БГ Морето е синоним на рестрикция. Там обикновения човек, този

БГ Морето е синоним на рестрикция. Там елементарния човек, този със семейство и кола на 10 години, няма право. Не питайте защо няма право. Помнете, че няма и това е задоволително. България свършва някъде към Айтос. После стартират владенията на морето. Българинът не е жител в тази непозната земя. Там е чужденец, освен това отговорен чужденец. Още по-лошо. Там чужденецът е по-българин. Хубавата вест е, че законите разрешават да си плащате за всичко. Но защо са парите? Майната им на парите?

Стандарт е на БГ Черноморието да няма опция да си паркираш колата пред хотела, тъй като там е неразрешено. Частните фамилни хотели нямат паркинги. Големите хотели имат, само че имат и ценоразпис. Българското Черноморие изобилства от хотели, които чакат своите клиенти да идват без коли. Хотелиерите са извънредно сюрпризирани, когато видят почиващ с кола и по тази причина не са готови. В последна сметка има нещо като заплатен паркинг някъде наоколо или не наоколо и си плащаш като за нощувка като за още един човек. Така де, нали колата ти е съвсем човек?

Гъстотата на дребните фамилни хотели, дребните фамилни питейни заведения и дребните фамилни заведения за хранене е такава, че от време на време не разбираш на бар ли си или в стаята си. В кафенетата си плащаш по тази причина, че ти се пикае. Защото кафето и кенефа се държат от две компании. Фирмите са на двама братя, които се ненавиждат, а майка им държи двата етажа от горната страна, които назовава хотел. Тя не си ненавижда синовете, само че ненавижда вас. Омилостивете я и всичко ще е наред.

Сервитьорът наподобява по този начин все едно са го предиздвикали да ти сервира личната си ръка. Той те ненавижда, че съществуваш. Дава ви да разберете, че му пречите на живота. Единственото помилван, което можете да получите е от великодушен бакшиш. Толкова великодушен, че да заприличате на глупак в личните си очи.

На плажа си знаете. Вече има и правостоящи. Съвсем съществено. Догодина черноморския талант би трябвало да обособи и места за такива. Затова не се стискайте за чадъри и шезлонги.

БГ плажът е като римски амфитеатър. Всеки седи съгласно класата си и гледа зрелища. Само най-чувствителните схващат, че зрелището е самия той.

И плащаш, плащаш, плащаш… Плащаш на дразнещи цени. Това няма по какъв начин да те прави спокоен екскурзиант. Прави те пленник. Време е черноморието да има лична валута. Най-малката банкнота да е от пет лв. (Защото неща под пет лв. не би следвало да съществуват) А на нея да е изобразен труженикът на този район – селска батка с джапанки от по-миналата година, стомах и непрана тениска, който гледа пренебрежително и стартира всеки диалог от пет лв..

Но нищо. Ти си отишъл да си починеш. Ами почивай. Ако почивката ти влиза мъчно пий едно малко на цената на двойно с доста лед. Звучи изненадващо, само че тъкмо ледът ще ти помогне. Там те дебнат замразените ешерихии, които ще оцветят почивката ти в рядко кафяво и ще те принудят да избягаш от тази враждебна територия. По време на честите прекъсвания по бензиностанциите ще осъзнаеш, че домът е нещо доста хубаво. А парите… Майната им на парите!