Руски топ дипломат: Голяма грешка ще е да се доставя газ за България при старите условия
Би било огромна неточност Москва в този момент да се съгласи с настояванията на България Русия да възобнови доставките на газ при предходните условия, откакто от София бяха изгонени седемдесет дипломати, написа професорът от МГИМО, посланик и някогашен зам.-министър на външните работи на Русия Сергей Крилов в, озаглавена " Новият ред ", оповестена от сп. " Россия в глобальной политике ".
" Не може да става и дума за предходната (уж) дружба. Това другарство към този момент е било предадено от тях неведнъж ", акцентира създателят.
Според Крилов през днешния ден Европейски Съюз и НАТО са обединени единствено от едно - от омразата си към всичко, обвързвано с Русия, и от желанието си да я унижат и унищожат. На този декор е наивно да се допуска, че Русия ще възвърне връзките си с Европа в същата степен и при същите условия, както преди.
" Днешните европейски водачи - написа създателят - следвайки американските президенти (използвам множествено число, тъй като Байдън не е първият в поредицата) и разнообразни конгресмени и сенатори, по всеки мотив, а постоянно и без подобен, повтарят мантрата, че би трябвало да се оказва помощ на Украйна по всевъзможен метод, тъй че Русия да бъде смазана и демокрацията да спечелва над авторитаризма. Въпреки това множеството от тях (Прибалтика не се брои) към момента се въздържат да призоват за смяна на системата на ръководство на Русия и на нейния водач. Освен това те не се двоумят да настояват, че глобите не би трябвало да затрудняват живота на елементарните хора ", счита Крилов и декларира, че те (лидерите) не знаят какво вършат.
" Но са уверени в своята безпогрешност и никога не се замислят за следствията от своите изказвания и най-много дейности. Това не е изненадващо, тъй като множеството от тях са невежи, които не са минали през школата на практическите дейности и не знаят какво значи отговорност. Целият им живот е минал в границите на тесни и мощно идеологизирани партийни фракции и са сигурни, че ще продължи да бъде по този начин ".
В Русия, елементарно могат да се намерят аналогии с това в историята, написа Крилов. " В Съветския съюз тези, които се усещаха несигурни в специалността си, постоянно се опитваха да се утвърдят и да се повдигнат в партийните или профсъюзните структури. По-късно тези, които успяваха, командваха експертите и експертите в съответните области, което от време на време водеше до застоялост на цели браншове и в последна сметка стана причина за застой на цялата страна.
В същото време тези политици, които бяха по-интелигентни, се опитваха да основават изказванията си, а още повече решенията си, на мнението на експерти, на разработките на структурите, наричани в този момент Think Tanks. Тези структури бяха в редица авторитетни органи, преди всичко в някои отдели на апарата на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, научни организации и министерства. И защото структурата на държавния уред в другите страни е почти идентична, мъчно мога да си показва, че те не съществуват в днешните Съединени щати или в огромните европейски страни. Би било доста забавно да разберем по какъв начин тези структури си показват живота в своите страни и в Европа като цяло след успеха. Победата, която е безусловно нереална, само че съществува в главите им и за която западните политици тръбят на всеослушание. И съм сигурен, че такива сюжети се създават. И тези сюжети евентуално са повече или по-малко реалистични. Също по този начин съм сигурен, че главните тези от тези сюжети се рапортуват на най-високо равнище, където наподобява не им обръщат внимание ", счита Крилов и разсъждава какво би станало, в случай че Русия загуби войната.
" Да предположим, че се е случило второ знамение на Висла (битката при Варшава през 1920 г.), което е фантазията на Варшава и Киев. Руските войски са се изтеглили до линията, на която се намираха преди специфичната военна интервенция... Като (предполагаемо) победена страна Русия може да бъде изправена пред многочислени и разнородни претенции. Просто изхождайки от това, че с губещите не се церемонят. Подходът ще бъде същият като отношението към Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и края на Студената война при започване на 90-те години на ХХ век, когато в очите на Запада Русия се оказа на практика победена и затова от нея можеше да се желае всичко... В малко евентуалния случай, че Русия загуби, от нас ще желаят всичко по същия сюжет - възобновяване на Украйна, непрекъснати доставки на всичко, от което Западът се нуждае, цялостно послушание и съблюдаване на разпоредбите, които счита за само правилни. В същото време Русия, съгласно техните калкулации, ще бъде лишена от достъп до технологии, заеми, съоръжение и така нататък С други думи, всички ограничавания, наложени от глобите, ще останат в действие.
Приблизително това се изисква от изгубилите страни - Русия и Германия - в Брест през 1918 година И Русия се съгласява отчасти да ги съблюдава. Но през днешния ден е немислимо даже да си представим сходна обстановка. Ситуацията ще наподобява по напълно различен метод.
Да, Русия ще бъде изправена пред огромни компликации вследствие на наложените наказания. Възможно е в някои браншове да се върнем на равнището от 90-те години. Но няма да има дефицит на сила, храни, метали и доста други значими за страната артикули. Качеството може да се намали ненапълно, само че няма да има цялостен недостиг. Напротив, европейците ще ни гледат със злоба и ще питат своите политици за какво са унищожили това, което техните прародители са създавали в продължение на десетилетия. Развитието на събитията демонстрира, че към този момент и елементарните европейски (и американски) жители имат сходни подозрения по отношение на правилността на дейностите на политическите елити в техните страни ", написа Крилов и добавя, че международната енергийна система е изцяло дебалансирана от напъните на американците и техните европейски зелени почитатели. А недостъпните цени на електрическата енергия и топлинната сила са единствено дребна част от бъдещата действителност. " Много по-сериозни последствия заплашват промишлеността. Производството на химически, металургични, хранителни и доста други артикули в Европа, изключително в енергоемките браншове, към този момент стартира да понижава. И е малко евентуално този развой да бъде спрян. През идващите две-три години Европа няма да разполага с други източници на енергийни запаси, сравними с съветските. Така че спечелили ще бъдат Съединени американски щати и, с огромна възможност, Индия и Китай.
Европа и Западният свят като цяло напълно не са това, което бяха през 90-те години на предишния век, когато новата Русия се стремеше да бъде част от тях и направи доста отстъпки, с цел да реализира това. И този развой на промяна на западната цивилизация, напомнящ по-скоро крах, явно ще продължи, и то с ускоряване ", планува съветският посланик.
" След като Полша, а по-късно балтийските страни и други източноевропейци бяха признати в Европейски Съюз, той престана да бъде икономическият съюз, който е оптимално потребен за развиването на страните членки, както са го замислили неговите създатели при започване на 50-те години на предишния век. Но от средата на 90-те години на предишния век политическите съображения стартират да надвиват над всичко останало, а икономическите съображения остават на назад във времето. Нежеланието на тези новобранци да следват остарелия европейски ред и тяхната икономическа уязвимост бяха подценени. Те бяха толкоз нетърпеливи да потвърдят своята преданост, толкоз подготвени да отхвърлят и не помнят всичко, обвързвано със Съюз на съветските социалистически републики ", счита Крилов и упреква " новобранците " в непризнателност за това, което Съветският съюз е направил за тях " постоянно с ущърб на себе си ".
" И с този идеологически багаж те станаха пълноправни членове на Европейски Съюз и НАТО, носейки със себе си освен своите искания и недоволства, в това число против доста " остарели " членове на Европейски Съюз (Германия е доста явен пример), само че и готовността да улавят настроенията на патроните и да се съобразят с тяхната политическа воля.
В резултат на това условната Естония през днешния ден дефинира политиката на Брюксел... Брюксел към този момент не е това, което беше. Идеите за взаимопомощ и взаимност са забравени... Например по време на пандемията през 2020 година непрекъснатите обещания за единение не доведоха до увеличение на производството на ваксини в страните. Всеки оцеляваше самичък. Преди това въображаемото единение бе разцепено от миграционната рецесия... Днес Полша да вземем за пример намерено декларира, че не има намерение да споделя своя газ с тези, които не разполагат с него, макар формалния ангажимент на Европейски Съюз, стихотворец след украинската газова рецесия от средата на 2000 година, да поддържа своите съседи в границите на европейската енергийна взаимност, в случай че това е належащо...
...Не бива да се не помни, че настоящето благополучие на Запада значително е резултат от евтините първични материали и сила, получени от Русия, и от надутите цени, които тя плащаше за съоръжение и технологии. Подобни колониални практики би трябвало да бъдат прекъснати, без значение от цената, която ще ни коства това. На Запад, да вземем за пример в Германия, която е спечелила повече от всички останали от съдействието с нас, към момента считат, че Русия би трябвало да се третира като второстепенна страна и не е належащо да се преценяват с нейните ползи. Не на вятъра, изправени пред вероятността за дефицит на газ, те започнаха да приказват за опцията да употребяват " Северен поток 2 ", само че единствено с цел да изпълнят резервоарите си, а по-късно тръбопроводът да бъде затворен още веднъж ", написа Крилов и афишира метода за безсрамен.
Според него предходните достижения и съглашения в региона на европейската сигурност могат да бъдат забравени.
" Друг мотив е, че би трябвало да се изключат даже предпоставките за основаване на нови благоприятни условия за разполагане на войски на НАТО наоколо до нашите граници. И в случай че за това е належащо да се поеме надзор над черноморското крайбрежие, това би трябвало да се направи. По-добре, несъмнено, посредством договаряния, след края на военната интервенция. Но не може да се изключи и друга опция ".
" Съвсем ясно е, че и Русия, и Европа ще понесат огромни загуби от днешния конфликт. Установените в продължение на десетилетия връзки - в стопанската система, търговията, науката - са разрушени. Да не приказваме за филантропичната сфера... Русия, която постоянно се е чувствала по-скоро европейска, в сравнение с азиатска по своята просвета и обичаи, и която искаше да бъде в Европа, най-сетне разбра, че освен не е добре пристигнала там, само че и че на нея се гледа със боязън, ненавист и пренебрежение ", написа Крилов и прави извода, че е време външната политика на Русия да обърне повече внимание на източните, африканските и латиноамериканските страни, както и да преразгледа мащаба на наличието си в западните страни.
" Не може да става и дума за предходната (уж) дружба. Това другарство към този момент е било предадено от тях неведнъж ", акцентира създателят.
Според Крилов през днешния ден Европейски Съюз и НАТО са обединени единствено от едно - от омразата си към всичко, обвързвано с Русия, и от желанието си да я унижат и унищожат. На този декор е наивно да се допуска, че Русия ще възвърне връзките си с Европа в същата степен и при същите условия, както преди.
" Днешните европейски водачи - написа създателят - следвайки американските президенти (използвам множествено число, тъй като Байдън не е първият в поредицата) и разнообразни конгресмени и сенатори, по всеки мотив, а постоянно и без подобен, повтарят мантрата, че би трябвало да се оказва помощ на Украйна по всевъзможен метод, тъй че Русия да бъде смазана и демокрацията да спечелва над авторитаризма. Въпреки това множеството от тях (Прибалтика не се брои) към момента се въздържат да призоват за смяна на системата на ръководство на Русия и на нейния водач. Освен това те не се двоумят да настояват, че глобите не би трябвало да затрудняват живота на елементарните хора ", счита Крилов и декларира, че те (лидерите) не знаят какво вършат.
" Но са уверени в своята безпогрешност и никога не се замислят за следствията от своите изказвания и най-много дейности. Това не е изненадващо, тъй като множеството от тях са невежи, които не са минали през школата на практическите дейности и не знаят какво значи отговорност. Целият им живот е минал в границите на тесни и мощно идеологизирани партийни фракции и са сигурни, че ще продължи да бъде по този начин ".
В Русия, елементарно могат да се намерят аналогии с това в историята, написа Крилов. " В Съветския съюз тези, които се усещаха несигурни в специалността си, постоянно се опитваха да се утвърдят и да се повдигнат в партийните или профсъюзните структури. По-късно тези, които успяваха, командваха експертите и експертите в съответните области, което от време на време водеше до застоялост на цели браншове и в последна сметка стана причина за застой на цялата страна.
В същото време тези политици, които бяха по-интелигентни, се опитваха да основават изказванията си, а още повече решенията си, на мнението на експерти, на разработките на структурите, наричани в този момент Think Tanks. Тези структури бяха в редица авторитетни органи, преди всичко в някои отдели на апарата на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, научни организации и министерства. И защото структурата на държавния уред в другите страни е почти идентична, мъчно мога да си показва, че те не съществуват в днешните Съединени щати или в огромните европейски страни. Би било доста забавно да разберем по какъв начин тези структури си показват живота в своите страни и в Европа като цяло след успеха. Победата, която е безусловно нереална, само че съществува в главите им и за която западните политици тръбят на всеослушание. И съм сигурен, че такива сюжети се създават. И тези сюжети евентуално са повече или по-малко реалистични. Също по този начин съм сигурен, че главните тези от тези сюжети се рапортуват на най-високо равнище, където наподобява не им обръщат внимание ", счита Крилов и разсъждава какво би станало, в случай че Русия загуби войната.
" Да предположим, че се е случило второ знамение на Висла (битката при Варшава през 1920 г.), което е фантазията на Варшава и Киев. Руските войски са се изтеглили до линията, на която се намираха преди специфичната военна интервенция... Като (предполагаемо) победена страна Русия може да бъде изправена пред многочислени и разнородни претенции. Просто изхождайки от това, че с губещите не се церемонят. Подходът ще бъде същият като отношението към Русия след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и края на Студената война при започване на 90-те години на ХХ век, когато в очите на Запада Русия се оказа на практика победена и затова от нея можеше да се желае всичко... В малко евентуалния случай, че Русия загуби, от нас ще желаят всичко по същия сюжет - възобновяване на Украйна, непрекъснати доставки на всичко, от което Западът се нуждае, цялостно послушание и съблюдаване на разпоредбите, които счита за само правилни. В същото време Русия, съгласно техните калкулации, ще бъде лишена от достъп до технологии, заеми, съоръжение и така нататък С други думи, всички ограничавания, наложени от глобите, ще останат в действие.
Приблизително това се изисква от изгубилите страни - Русия и Германия - в Брест през 1918 година И Русия се съгласява отчасти да ги съблюдава. Но през днешния ден е немислимо даже да си представим сходна обстановка. Ситуацията ще наподобява по напълно различен метод.
Да, Русия ще бъде изправена пред огромни компликации вследствие на наложените наказания. Възможно е в някои браншове да се върнем на равнището от 90-те години. Но няма да има дефицит на сила, храни, метали и доста други значими за страната артикули. Качеството може да се намали ненапълно, само че няма да има цялостен недостиг. Напротив, европейците ще ни гледат със злоба и ще питат своите политици за какво са унищожили това, което техните прародители са създавали в продължение на десетилетия. Развитието на събитията демонстрира, че към този момент и елементарните европейски (и американски) жители имат сходни подозрения по отношение на правилността на дейностите на политическите елити в техните страни ", написа Крилов и добавя, че международната енергийна система е изцяло дебалансирана от напъните на американците и техните европейски зелени почитатели. А недостъпните цени на електрическата енергия и топлинната сила са единствено дребна част от бъдещата действителност. " Много по-сериозни последствия заплашват промишлеността. Производството на химически, металургични, хранителни и доста други артикули в Европа, изключително в енергоемките браншове, към този момент стартира да понижава. И е малко евентуално този развой да бъде спрян. През идващите две-три години Европа няма да разполага с други източници на енергийни запаси, сравними с съветските. Така че спечелили ще бъдат Съединени американски щати и, с огромна възможност, Индия и Китай.
Европа и Западният свят като цяло напълно не са това, което бяха през 90-те години на предишния век, когато новата Русия се стремеше да бъде част от тях и направи доста отстъпки, с цел да реализира това. И този развой на промяна на западната цивилизация, напомнящ по-скоро крах, явно ще продължи, и то с ускоряване ", планува съветският посланик.
" След като Полша, а по-късно балтийските страни и други източноевропейци бяха признати в Европейски Съюз, той престана да бъде икономическият съюз, който е оптимално потребен за развиването на страните членки, както са го замислили неговите създатели при започване на 50-те години на предишния век. Но от средата на 90-те години на предишния век политическите съображения стартират да надвиват над всичко останало, а икономическите съображения остават на назад във времето. Нежеланието на тези новобранци да следват остарелия европейски ред и тяхната икономическа уязвимост бяха подценени. Те бяха толкоз нетърпеливи да потвърдят своята преданост, толкоз подготвени да отхвърлят и не помнят всичко, обвързвано със Съюз на съветските социалистически републики ", счита Крилов и упреква " новобранците " в непризнателност за това, което Съветският съюз е направил за тях " постоянно с ущърб на себе си ".
" И с този идеологически багаж те станаха пълноправни членове на Европейски Съюз и НАТО, носейки със себе си освен своите искания и недоволства, в това число против доста " остарели " членове на Европейски Съюз (Германия е доста явен пример), само че и готовността да улавят настроенията на патроните и да се съобразят с тяхната политическа воля.
В резултат на това условната Естония през днешния ден дефинира политиката на Брюксел... Брюксел към този момент не е това, което беше. Идеите за взаимопомощ и взаимност са забравени... Например по време на пандемията през 2020 година непрекъснатите обещания за единение не доведоха до увеличение на производството на ваксини в страните. Всеки оцеляваше самичък. Преди това въображаемото единение бе разцепено от миграционната рецесия... Днес Полша да вземем за пример намерено декларира, че не има намерение да споделя своя газ с тези, които не разполагат с него, макар формалния ангажимент на Европейски Съюз, стихотворец след украинската газова рецесия от средата на 2000 година, да поддържа своите съседи в границите на европейската енергийна взаимност, в случай че това е належащо...
...Не бива да се не помни, че настоящето благополучие на Запада значително е резултат от евтините първични материали и сила, получени от Русия, и от надутите цени, които тя плащаше за съоръжение и технологии. Подобни колониални практики би трябвало да бъдат прекъснати, без значение от цената, която ще ни коства това. На Запад, да вземем за пример в Германия, която е спечелила повече от всички останали от съдействието с нас, към момента считат, че Русия би трябвало да се третира като второстепенна страна и не е належащо да се преценяват с нейните ползи. Не на вятъра, изправени пред вероятността за дефицит на газ, те започнаха да приказват за опцията да употребяват " Северен поток 2 ", само че единствено с цел да изпълнят резервоарите си, а по-късно тръбопроводът да бъде затворен още веднъж ", написа Крилов и афишира метода за безсрамен.
Според него предходните достижения и съглашения в региона на европейската сигурност могат да бъдат забравени.
" Друг мотив е, че би трябвало да се изключат даже предпоставките за основаване на нови благоприятни условия за разполагане на войски на НАТО наоколо до нашите граници. И в случай че за това е належащо да се поеме надзор над черноморското крайбрежие, това би трябвало да се направи. По-добре, несъмнено, посредством договаряния, след края на военната интервенция. Но не може да се изключи и друга опция ".
" Съвсем ясно е, че и Русия, и Европа ще понесат огромни загуби от днешния конфликт. Установените в продължение на десетилетия връзки - в стопанската система, търговията, науката - са разрушени. Да не приказваме за филантропичната сфера... Русия, която постоянно се е чувствала по-скоро европейска, в сравнение с азиатска по своята просвета и обичаи, и която искаше да бъде в Европа, най-сетне разбра, че освен не е добре пристигнала там, само че и че на нея се гледа със боязън, ненавист и пренебрежение ", написа Крилов и прави извода, че е време външната политика на Русия да обърне повече внимание на източните, африканските и латиноамериканските страни, както и да преразгледа мащаба на наличието си в западните страни.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ