БГНЕС Светът след Covid-19. Прогностиката стана начин на говорене, защото може

БГНЕС Светът след Covid-19. Прогностиката стана метод на говорене, тъй като може би е комфортно да пресъздаваме своето бъдеще и да се опитаме да разберем накъде върви светът. Кое е новото обикновено и какъв брой време ще продължи то? Инициативата на Българска телеграфна агенция интелектуалци, учени, публицисти, общественици да разсъждават над бъдещето на света, моралните уроци от пандемията и измененията, които чакат да видят. Ще настъпят ли интензивни трансформации в качеството на живота, проф. Георги Каприев, мъдрец и медиевист, разяснява в " Нашият ден ": 

" Тази обстановка обхвана на практика всички страни в Европа и ние можем да създадем бърз срез на реакциите, на положението на духа на европейците, и аз не съм благополучен от резултатите. По Великден моят другар огромният американски мъдрец Кент Емери ми писа, че голямата част от популацията на Съединени американски щати е уверено, че душата умира с тялото. А аз отговорих, че част от българското не е несъмнено, че има душа. 

Оголи се ниският, слабият, обществен, исторически, в случай че щете културен имунитет на европейското човечество. 

Изведнъж се оказа, че ние желаеме благоденствието да се повтаря и повтаря... И в едни миг ние започнахме да мислим за себе си единствено като за тела. Медицината и науките ни дават обещание величие – само като тяло – крепко, мускулесто и необятно усмихнато. Антропологическа злополука...

Ето това изскочи от тази рецесия – европейското човечество се намира в една тежка антропологическа рецесия

Има един процент – социолозите споделиха към 20 – които демонстрираха изключителна мощ на характера, бих споделил на духа, останалите 80% са притеснителни. Оказаха се доста леснопроводими опитите посредством втълпяване на физически боязън хората да се накарат да откажат свои съществени права и свободи, свои наложителни съставни елементи на това, че са обществени същества, имащи психика, нематериалност. Всичко това отиде на назад във времето... Това демонстрира, че европейското човечество има доста по-широка отвореност за тоталитарно ръководство, в сравнение с ние си въобразявахме.

Писателката Здравка Евтимова смята, че " Посланието е, че ни чакат дни, изпълнени с тествания и напрежение и ние всеки миг, всеки час би трябвало да потвърждаваме, че сме по-големи от компликациите. Това е предизвикателство, което ще ни направи и по-гъвкави, и по-разумни, и по-предпазливи. Това ще изисква и светът след Covid-19. А може би би трябвало да се научим да живеем с него и да ни припомня за нашата отговорност като хора. "

" За мене страхът е един повсеместен език, който приказва на всеки обособен човек. Страхът може да има и позитивни проекции. Дано са такива... От нас зависи кой път ще изберем – дали ще се поддадем на суматоха, или ще проявим разум и досетливост. "  

Според писателката би трябвало да има равновесие – когато реализираме материално благоденствие, това би трябвало да ни води до духовно израстване.

Доц. доктор Петър Стоянович, историк, публицист и някогашен министър на културата, твърди, че " Господ ни изпраща и положителното, и неприятното, с цел да се подготвим за бъдещето посредством страданието и вярата ". Той счита, че се оправяме зле. 

" Мисля, че понятията ни са много комплицирани – от дълго време не сме имали никакви съществени катаклизми, същинска всеобща гибел, същинско гражданско прекарване на обща тъга, на обща неволя. Всичко в България от край време е било прекомерно персонално, в случай че в този момент прибавим и икономическия нарцисизъм, този " аз " става с двойно " а ". Отдавна нямаме сетивност за това какво съставлява същинската болежка, същинското ограничаване... Оказахме се недостойни хленчещи хора в тази пандемия. Душата от дълго време умря. Тя се стопи като един по-тънък сос за месо, налят на горещина... "

" Ние мислим с философията и с дългосрочността на мухата еднодневка. И като история, и като нация сме известни с това, че последователността, предвидимостта, постоянството е едно от най-чуждите положения на българския дух.