Безкрайният български изборен цикъл има един бенефициент: президентът Румен Радев,

Безкрайният български избирателен цикъл има един бенефициент: президентът Румен Радев, написа политологът Димитър Бечев в влиятелното европейско издание „ Политико “. Анализът на Бечев е под мрачното заглавие
България: Няма светлина в края на тунела
В момента Радев управлява шоуто както във вътрешната, по този начин и във външната политика, като взема решения по отношение на енергийната тактика на България, нейните цели в границите на Плана за възобновяване и резистентност и даже по отношение на доставките на оръжие за Украйна, написа Димитър Бечев. И продължава:

Критиците на Радев, които се умножиха в последно време, назовават това преход към прикрито президентско ръководство.

България е парламентарна република и изпълнителната власт принадлежи на първо място на държавното управление – цялото скеле от механизми за надзор и баланс отразява тази режисура. От друга страна, президентът е изправен пред по-слаби ограничавания, защото се избира директно, което значи, че няма парламентарен надзор, с изключение на тромавата процедура по импийчмънт.

Обикновено това не е проблем, защото президентът разполага с лимитирани пълномощия. Но в този момент, като се има поради възходящата роля на Радев, той се трансформира в подобен, защото той в действителност не се регистрира пред никого – даже пред гласоподавателите, защото не може да се кандидатира за преизбиране след втория си мандат.
Фактическият държател на България
е обект на разногласия още от първия ден, в който встъпи в служба. Недоброжелателите му го обрисуват като прислужник на Москва, акцентирайки скандалното му изявление от 2016 година, че Крим де факто е част от Русия, макар че законово принадлежи на Киев. А в последно време Радев е безапелационен, че България няма да изпраща оръжия на Украйна – макар решението на Народното събрание от ноември предходната година за противоположното – и се нахвърля върху партиите, които са дали своят вот в негова поддръжка, наричайки ги „ войнолюбци “.

Интересно е, че още през 2020 година Радев застана на страната на антикорупционните митинги, обхванали България, подкрепени от най-твърдо прозападната част от електората. Нещо повече, той даже даде благословията си на Кирил Петков и Асен Василев, министри в служебното държавно управление през 2021 година, които по-късно продължиха да основават партията „ Продължаваме промяната “. Така че, макар че Политическа партия и нейният съдружен сътрудник Демократична България в този момент са в пререкания с Радев, в недалечно минало те имаха обща идея.

Междувременно връзките на Радев с Българската социалистическа партия (БСП) са също толкоз заплетени. Някога подкрепян от тях като претендент за президент, през днешния ден той е по-скоро съперник за благосклонностите на другарски настроените към Путин гласоподаватели, изпитващи носталгия по комунизма.

Ако има обаче нещо, което знаем сигурно за Радев, това е
неговата необуздана упоритост
Бившият пълководец на военновъздушните сили има вяра, че има гравитацията, полезностите и визията да бъде водач на България, запълвайки празнината, оставена от упадъка на националния популист Борисов.

Радев също по този начин счита, че има политическите умения да се ориентира в бурните води на вътрешната и интернационалната политика, като играе пред няколко публики по едно и също време, твърдейки обезпокоените българи, че няма да бъдат въвлечени във война против Русия, и в същото време казвайки на други държавни управления от НАТО и Европейски Съюз, че София ще продължи да доставя извънредно нужните артилерийски снаряди за Украйна. Тези доставки за Полша и Румъния, които започнаха при държавното управление на Петков и бяха платени от Съединени американски щати и Обединеното кралство, продължиха и по време на мандата на Донев – и в случай че Радев в действителност искаше да ги приключи, щеше да го направи преди месеци.

В момента българският президент приканва за бързо сформиране на нов кабинет и в това отношение е в унисон с публичното мнение, защото изследванията демонстрират, че цели
69% от българите се надяват на ново държавно управление
Това обаче може и да не се случи, защото ГЕРБ може да обмислен, че процентът им ще се усили, в случай че се организира още един избор по-късно през годината, а Борисов да упрекна Политическа партия в непреклонност в опит да откъсне гласове от съперниците си.

Междувременно реформаторската, другарски настроена към Запада „ Демократична България “, даде знак, че е подготвена да влезе в държавно управление, ръководено от ГЕРБ, при избрани условия. Но даже и по този начин, на Борисов към момента ще му е мъчно да си обезпечи решителна победа, а прокремълската партия „ Възраждане “, която остана трета на изборите, безспорно ще процъфтява с помощта на популистката предизборна пропаганда.

Това значи, че вакуумът във властта в България ще се резервира, а Радев ще остане единственият дирек на стабилността в една страна, която другояче наподобява без кормило.

Все отново, колкото и мощен да е сега, президентът на България към момента има проблем в дълготраен проект.

След като мандатът на Радев изтече през 2027 година, той
ще се окаже в политическата пустиня,
защото нито един някогашен български държавен глава не е бил изключително сполучлив в повторното влизане в изборната политика. И сходна орис може да го сполети, когато към този момент няма да заема длъжността или да се възползва от великодушното медийно отразяване и известността, които идват дружно с нея.

Така че часовникът тиктака и Радев би трябвало да разбере какво следва след настоящия зенит на неговата власт и въздействие. Сравнително млад и изпълнен със самочувствие, той сигурно няма да хвърли кърпата и да се пенсионира. Но българският политически терен е конкурентен и ориста на водачите може бързо да се издигне и да падне.

Важно е да се означи, че това е една от аргументите честите избори да носят и изгоди, а освен разноски. В страна, в която отговорността е недостиг, изборите са единственият инструмент, с който жителите разполагат, с цел да лимитират елитите. През годините България е видяла краха на доста популистки партии и политици. А и известна неустойчивост може да се окаже за предпочитане пред подправената непоклатимост под ръководството на „ избавител “, или хищническа коалиция.

Авторът е преподавател в Oxford School of Global and Area Studies, гостуващ академик в Карнеги Европа и създател на книгата „ Rival Power: Russia in Southeast Europe “. Има докторска степен по интернационалните връзки от Оксфордския университет и магистратури по интернационалните връзки и по право от Софийския университет. Специализирал е в Института по стопанска система в Лондон и в Харвардския университет в Съединени американски щати. Бечев е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ) и учител в Университета на Северна Каролина. Публикуваме разбора му с незначителни съкращения, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!