирийската граница, през последните години леговище откриха близо 1,5 милиона сирийски бежанци. И това са единствено формалните цифри - броят им вероятно е надалеч по-висок. А Ливан е дребна страна с едвам 6-милионно население. На глава от популацията Ливан е приел до момента най-вече бежанци в международен мащаб.
Зайнаб е нагазила до глезени в сметта. Тук децата сортират събраното. Зад мизерния лагер от спонтанни палатки и бараки се издигат планини от пластмаса, картон и други отпадъци.
" Аз давам отговор за найлоновите торбички. Събирам ги под дърво и камък, след това ги тъпчем в чували и ги продаваме на компаниите за преработване. На кг изкарваме по 3-4 хиляди лири - едвам утолим глада си ", споделя момичето. И повдига плещи в отговор на въпроса какъв брой време е належащо, с цел да събере един кг найлонови торбички. За които получава по-малко от 20 цента.
Безподобна бедност
Бащата на Зайнаб в действителност е шейх, доста почитан лидер на клан в Сирия. Днес шейх Закария е заставен безпомощно да следи по какъв начин фамилията му рови из боклука и гладува.
" Аз съм старейшина и шейх. Направо ме е позор да го призная, само че ние в действителност сме принудени да живеем от сметищата. Икономическата рецесия в Ливан ни засегна доста тежко. Обикновено закупувам за фамилията по пет пакета самун дневно, тъй като сме 13 души. В момента не можем да си позволим и два пакета. Аз се храня единствено един път на ден ", изяснява шейхът.
Икономическата обстановка в Ливан в действителност съществено се утежни, а това мощно обременява сирийските бежанци. По данни на Организация на обединените нации 90% от тях живеят в дълбока беднотия и се нуждаят от помощи. Тези помощи бежанците получават обаче в ливански лири, а не в долари. Затова парите им внезапно се стопиха заради 90-процентовата инфлация в страната.
" Помощите не стигат даже за нафта или за чувал захар. Готвим на газ, а газовата бутилка коства 500 000 лири. Живеем в палатка, само че би трябвало да плащаме и наем от 350 000. Токът ни излиза половин милион. Парите за нищо не стигат. Какво мога да сторя? Всъщност би трябвало да се самоубия, тъй като към този момент не мога да оказвам помощ на децата си ", споделя шейхът.
Синът му Салем таман се прибира. 12-годишното момче не върви на учебно заведение, тъй като се постанова да работи на полето. Вади картофи и мъкне чували - прекомерно тежка работа за дете на неговата възраст.
" Чувалите тежат по 60 кг. Понякога съумявам, различен път не. Аз самият тежа 40 кг. След работа доста ме болят краката ", оплаква се Салем. Той се скъсва от работа за един $ дневно. Според Организация на обединените нации най-малко една трета от сирийските деца в Ливан не са и стъпвали в учебно заведение, а близо 30 000 са принудени постоянно да работят.
" Името ѝ е Ватан "
Децата на шейха познават Сирия само от разказите на възрастните - към този момент прекомерно дълго живеят в Ливан. Бежанският лагер се е трансформирал в тяхна татковина, колкото и да не го харесват. " През лятото е истински пъкъл. Всички спим в една стая, която няма прозорци ", споделя 11-годишната Шад.
Майка ѝ обаче избира лятото. " На жегата се устоя. Много по-сериозен проблем е зимата с дъждовете и снеговете. Покривът на палатката се продънва и по цяла нощ би трябвало да изгребваме водата или да ринем сняг, другояче палатката напълно ще рухне. "
Всички те желаят да се върнат в Сирия. Но се боят от режима на Асад, а момчетата ще би трябвало да влязат в армията. Да не приказваме, че бежанците са дамгосани като " предатели ".
Едно преди малко проходило момиченце минава с неуверени стъпки наоколо. " Името ѝ е Ватан ", споделя майката и прибавя: " С нея се усещаме малко по-близо до Сирия ". Защото Ватан това и значи: Родина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ