3 юли 1877 г.: Българското опълчение преминава Дунав и стъпва на родна земя
На днешната дата – 3 юли (22 юни по остарял стил) през 1877 година – се организира едно от най-емоционалните и съдбоносни събития в хода на Руско-турската освободителна война. Българското опълчение, основано като независимо доброволческо военно съединяване в границите на съветската войска, минава река Дунав при град Свищов и стъпва на българска земя.
Няколко дни след сполучливото форсиране на реката от съветските основни сили, опълченците напущат лагера си в Плоещ и се насочат към речния бряг, с цел да се влеят в редиците на Предния отряд на военачалник Иосиф Гурко. Към този миг Опълчението наброява към 7500 бойци, проведени в шест дружини и командвани от съветски офицери и българи с боен опит. Негов пълководец е генерал-майор Николай Столетов.
Цветът на нацията потегля на пердах
Преминаването на реката се трансформира в извънреден нравствен успех за българското националноосвободително придвижване. Историците показват, че в редиците на опълчението се включват млади, високообразовани българи, оживели участници от Априлското въстание, хъшове от Румъния и доброволци от всички краища на поробената татковина. Почти всички те са оставили фамилиите си, водени само от идеала за чиста и свободна България.
Веднага след прекосяването на Дунава, Опълчението навлиза в първия освободен български град – Свищов, а три дни по-късно влиза триумфално в остарялата столица Търново.
Кръщението в огъня
Първоначалното скептично отношение на част от съветското висше командване, което преглежда Опълчението главно като охранителна и помощна единица, бързо бива опровергано. Само седмици откакто стъпват на българска земя, доброволците с именитото Самарско знаме минават Стара планина и се изправят в чутовни, неравни борби против армиите на Сюлейман паша. Героизмът им при отбраната на Стара Загора и в епичната Шипченска епопея се трансформира в повратен миг за изхода на войната и предначертава раждането на Третата българска страна.
Днес събитието остава знак на висшата подготвеност на българския народ самичък да извоюва своята независимост и да заплати за нея с най-ценното – живота на своите синове.
Материалът е квалифициран въз основа на исторически архиви, данни от Националния парк-музей " Шипка-Бузлуджа " и хрониките на Българската национална телевизия (БНТ) и Информационна организация Дарик.
