На лов за звезди и планети - един българин сред 25-те най-добри астрофотографи в света
Безкраят на звездното небе е тайнственост - толкоз широко красива, че ни оставя изцяло безмълвни и замечтани всякога, когато погледнем нагоре. Мечтател с откровено боготворене към най-недостижимите кътчета на Вселената е и - астрофотографът, който е трансформирал снимането на звезди и планети в своя специалност.
Фотографът Ивайло Петров: " Изкуственият разсъдък е нещо, с което никой човек не може да се конкурира "
Светът ни се трансформира с невероятни темпове, а къде остава същинското изкуство
Той открива порива си към изкуството и хубостта в природата още до момента в който учи изобразително изкуство в Националното учебно заведение по изкуствата " Добри Христов " във Варна. Освен художник и графичен дизайнер, Михаил става и професионален фотограф. Започва да снима портрети, сватби и кръщенета, само че не след дълго схваща, че това не е неговото.
Тъй като постоянно е бил заинтересован от звездното небе, а и единственото му свободно време да снима е през нощта, Михаил взема решение да насочи обектива си точно към нощното небе. Така преди шест години прави първия си опит да снима ядрото на Млечния път. Въпреки че не му се получава, след време пробва отново. Тогава към този момент е осъзнал, че астрофотографията е сложно начинание, което изиска доста отдаденост, обмисляне и време.
Михаил Минков
" Не можеш просто ей по този начин да решиш и да отидеш да снимаш. Има доста фактори, които човек би трябвало да вземе под внимание - да вземем за пример етапа на луната, метеорологичната прогноза, светлинното замърсяване в региона на снимане, местоположението... И най-много, концепцията какво тъкмо ще се снима ", споделя Михаил.
Затова и самият той отделя много време и внимание на подготовката и планирането. Винаги стартира с това какво и къде ще снима, ревизира достъпа до мястото с автомобил, с цел да знае къде ще нощува. След това избира деня, ревизира етапа на луната и следи прогнозата за времето.
И макар че снимането на звездното небе не е по никакъв начин елементарно, съгласно него всички старания сигурно си заслужават. А удовлетворението идва от целия развой, който го кара да не помни всичко злободневно и го приковава към сегашното, все още тук и в този момент.
" Това, което остава, е вълнението при обмисляне, прекарването на терен, свободата при пътуването и самата страст на снимането ", казва астрофотографът.
За Михаил обработката на фрагментите също е вдъхновяваща, защото е креативен развой, при който влага част от себе си. Като най-предизвикателен кадър до момента (заради цялото обмисляне и подготовка) той дефинира The Eyes of the Universe - 360-градусова гледка на зимната и лятната арка на Млечния път, снимана на язовир Широка поляна.
Точно този кадър му носи последното отличие - Milky Way Photographer of the Year за 2023 година, като попада в класацията за 25-те най-добри астрофотографи в света на един от най-престижните състезания Capture The Atlas.
На различен от състезанията за астрофотография - Astronomy Photographer of the Year, проведен от Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон, през 2022 година е селектиран с четири фрагмента, като един от тях печели второ място в категорията " Хора и Космос ". Това е фрагментът на нощното небе над паметника на Бузлуджа.
Въпреки че е снимал на много известни места у нас, обичаните му остават Камен бряг, Тюленово, Северното Черноморие и морето като цяло. " Уединението и безкрая, което ми дава морето, е несравнимо в комбинацията със звездно небе ", споделя той.
Една от последните дестинации, където е снимал отвън България, е Йордания. И поради неналичието на светлинно замърсяване там е съумял да види превъзходни небесни гледки, в това число ядрото на Млечния път в цялата му хубост.
През тази и идната година Михаил възнамерява още пътувания. Сред набелязаните места са Боливия и Чили, които ще посети дружно с други запалянковци в астрофотографията, които образова.
С две камери на раменете - българинът, който снима най-големите в света на музиката
Орлин Николов за най-хубавите си концертни фотоси и за уеб страницата Rock The Night
Как заснехте отличения панорамен кадър на зимната и лятната арка на Млечния път?
Замислих се по какъв начин би изглеждало звездното небе с двете арки - зимната и лятната, една до друга. По принцип това е невероятно, защото двете са част от едно цяло, само че веднъж в годината, през месец март, могат да бъдат снимани с няколко часа разлика една от друга, тъй че градусите по отношение на хоризонта да съвпаднат и да наподобяват уравновесено в фрагмента.
Започнах месец по-рано с подготовката, а действително имах единствено два дни, в които фрагментът можеше да се случи. За благополучие шансът беше на моя страна, защото времето беше съвършено и имаше ясно небе.
Пристигнах на язовир Широка поляна в неделя следобяд, огледах мястото и избрах къде ще фотографирам. Изчаках да настъпи нощта и към 21 часа снимах предния проект, след което зимната арка с Орион. После дремнах в колата за няколко часа и в три сутринта на идващия ден се върнах, с цел да снима лятната арка с ядрото на Млечния път.
Цялото обмисляне, подготовка, престоят на местоположението, пътя и обработката лишиха към 35 часа, с цел да стане този извънредно комплициран чисто механически кадър.
Какво е възприятието да сте единственият българин, определен измежду 25-те най-хубави фотографи на Млечния път?
Признавам си, огромна наслада беше, само че виждам доста да не се взимам на съществено, тъй като човек повярва ли си доста, стопира да се развива. Това обаче, което най-вече ме радва от целия конкурс, е, че до името на фрагмента, който бе селектиран, стоеше името на страната ни. Това ме направи доста горделив, защото новината беше споделена от NatGeo Spain, The Guardian, Forbes, BBC, SkyNews, Daily Mail, Telegraph и доста други международни медии и уеб сайтове.
А какво е възприятието да снимаш нощното небе в уединение?
Умиротворяващо! Не може да се опише с думи, би трябвало да се преживее. Да стоиш самичък под звездния купол в тишина е връзка с една част вътре в теб, която мъчно може да " чуеш " в забързаното всекидневие. Онази част вътре в теб, която е обвързвана и е част точно от този безспир, който фотографирам. Това е малко като медитация, даже бих споделил, че работи лечебно - да стоиш в тази тишина, да изпитваш леко възприятие на неустановеност и в същото време благоговение и ентусиазъм от безкрая.
Фотографът Ивайло Петров: " Изкуственият разсъдък е нещо, с което никой човек не може да се конкурира "
Светът ни се трансформира с невероятни темпове, а къде остава същинското изкуство
Той открива порива си към изкуството и хубостта в природата още до момента в който учи изобразително изкуство в Националното учебно заведение по изкуствата " Добри Христов " във Варна. Освен художник и графичен дизайнер, Михаил става и професионален фотограф. Започва да снима портрети, сватби и кръщенета, само че не след дълго схваща, че това не е неговото.
Тъй като постоянно е бил заинтересован от звездното небе, а и единственото му свободно време да снима е през нощта, Михаил взема решение да насочи обектива си точно към нощното небе. Така преди шест години прави първия си опит да снима ядрото на Млечния път. Въпреки че не му се получава, след време пробва отново. Тогава към този момент е осъзнал, че астрофотографията е сложно начинание, което изиска доста отдаденост, обмисляне и време.
Михаил Минков
" Не можеш просто ей по този начин да решиш и да отидеш да снимаш. Има доста фактори, които човек би трябвало да вземе под внимание - да вземем за пример етапа на луната, метеорологичната прогноза, светлинното замърсяване в региона на снимане, местоположението... И най-много, концепцията какво тъкмо ще се снима ", споделя Михаил.
Затова и самият той отделя много време и внимание на подготовката и планирането. Винаги стартира с това какво и къде ще снима, ревизира достъпа до мястото с автомобил, с цел да знае къде ще нощува. След това избира деня, ревизира етапа на луната и следи прогнозата за времето.
И макар че снимането на звездното небе не е по никакъв начин елементарно, съгласно него всички старания сигурно си заслужават. А удовлетворението идва от целия развой, който го кара да не помни всичко злободневно и го приковава към сегашното, все още тук и в този момент.
" Това, което остава, е вълнението при обмисляне, прекарването на терен, свободата при пътуването и самата страст на снимането ", казва астрофотографът.
За Михаил обработката на фрагментите също е вдъхновяваща, защото е креативен развой, при който влага част от себе си. Като най-предизвикателен кадър до момента (заради цялото обмисляне и подготовка) той дефинира The Eyes of the Universe - 360-градусова гледка на зимната и лятната арка на Млечния път, снимана на язовир Широка поляна.
Точно този кадър му носи последното отличие - Milky Way Photographer of the Year за 2023 година, като попада в класацията за 25-те най-добри астрофотографи в света на един от най-престижните състезания Capture The Atlas.
На различен от състезанията за астрофотография - Astronomy Photographer of the Year, проведен от Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон, през 2022 година е селектиран с четири фрагмента, като един от тях печели второ място в категорията " Хора и Космос ". Това е фрагментът на нощното небе над паметника на Бузлуджа.
Въпреки че е снимал на много известни места у нас, обичаните му остават Камен бряг, Тюленово, Северното Черноморие и морето като цяло. " Уединението и безкрая, което ми дава морето, е несравнимо в комбинацията със звездно небе ", споделя той.
Една от последните дестинации, където е снимал отвън България, е Йордания. И поради неналичието на светлинно замърсяване там е съумял да види превъзходни небесни гледки, в това число ядрото на Млечния път в цялата му хубост.
През тази и идната година Михаил възнамерява още пътувания. Сред набелязаните места са Боливия и Чили, които ще посети дружно с други запалянковци в астрофотографията, които образова.
С две камери на раменете - българинът, който снима най-големите в света на музиката
Орлин Николов за най-хубавите си концертни фотоси и за уеб страницата Rock The Night
Как заснехте отличения панорамен кадър на зимната и лятната арка на Млечния път?
Замислих се по какъв начин би изглеждало звездното небе с двете арки - зимната и лятната, една до друга. По принцип това е невероятно, защото двете са част от едно цяло, само че веднъж в годината, през месец март, могат да бъдат снимани с няколко часа разлика една от друга, тъй че градусите по отношение на хоризонта да съвпаднат и да наподобяват уравновесено в фрагмента.
Започнах месец по-рано с подготовката, а действително имах единствено два дни, в които фрагментът можеше да се случи. За благополучие шансът беше на моя страна, защото времето беше съвършено и имаше ясно небе.
Пристигнах на язовир Широка поляна в неделя следобяд, огледах мястото и избрах къде ще фотографирам. Изчаках да настъпи нощта и към 21 часа снимах предния проект, след което зимната арка с Орион. После дремнах в колата за няколко часа и в три сутринта на идващия ден се върнах, с цел да снима лятната арка с ядрото на Млечния път.
Цялото обмисляне, подготовка, престоят на местоположението, пътя и обработката лишиха към 35 часа, с цел да стане този извънредно комплициран чисто механически кадър.
Какво е възприятието да сте единственият българин, определен измежду 25-те най-хубави фотографи на Млечния път?
Признавам си, огромна наслада беше, само че виждам доста да не се взимам на съществено, тъй като човек повярва ли си доста, стопира да се развива. Това обаче, което най-вече ме радва от целия конкурс, е, че до името на фрагмента, който бе селектиран, стоеше името на страната ни. Това ме направи доста горделив, защото новината беше споделена от NatGeo Spain, The Guardian, Forbes, BBC, SkyNews, Daily Mail, Telegraph и доста други международни медии и уеб сайтове.
А какво е възприятието да снимаш нощното небе в уединение?
Умиротворяващо! Не може да се опише с думи, би трябвало да се преживее. Да стоиш самичък под звездния купол в тишина е връзка с една част вътре в теб, която мъчно може да " чуеш " в забързаното всекидневие. Онази част вътре в теб, която е обвързвана и е част точно от този безспир, който фотографирам. Това е малко като медитация, даже бих споделил, че работи лечебно - да стоиш в тази тишина, да изпитваш леко възприятие на неустановеност и в същото време благоговение и ентусиазъм от безкрая.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ