Кървавият 3 юли: 131 години от фаталното покушение срещу Стефан Стамболов
На днешната дата, 3 юли, България си спомня за едно от най-жестоките и съдбоносни политически убийства в модерната си история. През 1895 година някогашният министър-председател Стефан Стамболов е съсечен посред София, до момента в който се прибира вкъщи с файтон.
Хроника на едно предизвестено ликвидиране
Покушението е осъществено вечерта, когато Стамболов излиза от представителния „ Юнион клуб “ дружно с приятеля си Димитър Петков. Нападателите – Бонев, Халю и Тюфекчиев – блокират файтона и нанасят десетки удари с ятагани по главата и ръцете на държавника. Стамболов прави опит да се отбрани с персоналния си револвер, само че провалите са съдбовни. Лекарите ампутират двете му ръце в опит да спасят живота му, само че три дни по-късно, на 6 юли, великият българин издъхва.
Мотивите зад атентата
Основен мотор на заговора са македонски дейци, водени от Наум Тюфекчиев. Те отмъщават за изтезанието на майор Коста Паница, наказан на гибел за опит за прелом по време на ръководството на Стамболов. Покушението е улеснено от неналичието на държавна защита, макар че Стамболов неведнъж предизвестява, че животът му е в заплаха и че държавното управление на Константин Стоилов и княз Фердинанд знаят за заговора.
Наследството на Държавника
Стефан Стамболов остава в историята като „ Стефан Стамболов – Строителят на съвременна България “. Неговото твърдо ръководство укрепва държавността, откъсва страната от съветското въздействие, слага основите на икономическия напредък и модернизира армията. Насилственият завършек на живота му бележи една от най-мрачните страници на българския политически живот.
Източник: Исторически архиви на Българска академия на науките и Регионален исторически музей – София.
