Ще се научим ли на безсмъртие от животните?
Безсмъртието е невероятно, тъй като опонира на законите на природата – по този начин се счита от епохи, а мнозина от нас и до момента мислят по този начин. Всичко, което се ражда, би трябвало да почине, настояват скептиците. А в това време в природата все по-често се откриват обстоятелства, поставящи под подозрение сходна позиция.
Таралежите да вземем за пример могат да бъдат на практика безсмъртни. Разбира се, не става дума за бодливите жители на гората, а за техните морски братовчеди. Хидробиологът от Орегонския университет Томас Еберт наскоро стигнал до извода, че морският бодливец, обитаващ Червено море, в действителност няма за какво да се опасява от гибелта. Това не значи, че морските таралежи не умират и че са изцяло неуязвими като в режим на „ величие ” в компютърните игри. Не, те естествено умират – и от хищници, и от заболявания, и постоянно попадат в мрежите на риболовците. Ценителите на японската кухня считат морския таралеж за несравним деликатес. Постоянно влошаващите се естествени условия също не способстват за „ безконечния живот ” на таралежите.
Но американският академик бил изумен от това, че даже при най-древните, най-дълголетните екземпляри не се откриват каквито и да било признаци на стареене. Таралежът, достигнал двеста години, се разграничава от десетгодишния единствено по своите по-големи размери. Той не остарява – той пораства.
И този напредък в никакъв случай не стопира,
което явно рано или късно става причина за гибелта на животното – то става все по-забележимо за враговете.
Впрочем морският таралеж надалеч не е единственото живо създание на планетата, неумеещо да старее. Подобен гений имат както едноклетъчните, които просто се разделят, без да оставят мъртвец, по този начин и някои висши животни, да вземем за пример сладководната хидра, известна на всички от учебните уроци по зоология.
И в случай че с таралежите към момента не всичко е ясно, то хидрата към този момент е изучена в детайли. Нейният живот няма ограничавания, тя израства до два сантиметра и по-късно живее, без да се трансформира и да остарява. Нещо като дребен биологичен безконечен мотор. В горната част на това животно е ситуирана зона на непрекъснато делящи се кафези. Тези
млади кафези последователно се реалокират надолу по тялото,
изтласквайки предходните. И по този начин до самия завършек на тялото, при удобни условия – безкрайно. И се получава, че животът на хидрата съставлява не откъслек от време, а лъч, който няма заложени граници и е ориентиран към безкрайността – хидрата се ражда единствено за живот.
И въпреки че на процедура наложително се случва нещо, което не й разрешава да бъде безконечна на този свят, хидрата се счита за евентуално вечен организъм. Във всеки случай тя изобщо не е програмирана за стареене и умиране, което е особено за множеството висши животни, включително и индивида. И в случай че на някои животни хората към този момент са почнали да издигат монументи, то хидрата от дълго време заслужава такава чест.
А пък хидроидът Turritopsis nutricula – медуза, достигаща в диаметър единствено 4-5 мм, е неповторимо животно, което е способно да се подмладява.
Обикновено медузите умират след размножаване, само че Turritopsis nutricula
умее да се връща от „ възрастния ” етап на медуза към „ детския ” етап
на полип. Теоретично този цикъл може да се повтаря безпределно, което прави това създание евентуално безсмъртно. Медузите от типа Turritopsis nutricula са открити в топлите тропически води, само че учените подозират, че са публикувани и в други райони.
