БГ куче проверява училища в Париж за бомби. Претърсихме с

БГ куче ревизира учебни заведения в Париж за бомби. Претърсихме с Дарк площад „ Трокадеро “ до Айфеловата кула, минахме. през всички пейки и фургони преди олимпиадата. Това споделя в изявление за „ Телеграф “ Богдан Богданов от ГДБОП.
– Г-н Димитров, по какъв начин избраха вас с Дарк да охранявате олимпиадата в Париж и да търсите експлозиви и оръжия?
– Мисля, че ни избраха по предложение на основния секретар Димитър Кангалджиев.Докато той беше заместник-директор в ГДБОП, е видял по какъв начин работят нашите кучета и

по тази причина ни е показал. Аз работя в отдел „ Наркотици “ и имам още едно куче, което

търси такива субстанции, а Дарк е експерт по експлозиви и оръжия.

– Какво беше първото ви усещане, когато пристигнахте в Париж?

– Първото усещане беше обвързвано с размерите на Париж. Досега в подобен

мегаполис не бях ходил. Най-много ме впечатли тъкмо това. Като пристигнахме,

минахме около националния стадион „ Парк де Пренс “ и си представихме какъв брой

доста работа ни чака.

– Още от първия ден и час ли стартира работата ви? 

– Първия ден ни настаниха, а стремително работата стартира от втория. Ние не знаехме

къде ще бъдем разпределени, какво тъкмо ще вършим, нямаше встъпителни дни,

а напряко започнахме. Взеха ни от базата с френски конвой от служители на реда и отидохме

на терен.

– Какво проверихте първо с Дарк?

– Първата постройка, която проверихме, беше информационен център, който се

намира наоколо до стадиона „ Парк де Пренс “.

– Открихте ли нещо съмнително?

– Ако бяхме разкрили, щеше да излезе в новините (смее се). Работихме тогава с сътрудниците

от Австрия и Швейцария. Ние бяхме първите пристигнали и първите, които започнаха

работа с кучета.

– Видяхте ли олимпийци?

– Не, тъй като нямаме достъп до олимпийското градче, нито до всички уреди,

тъй като тук ограниченията за сигурност са изключителни.
Вътрешният периметър се охранява
от частни гардове. Външният се пази от армията и Френския легион. Отвън по улиците

са сътрудниците от Полиция, Национална полиция, Общинска полиция и Жандармерия.

Ние влизаме с кучетата, в случай че има някакъв сигнал или нещо би трябвало да се претърси,

преди да влязат хората. След нас минават екипите, които се назовават деминаж, или познати

у нас като бомбаджии.
Те са специалисти по експлозиви и минават със специфични уреди дали
вероятно нещо не сме пропуснали и едвам тогава влизат фенове, състезатели и другите лица.

– Колко сигнала за бомби сте получили до ега?

– Преди четири дни бяхме запас и получихме сигнал за взривно устройство, сложено

в едно учебно заведение. Когато отидохме на място, се оказа, че учебното заведение не е едно и не беше

ясно тъкмо за коя постройка става въпрос. С нашите 5 кучета претърсихме две гимназии и

две спортни зали към тях.

– Училищата близо ли бяха до стадиона или до състезателен обект, където се състезават олимпийците?

– Не, не бяха близо. Те бяха в региона на Булонския лес, а олимпиадата се организира от

другата страна на Париж. Явно доста постоянно постъпват такива сигнали и е значимо да се

отработят, даже да са очевидно подправени. Няма по какъв начин да се неглижира нито един сигнал.

– В какъв екип работите с Дарк – с българи или с чужденци?

– От България сме 5 индивида, които сме в един екип и една промяна, само че сме на ротационен

принцип.
Това значи, че едно или две кучета работят, след което отиват да почиват,
а други две ги сменят на терен. Ние решаваме какъв брой време могат да изкарат животните

според от атмосферните условия и това дали са се уморили или не. Всичко

съобразяваме с кучетата. Ако са нужни повече животни, в екипите се включват

френски.

– Всички водачи ли сте от ГДБОП?

– Не, единствено аз съм от ГДБОП. Двама от сътрудниците са от Специализирани полицейски сили

– Варна, а другите са от СПС – Пловдив.

– Дарк ли е най-опитен?

– Тук няма спортен темперамент и всичко е строго професионално. Помагаме си, като

гледаме да свършим работата по най-хубавия метод. Няма това състезание кое куче

е по-добро и повече слуша.
Най-важно е да се възползваме оптимално от силата
на животното и да я оползотворим оптимално бързо, тъй като и температурите бързо

се трансформират. Сутрин излизаме да работим в 5 часа, до момента в който е хладно и по-тъмно, към този момент

към обяд гледаме да сме завършили, тъй като самите животни не могат да устоят

на това напрежение.

– Вие поддържате връзка с френски, австрийски, немски служители на реда. Какво ви прави усещане

по отношение на работата и има ли другия сред тях и вас? 

– Няма разлика. В Европа работим по една и съща скица. Има леки разлики в

тренировките и образованията на кучетата, само че това към този момент е въпрос на киноложка

просвета на самата страна.

– Когато излизате с Дарк, въоръжен ли сте?

– Да. Ние си пристигнахме със зачислените револвери, бронежилетки. Получихме

позволение от всички страни, през които ще преминем на път за Париж и

изпълняваме отговорностите си с нашата национална униформа и съоръжение.

– Спират ли ви хора по улиците, желаят ли да се снимат с вас и Дарк?

– Много е забавно, тъй като единствено нашите коли са с надписи на кирилица. Тези на

другите страни не са маркирани с надписи, а имат единствено лампи. И по улиците като

минаваме, всички французи желаят да се снимат с нас, впечатляват се доста. Няколко пъти

срещахме и български туристи. Преди няколко дни имахме опция да се разходим

с кучетата по „ Шан-з-Елизе “, а френските сътрудници ни споделиха, че на тях не им дават да се

разхождат свободно из града с животните. Даже срещнахме един сътрудник служител на реда,

който беше на екскурзия в Париж.

– На Айфеловата кула бяхте ли?

– Да, бяхме, тъй като няколко от дилемите ни бяха там. Трябваше да претърсим целия

площад „ Трокадеро “, всички краткотрайни пейки и фургони, както и местата, на които

продават всевъзможни сувенири. Всяко сложено нещо там за олимпиадата трябваше

да се ревизира с куче за експлозиви.

– На какъв език говорите с непознатите си сътрудници?

– Английски приказват германците, швейцарците са на френски. Като разбрах, че ще

вземам участие в защитата на олимпиадата, се записах на курсове по френски във Френския

институт и за три месеца взех равнище А1. Колегите бяха доста впечатлени, тъй като на тях

им е комфортно да приказват на майчиния си език.
Всеки път като ме питат говорите ли френски,
аз им споделям „ малко “ и те стартират да ми приказват все едно пребивавам във Франция (смее се).

Разбирам какво ми споделят, само че избирам да дават отговор с по-кратки и лесни фрази,

с цел да не сбъркам и бързо да се разберем. Иначе приказвам свободно британски и в центъра,

където са всички туристически атракциони, се приказва най-вече на него изключително за

чужденците.

– Това първа задача в чужбина ли ви е?

– Не, това ми е шеста. Преди да постъпя в Министерство на вътрешните работи, служих в армията. Ходил съм два пъти

в Германия на такива образования взаимно с американската войска. Миналата година

бях на международно съревнование към митницата в Турция за разкриване на опиати.
След това есента бях в Словакия на взаимно образование с сътрудници от Европа във връзка
с защитата на границата, защото ни обясниха, че доста оръжия минават сред

Украйна и Словакия и не могат да се оправят с трафика. Затова желаеха да видят кой по какъв начин

работи, с цел да си подберат най-хубавата методика, която да им помогне.
Ходил съм в
Унгария, когато бях инструктор и лидер на служебни кучета. Но в такова събитие като

защита на олимпиада в подобен мащаб в никакъв случай не съм взел участие. То се прави за първи

път в света, доколкото знам.

– Имате поради, че за първи път се вика помощ от доста страни за защита

на олимпиада?

– Да. Не се е охранявала с непознати служители на реда от целия свят. Тук има чиновници от над

40 страни. Даже през днешния ден (б.р. – вчера) видях патрулиращи служители на реда от Франция, които

бяха дружно с германци. Това не е правено до момента. Имало е взаимни образования,

обмяна на опит, само че в никакъв случай до момента не са взели участие служители на реда от разнообразни страни в една.

– Докато изпълнявате дилемите с Дарк в Париж, с напрежение ли ви е, какво усещате?

Питам, тъй като това е голяма отговорност да се търсят бомби и незаконни оръжия. 

– За мен е рутина, тъй като моята работа в България е даже по-отговорна. Ние работим с проведени незаконни групи, които имат голям запас, разполагат с доста средства,

с повече техника от нас и се отнасяме със същата отговорност, както и тук, в Париж.

Основната ми задача е откриването на опиати и до момента с кучетата не сме имали неточност.

– Коя е най-запомнящата се обстановка в Париж и имало ли е случай някой да се

тормози и да побегне, като ви види с кучето?

– Ние започваме работа доста рано, първи сме на място и на процедура няма още хора.

Това е и концепцията, да дойдем преди откриването, с цел да проверим всички места, където ще

има хора, да са изчистени на 100% и да може умерено частните охранители да си пазят

периметъра. Проверяваме и коли.

– От какъв брой време сте в ГДБОП и какъв брой опиати сте разкрили с кучето?

– От три години съм в основната дирекция. По линия на опиатите работя с другото

ми куче – Кира. А какъв брой сме разкрили не мога да кажа съответно, тъй като не всякога,
когато отиваме по информация, „ стоката “ е там. Ние отиваме и в помощ на сътрудниците,
с цел да съкратим времето, в което ревизират. Понякога имаме 4-5 адреса и 10 автомобила, представете си какъв брой време може да се спести, с цел да се приключат обиските за едно

денонощие. С Дарк търсим с изключение на оръжие и експлозиви, само че и пари.

– Кое е най-полезното за вас от тази неповторима задача?

– Най-полезни са контактите с непознатите сътрудници, които направих. Те са безусловно от целия свят.

Успях да видя и че ние сме на много положително равнище спрямо всички останали и се

нареждаме до експерти като австрийци, германци, французи. Повечето хора мислят,
че сме дребна страна от Източна Европа, само че това не е правилно. Ние сме извънредно
работливи и съзнателни и си изпълняваме дилемите професионално, макар че не сме

толкоз добре платени като сътрудниците от Европа.

– Знам, че доста от служителите на реда с кучета си ги гледат у дома. С Дарк по този начин ли е?

– Да. Моите кучета си живеят у дома и двете. Не мога да ги изоставя, те са част от фамилията.

Имам и домашно куче. За мен това е метод на живот. Интересното е, че едната ми щерка,

която е на 8 година, към този момент е научена да води другото куче и да открива опиати с него.

Излишно е да ме питате каква желае да стане, като порасне (смее се).