Би Би Си: При скока към еврото България изпревари Полша и Унгария
Би Би Си: При скока към еврото България изпревари Полша и Унгария
България, определяна като най-бедната страна в Европейския съюз, стана 21-ят член на еврозоната,
изпреварвайки по-очевидни и стопански по-силни претенденти като Полша,
Чехия и Унгария, отбелязва Би Би Си. Според репортажа на английската медия това е ход с огромно алегорично значение, който слага страната в самото ядро на европейската интеграция.
Европейският път на младите и градските
За младите, живеещи главно в градовете и насочени към бизнес и предприемачество, прекосяването към еврото се възприема като оптимистична и евентуално доходоносна стъпка.
Би Би Си разказва този миг като разумно
продължение на дългия европейски път на страната – от участието в НАТО и Европейски Съюз, през присъединението към Шенген, до въвеждането на единната валута като знак за принадлежност към европейския мейнстрийм.
Страхът на селата и символиката на лв.
За по-възрастните и живеещите в по-малките обитаеми места картината наподобява друго. Замяната на лв. с еврото поражда паника и съмнение, отбелязва медията.
Левът, чийто знак значи „ лъв “,
е националната валута на България от 1881 година, въпреки от 1997 година насам да е твърдо привързан първо с немската марка, а по-късно и с еврото. Въпреки това за доста хора той остава значим детайл от националната еднаквост.
Разделено общество и политическа неустойчивост
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че 6,5-милионното население на страната е почти поравно разграничено във връзка с еврото, а политическите разтърсвания в допълнение усложняват прехода.
Би Би Си напомня, че съдружното държавно управление на премиера Росен Желязков
загуби избор на доверие на 11 декември след митинги против бюджета за 2026 година, а страната е провела седем парламентарни избора за последните четири години. Предложението на президента Румен Радев за референдум за еврото също беше отхвърлено.
Гласовете от теренa: сред недоверието и прагматизма
Репортажът дава думата и на хората. „ Не желая еврото и не ми харесва методът, по който ни е наложено “, споделя Тодор, 50-годишен притежател на дребен бизнес в Габрово, съгласно
който инфлацията и страхът от новата валута са блъснали продажбите му.
На другия полюс е 60-годишният Огнян Енев, притежател на чайна в София, който приема
смяната умерено и я назовава „ техническа “.
Той припомня, че доста цени и до момента са били в евро, а над милион българи зад граница изпращат средства вкъщи точно в тази валута.
Би Би Си обръща внимание и на практическите елементи
– двойното обозначаване на цените, интервала на редом заплащане и символиката върху новите български евромонети със Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски и Мадарския конник.
В умозаключение медията обрисува два вероятни сюжета за бъдещето –
„ балтийския модел “ на промени и напредък или „ италианския модел “ на застоялост.
„ Страхувам се, че ще бъдем по-скоро като Италия “,
признава Огнян Енев, оставяйки отворен въпроса по какъв начин еврото ще промени България в дълготраен проект.
България, определяна като най-бедната страна в Европейския съюз, стана 21-ят член на еврозоната,
изпреварвайки по-очевидни и стопански по-силни претенденти като Полша,
Чехия и Унгария, отбелязва Би Би Си. Според репортажа на английската медия това е ход с огромно алегорично значение, който слага страната в самото ядро на европейската интеграция.
Европейският път на младите и градските
За младите, живеещи главно в градовете и насочени към бизнес и предприемачество, прекосяването към еврото се възприема като оптимистична и евентуално доходоносна стъпка.
Би Би Си разказва този миг като разумно
продължение на дългия европейски път на страната – от участието в НАТО и Европейски Съюз, през присъединението към Шенген, до въвеждането на единната валута като знак за принадлежност към европейския мейнстрийм.
Страхът на селата и символиката на лв.
За по-възрастните и живеещите в по-малките обитаеми места картината наподобява друго. Замяната на лв. с еврото поражда паника и съмнение, отбелязва медията.
Левът, чийто знак значи „ лъв “,
е националната валута на България от 1881 година, въпреки от 1997 година насам да е твърдо привързан първо с немската марка, а по-късно и с еврото. Въпреки това за доста хора той остава значим детайл от националната еднаквост.
Разделено общество и политическа неустойчивост
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че 6,5-милионното население на страната е почти поравно разграничено във връзка с еврото, а политическите разтърсвания в допълнение усложняват прехода.
Би Би Си напомня, че съдружното държавно управление на премиера Росен Желязков
загуби избор на доверие на 11 декември след митинги против бюджета за 2026 година, а страната е провела седем парламентарни избора за последните четири години. Предложението на президента Румен Радев за референдум за еврото също беше отхвърлено.
Гласовете от теренa: сред недоверието и прагматизма
Репортажът дава думата и на хората. „ Не желая еврото и не ми харесва методът, по който ни е наложено “, споделя Тодор, 50-годишен притежател на дребен бизнес в Габрово, съгласно
който инфлацията и страхът от новата валута са блъснали продажбите му.
На другия полюс е 60-годишният Огнян Енев, притежател на чайна в София, който приема
смяната умерено и я назовава „ техническа “.
Той припомня, че доста цени и до момента са били в евро, а над милион българи зад граница изпращат средства вкъщи точно в тази валута.
Би Би Си обръща внимание и на практическите елементи
– двойното обозначаване на цените, интервала на редом заплащане и символиката върху новите български евромонети със Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски и Мадарския конник.
В умозаключение медията обрисува два вероятни сюжета за бъдещето –
„ балтийския модел “ на промени и напредък или „ италианския модел “ на застоялост.
„ Страхувам се, че ще бъдем по-скоро като Италия “,
признава Огнян Енев, оставяйки отворен въпроса по какъв начин еврото ще промени България в дълготраен проект.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




