Младите в Европа по-лесно намират работа, но не е така в България
Безработицата в България, без значение че продължава да е една от най-ниските в Европейски Съюз, се повишава на годишна база. Тя е към този момент 4,6% при 4,5 на 100 за второто тримесечие на предходната година, демонстрират данните на Национален статистически институт, оповестени в петък. Последните проучвания за безработицата на Евростат са от юни и сочат 5,9%.
Средният коефициент на претовареност сега у нас е 70,3% и
въобще не се е трансформирал спрямо преди година
Тези проценти значат, че от цялото население в трудоспособна възраст у нас работят 2 806 600 души.
По-тревожното за България обаче е, че младежката безработица - във възрастта 15-29 години,
се повишава по-бързо - с 1%
Тя е била 7,8% по същото време предходната година, а тази е към този момент 8,8%. От всичките 78 300 души, които си търсят работа сега, 21 500, т.е. 15,2% ще стартират първа такава.
При младежите заетостта се оказва много ниска - едвам 35,7%. По принцип в тази възрастова категория попадат и хора във възрастта, в която към момента не са изцяло приключили образованието си. Но особено проучване на Евростат през седмицата сподели, че по намиране на работа от страна на преди малко приключилите висшето си обучение
България не свети с изключително положителни резултати
Тя е по-скоро в средата на тази ранглиста със 78,8%. Данните са за 2022 година и демонстрират, че в Люксембург и в Нидерландия 93% от младежите на възраст 20-34 година, които преди малко са приключили висшето си обучение, са си намерили работа още в границите на една година след дипломирането.
Следват Германия с 92 и Малта с 91%. На другия полюс са Италия с 65, Гърция с 66 и Румъния със 70%.
Тези проучвания се вършат от 2014 година насам и се оказва, че от този момент до 2022 година равнището на претовареност на тази възрастова група се усилва приблизително със 7 процентни пункта за целия Европейски Съюз, с цел да стигне 82%.
Тази наклонност се е развивала непрекъснато
без значение от икономическата обстановка сега, да вземем за пример по време на пандемията трендът въобще не е прекъсвал.
Коефициентът на претовареност при младите висшисти е по-висок при мъжете, в сравнение с при дамите, без значение че разликата последователно се стопява. Като цяло това се дължи на особеностите в търсенето на пазара на труда. По-голям дял от студентите по просвета и технологии са мъже, а в този бранш на всички места има повече търсене.
Извън пазара на труда в България има 1 050 200 души. Това са хората сред 15 и 64 години, след които може да се пенсионират. Около 40% от тях към момента учат. Това демонстрира, че
у нас трайно безработните са към 60 000 души
От записаните в бюрата по труда единствено незначителна част са с висше обучение. През второто тримесечие на предходната година те са 1,5% от всички безработни, а през тази година леко са се нараснали до 2 на 100. Безработните със приблизително обучение са били 4,3%, в този момент са стигнали 4,5 на 100, сочат данните.
Най-голям дял на безработица има при неквалифицираните и без положително обучение. Независимо че понижават като дял спрямо предходната година, те съставляват 13,8% от всички безработни.
От всички безработни 14,2% са с висше обучение, 55 имат приблизително, 30,8% са с главно или по-ниско.
Средният коефициент на претовареност сега у нас е 70,3% и
въобще не се е трансформирал спрямо преди година
Тези проценти значат, че от цялото население в трудоспособна възраст у нас работят 2 806 600 души.
По-тревожното за България обаче е, че младежката безработица - във възрастта 15-29 години,
се повишава по-бързо - с 1%
Тя е била 7,8% по същото време предходната година, а тази е към този момент 8,8%. От всичките 78 300 души, които си търсят работа сега, 21 500, т.е. 15,2% ще стартират първа такава.
При младежите заетостта се оказва много ниска - едвам 35,7%. По принцип в тази възрастова категория попадат и хора във възрастта, в която към момента не са изцяло приключили образованието си. Но особено проучване на Евростат през седмицата сподели, че по намиране на работа от страна на преди малко приключилите висшето си обучение
България не свети с изключително положителни резултати
Тя е по-скоро в средата на тази ранглиста със 78,8%. Данните са за 2022 година и демонстрират, че в Люксембург и в Нидерландия 93% от младежите на възраст 20-34 година, които преди малко са приключили висшето си обучение, са си намерили работа още в границите на една година след дипломирането.
Следват Германия с 92 и Малта с 91%. На другия полюс са Италия с 65, Гърция с 66 и Румъния със 70%.
Тези проучвания се вършат от 2014 година насам и се оказва, че от този момент до 2022 година равнището на претовареност на тази възрастова група се усилва приблизително със 7 процентни пункта за целия Европейски Съюз, с цел да стигне 82%.
Тази наклонност се е развивала непрекъснато
без значение от икономическата обстановка сега, да вземем за пример по време на пандемията трендът въобще не е прекъсвал.
Коефициентът на претовареност при младите висшисти е по-висок при мъжете, в сравнение с при дамите, без значение че разликата последователно се стопява. Като цяло това се дължи на особеностите в търсенето на пазара на труда. По-голям дял от студентите по просвета и технологии са мъже, а в този бранш на всички места има повече търсене.
Извън пазара на труда в България има 1 050 200 души. Това са хората сред 15 и 64 години, след които може да се пенсионират. Около 40% от тях към момента учат. Това демонстрира, че
у нас трайно безработните са към 60 000 души
От записаните в бюрата по труда единствено незначителна част са с висше обучение. През второто тримесечие на предходната година те са 1,5% от всички безработни, а през тази година леко са се нараснали до 2 на 100. Безработните със приблизително обучение са били 4,3%, в този момент са стигнали 4,5 на 100, сочат данните.
Най-голям дял на безработица има при неквалифицираните и без положително обучение. Независимо че понижават като дял спрямо предходната година, те съставляват 13,8% от всички безработни.
От всички безработни 14,2% са с висше обучение, 55 имат приблизително, 30,8% са с главно или по-ниско.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




