БГНЕС Повече от 80% от него живее в Централна и Източна

БГНЕС Повече от 80% от него живее в Централна и Източна Европа. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, Съединени американски щати, Сърбия и Словакия. С присъединението на България и Румъния към Европейския съюз ромите станаха най-голямото малцинство в Европейски Съюз.

Но от кое място въпреки всичко са се появили те по нашите земи?

Всъщност ромите идват у нас по друго време и от разнообразни места. Точно това е повода през днешния ден да съществуват голям брой ромски общности, различаващи се една от друга. Исторически факт е също, че от цяла Европа през вековете у нас те са намерили най-толерантна среда. Смята се, че за първи път Херодот загатва за ромите. Бащата на историята описал по какъв начин те плячкосвали след походите на Александър Велики в Азия, споделя Иван Бутовски за .

Според някои хипотези, ромите произлизат от най-низшите индийски касти (рома, пара) от региона на днешна Индия, Пакистан и Иран. В V-VI век от новата епоха техните племена напущат родните си места и се насочват на Запад. Наскоро генетичен разбор на 13 европейски групи роми удостовери, че техните предшественици са напуснали Индия в една емиграционна вълна още преди към 1500 години.

В историческите извори от Средновековието са непокътнати многочислени свидетелства, които най-вероятно се отнасят за ромите. Оказва се, че плененият от хан Крум император Никифор IІ даже бил техен обожател. В своите " Летописи " Теофан Изповедник (ок. 760-818) написа:

" [Император Никифор I Геник (802-811)] беше парещ другар... на атинганите, които живеят из Фригия и Ликаония покрай родните му места. Той с наслада ги използваше за разнообразни гадания и церемонии. Когато патрикият Вардан въстана против него, императорът ги извика при себе си и благодарение на техните вълшебства подчини метежника... Атинганите се разселваха по време на неговото царуване, необезпокоявани живееха по своите традиции и с нечестивите си суеверия скапаха вярата на мнозина от по-глупавите... "

Славата на ромите като предсказатели и гадатели във Византия се удостоверява и от Йоан Зонара (ХII в.):

" Произхождал [бъдещият император] Михаил [II (820-829)] от Аморион, град в Горна Фригия, където се били настанили атингани, юдеи и голям брой други безбожници... Та този Михаил, който в младостта си бил извънредно безпаричен, отбивал военната си работа и един път отишъл при стратега да го моли за нещо. А пък до стратега се оказал един атинганин, който му прошепнал скрито:

- Ще цари над ромеите този, който в този момент се обръща с молба към теб.

Веднага щом чул предсказанието, стратегът взел в дома си Михаил и го сгодил за щерка си. "

Официалната черква в Цариград обаче не е гледала с положително око на тях. Патриарх Никифор (806-815) да вземем за пример в “Гадателна книга на сънищата " споделя: “Ако [насън] видиш... атингани - смятай го, все едно си видял демони. "

Счита се, че у нас ромите са пристигнали точно от Византия, като първите непокътнати сведения за тях по нашите земи са от ХІІІ-ХІV век. Някои създатели одобряват, че ромите идват по-рано в България - при започване на XIX век в Тракия, където дружно с павликяните се заселили " атцингани " или " атцинганои " (от гръцки - рисков, недокосваем) от Мала Азия.

Доказателство за принадлежността им към манихейската фракция е фактът, че главното им занятие е правенето на вълшебства и гадателство. Заради това някои откриватели свързват упоменатите еретици, за които се приказва и в Бориловия синодик, с ромите.

Според Константин Иречек ромите по всяка възможност са се появили в България към средата на XIV в. Рилската грамота (1378) на цар Иван Шишман загатва " Агупови клети " (колиби). Акад. Иван Дуйчев свързва това " с името " агупци ", давано у нас на ромите ". Среднобългарският превод на житието на св. Варвар Охридски също споделя за голям брой " египтяни " в покрайнината на Драч. Тази детайлност, която не участва в гръцкия прототип на житието, също най-вероятно касае роми, достигнали през XIV в. брега на Адриатика.

След турското завладяване на Балканите ромите постоянно биват записвани в османските данъчни документи.

Най-ранното такова споменаване е от 1430 година - в тимарския указател на Никополски санджак. Султан Сюлейман I издава умишлен Закон за ромите във вилаета Румели, съгласно който ромите - както християни, по този начин и мюсюлмани, са длъжни да заплащат повсеместен налог. Явно нашите земи и толерантността на българите са се харесали на ромския етнос. Според данните от османските регистри те са били най-вече точно в териториите, обитаеми с българи. На процедура днешните български земи са били основното предмостие за разселването им на Запад.

Така западноевропейски пътешественици, виждали роми по своите родни места, ги срещат и в османските земи. Според Мартин Груневег (1562-1618?) " там има

доста роми, които работят занаятите си на улиците под дребни палатчици, в които те живеят дружно с дамите и децата си. Циганите, които другояче на нас, гданчани, не са непознати, въпреки и получерни, са въпреки всичко прекрасен народ. В Турция те се прехранват с ковачество или са музиканти, тоест гъдулари, другояче казано фокусници. Придържат се към турската носия. През 1553 година Антон Вранчич споделя: " Когато започнахме да прекосяваме реката (Морава), пред нас се изпречиха други турци, сред които един беше по осанка и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които в този момент назоваваме роми или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални крясъци и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква е повода, с цел да бъдат те оковани във вериги. Отвърнаха ми, че са събирани вместо налози, които могат да се състоят както в пари, по този начин и в малолетни деца. "

Гоненията против този етнос в цяла Европа също имат доста дълга предистория.

Така или другояче през ХІV и ХVI век ромите към този момент са стигнали до Бохемия, Германия, Франция, Италия, Испания и Португалия, а от ХVIІ век и Русия, Дания, Шотландия и Швеция. Сблъсъкът на ромите, които имат присъщ метод на живот, с европейската цивилизация демонстрира много смесени усеща - от даването на специфични привилегии до дискриминация, гонене, изселване и даже изтребване на огромни групи от този етнос.

Още към 1200 година Атанасий, патриарх на Константинопол, инструктира византийските духовници да забранят на своите енориаши да се свързват с " атингой ", тъй като те учат дяволските неща ".

Въпреки че през 1417 година Сигизмунд, императорът на Свещената римска империя, подписва формален контракт с ромския челник Ладислас, че ще подсигурява сигурността им, нерядко се стига до иго и гонения.

Една година след откриването на Америка през 1493 година италианските управляващи прогонват роми от Милано. Три години по-късно, през 1496 година, немският райхстаг упреква ромите, че са шпиони, носители на бубонна чума и предатели на християнството. Вероятно поради това през 1500 година император Максимилиан заповядва всички роми да изоставен Германия до Великден. По сходни обвинявания през 1557 година на ромите е подредено да изоставен Полша и Литва.

От 1385 година са непокътнати сведения за продажба на роми като плебеи във Влашко и Молдова. Със правосъдни решения или специфични закони ромите са били изселвани от Франция през 1504 година, Каталуния през 1512 година и Швеция през 1525 година През 1510 година пък е заповядано всеки ром, открит на територията на Швейцария, да бъде убиван. Подобни правила вкарват Дания през 1589 година и Швеция през 1637 година

През 1530 година в Англия е публикуван акт, който не разрешава роми да влизат в страната, и изисква тези, които живеят в страната, да я изоставен в границите на 16 дни. Неспазването на това условие може да докара до конфискация на имущество, затвор и депортиране. Актът е променен със Закона за ромите от 1554 година, който осъжда ромите да изоставен страната в период от един месец. Несъгласните са били екзекутирани.

Но първото същинско антициганско законодателство е основано през 1538 година в Моравия и Бохемия, които тогава са били под властта на Хабсбургите. Три години по-късно след поредност от пожари в Прага, за които са упрекнати ромите, Фердинанд І наредил те да бъдат експулсирани от владенията му.

През 1545 " Диета на Аугсбург " постановява, че " който убие ром, няма да бъде упрекван в ликвидиране ". Все отново всеобщите убийства, които последвали, подтикват държавното управление в последна сметка да се намеси и да " забрани удавянето на ромски дами и деца ". Явно католическата черква също не е гледала с положително око на мургавите пришълци. Папа Пий V през 1586 година приканва за експулсиране на всички роми от Свещената Римска империя.

През 1661 година синът на Оливър Кромуел - Ричард, подрежда превозването на ромите в Англия и Шотландия до плантациите в Ямайка и Барбадос, с цел да се подложат на " наложително послушание за безконечни времена. "

През 1710 година, император Йосиф I наредил " всички възрастни мъже роми " да бъдат обесени без съд и присъда, до момента в който дамите и младите мъже да бъдат бити и прогонени вечно. Освен това, " на тези от тях, които живеят в кралство Бохемия, би трябвало да се отреже дясното ухо, а на тези в Моравия - лявото ".

В Германия, курфюрст Георг II Саксонски поръчва " цигански лов " като средство за

заличаване на това население

През 1721 император Карл VІ подрежда унищожаването на всички роми в Германия.

През 1722 година пруският крал Фридрих Вилхелм напряко афишира всички роми на възраст над осемнадесет години за нарушители. Недоволни от чудовищния законодателен акт, хиляди въоръжени роми се подвигат на протест, само че са победени от немски бойци и измъчвани до гибел.

Към 1685 година Португалия дефинитивно депортира всички роми от своите земи в Бразилия. През 1660 година, не от кого да е, а от " Краля слънце " Луи ХІV, е било неразрешено на ромите да обитават във Франция.

През 1758 година в Австрия Мария Терезия слага началото на огромна стратегия за асимилация на ромското население. За задачата държавното управление построява специфични хижи, които да заменят циганските палатки. На " новите унгарци " е неразрешено да пътуват, а не са редки и случаите, когато принудително са отнемани деца от родителите им, с цел да бъде насърчено " неромското " им развиване.

В Унгария през 1782 година двеста роми са задържани и изтезавани, до момента в който най-после не се признават за отговорни по подправени обвинявания в канибализъм.

Извън този черен лист, въпреки всичко в историята има образци и за по-добро отношение. Английски статут от 1596 година им дава специфични привилегии, които липсват за останалите скитници. Подобен закон приема и Франция през 1683 година В Русия Екатерина Велика афишира ромите за " плебеи на короната " - статут, който превъзхожда този на крепостните селяни. В същото време обаче някои специфични ограничения държат ромите надалеч от огромните съветски градове. Макар че ромите във Влашко, Молдова и Трансилвания се продават в иго чак до ХІХ век, роденият в иго ром Стефан Разван съумява да стане княз на Молдова. Във Влашко робството е анулирано със закон през 1847 година, в Молдова - през 1844 година

У нас, макар по принцип по-толерантното отношение, също има образци за кавга с роми.По време на Априлското въстание отношението към ромите във въстаналите селища е друго. В село Мухово, по думите на Захари Стоянов, ромите (с изключение на един) " освен били положителни майстори, само че и създали доста ножове и пушки на българите, без да издадат една дума на турците ". Според историците Георги Димитров и Димитър Страшимиров клисурските роми били обвинени, че със своите шпионства подкрепили или дори предизвикали разоряването на това градче от башибозука. Явно с цел да предотвратят сходно събитие в Копривщица, тамошните въстаници избиват през нощта на 27 против 28 май 1876 година към 70 мъже локални роми.

След Освобождението с приемането на Търновската конституция ромите у нас официално се употребяват с равни права като останалите български жители. На 20 февруари 1901 година обаче идва на власт държавно управление с министър-председател Петко Каравелов. Първата работа на новия кабинет е да изготви Закон за изменение на изборния закон. В него е записана корекция, с която се не разрешава на ромите да гласоподават. Мотивът - техните гласове се купуват най-лесно. С дребни ремонти тази рестрикция е работила у нас в продължение на цели 35 години. Параграфът с тази възбрана е премахнат в изборния закон изцяло чак през 1937 година по волята на цар Борис III.

Може би най-опустошителното преследването на роми е по време на Втората международна война, когато те са били измежду първите жертви на нацистките зверства. Общо към 2 милиона роми умират в концентрационни лагери или посредством други средства за всеобщо изтребване, в това число и антихуманни медицински опити.

В следвоенния интервал на доста места ромите си остават потисната група, изключително в Съветския съюз и другите страни от Варшавския контракт. Дори през 1980 година, ромските дами в Чехословакия са били принуждавани да се подлагат на дезинфекция за ограничение на ромското население.

На 8 април 1971 година в Лондон се организира първият цигански конгрес

Целта му е била да се обединят и систематизират напъните на интернационалното циганско придвижване, както и да се притегли вниманието на международната общност върху проблемите на намиращите се в малцинствена позиция роми: обучение, беднотия, сегрегация. На срещата са признати общ цигански химн и знаме. Химнът е песента " Джелем, джелем " на Жарко Йованович от 1969 година Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и аленото колело на непрекъснатото придвижване.