Коронна година за лабораториите
Бездействието на страната в тестването изстреля бизнеса с проучвания в частните обекти. Приходите на топ десетте лаборатории скачат с 80%, а облагите порастват съвсем четири пъти. Собствениците чакат затихване на бизнеса и дават обещание да реинвестират извоюваното.
Дълги опашки, нищо че е скъпо. Пандемията върна невижданото събитие - чакащи с часове хора, които кашлят, или пък желаят да пътуват към Гърция. Причината: страната не пожела да тества и на коронавирус сцената излязоха частните лаборатории. Те години наред заместваха обществения бранш в класическите кръвни проучвания. Миналата година, а и тази, класическият им бизнес беше преместен и царят беше корона тестването.
Лабораториите се ориентираха относително бързо в коронавирус обстановката и започнаха от предходната пролет да оферират познатите към този момент на всички PCR-и. Трудното начало с лимитиран импорт и недостиг на инсталация и фрагменти гладко бе преодоляно. За да отчетат превъзходна финансова година. А бизнес щастието им най-малко отчасти продължава и досега. Избухването в цифри Данните демонстрират, че дотук най-вече проби са осъществени в доболничната помощ, т.е. в частните лаборатории - общо 3.24 милиона. От тях здравната каса е платила за незначително количество през 2020 година - 71 хиляди PCR теста на обща стойност 4.3 млн. лева, останалите са заплатени от самите пациенти.
Ако приемем, че към 2 млн. от тях са PCR проби на междинна стойност 100 лв., а останалите - антигенни или антитела, струващи приблизително 30-40 лева, то излиза, че пациентите са платили над 200 млн. лева единствено за проби за година и половина. А дружно с тези за антитела за изкаран COVID-19 сумата допира 300 млн. за година и половина, или бизнес за към 150 млн. лева единствено за април-декември 2020 година
Автор: Капитал
Финансовите данни на десетте най-големи лаборатории демонстрират доходи от съвсем 150 млн. лева (виж таблицата), като в сумата влизат и класическите проби, само че в мощно сгънат размер. Почти няма различен бранш, който да регистрира сходен всеобщ растеж в приходите - от приблизително съвсем 80% за топ10.
Но по-впечатляваща е облагата - тя пораства съвсем 4 пъти. Подобаваща е и рентабилността на приходите - в случай че през 2019 година най-големите 10 са печелили по 10 ст. на всеки получен лев, то през предходната година плюсът е бил приблизително над 21 ст. на лев. А при две сдружения маржът е 40%.
Автор: Капитал Капитал - брой 39
Кои са те Безспорният първенец на бранша се споделя " Рамус ". Компанията на семейството Михайлови първа в София предложи коронавирус проучването, генерирала е най-вече доходи - над 52 млн. лева, има скок в оборота от над 2.5 пъти, страхотна облага от съвсем 20 млн. лева, най-вече чиновници - 642 към това лято.
Основателят на лабораторията доцент доктор Росен Михайлов е дълготраен шеф на клиничната лаборатория в една от огромните столични академични лечебни заведения и учител в Медицинския университет - София. Той стартира бизнеса си късно - при започване на века, само че за сметка на това съумява да го разшири в цяла България по няколко метода. " Рамус " има най-вече пунктове за събиране на проби в към 400 обитаеми места, които се обработват в 30 лаборатории.
На какви дистанции, при какви условия и по какъв начин би трябвало да се придвижват кръвни проби и изобщо по какъв начин се обезпечава качеството и акуратност постоянно е било точка на извънредно огромен спор в диагностичните среди, само че пък в последна сметка тъкмо тази мрежа покрай хората, наподобява, е в основата на триумфа на най-голямата верига.
По същия метод да вземем за пример лаборатории " Цибалаб " имат общо 29 обекта в София, с цел да могат да покрият търсенето в целия град и с обособени сдружения оперират и в доста други градове на страната.
В България общо работят към 600 лаборатории, като най-малко по една лаборатория има във всяка от 360-те лечебни заведения, а настрана от това са учредени частни медико-диагностични лаборатории, които работят независимо или в границите на медицински центрове. През тази година здравната каса е отделила бюджет за лабораторни проучвания от 100 млн. лева
Фотограф: Надежда Чипева
Собствениците на лаборатории в България, както и на частните лечебни заведения, по традиция са лекари, решили да стартират собствен бизнес. Началото за всички е мъчно, нормално със лични спестявания и заеми, и дълго време работа с един-два обекта. По принцип банките дълго време не финансираха частни лечебни и здравни заведения поради високия риск, а и сега не кредитират всеобщо експанзията на бизнеса на лекарите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Здравеопазване 3 Вечерни вести 1 Здравеопазване 2 Политика 3 Политика 1 Здравеопазване 2 Политика 3 Политика
Преглед на сдруженията от топ 10 в бранша демонстрира, че те нямат обезпечения към банки, което значи, че не са употребили огромни дълготрайни заеми. Вероятно обяснението е, че в този бизнес няма активи за обезпечения - обектите са чартърен, а оборудването е движимо и не е задоволително да подсигурява по-голям заем.
При лабораториите, както и при лечебните заведения, зависимостта от работата със здравната каса е извънредно огромна, защото пациентите всеобщо чакат безвъзмездни посоки за проучвания от персоналния си доктор и извънредно рядко са склонни да заплащат за спомагателни проучвания отвън платените от НЗОК. Това ненапълно спъва вложенията на лабораториите и те по-често са районни, а не национални играчи.
Външни вложители в бранша съвсем няма. Едно от изключенията е лабораторията на лекаря от Хайделбергския университет доктор Ханс Лимбах, която десетилетия обработва проби от България и през 2007 година придобива миноритарни дялове в две от софийските вериги лаборатории - " Бодимед " и " Лаборатории Кандиларов ". Другите са веригата " Синево ", която е благосъстоятелност на шведската Medicover, и германско-българската верига " Зинвест ", която работи в Южна България.
Дълги опашки, нищо че е скъпо. Пандемията върна невижданото събитие - чакащи с часове хора, които кашлят, или пък желаят да пътуват към Гърция. Причината: страната не пожела да тества и на коронавирус сцената излязоха частните лаборатории. Те години наред заместваха обществения бранш в класическите кръвни проучвания. Миналата година, а и тази, класическият им бизнес беше преместен и царят беше корона тестването.
Лабораториите се ориентираха относително бързо в коронавирус обстановката и започнаха от предходната пролет да оферират познатите към този момент на всички PCR-и. Трудното начало с лимитиран импорт и недостиг на инсталация и фрагменти гладко бе преодоляно. За да отчетат превъзходна финансова година. А бизнес щастието им най-малко отчасти продължава и досега. Избухването в цифри Данните демонстрират, че дотук най-вече проби са осъществени в доболничната помощ, т.е. в частните лаборатории - общо 3.24 милиона. От тях здравната каса е платила за незначително количество през 2020 година - 71 хиляди PCR теста на обща стойност 4.3 млн. лева, останалите са заплатени от самите пациенти.
Ако приемем, че към 2 млн. от тях са PCR проби на междинна стойност 100 лв., а останалите - антигенни или антитела, струващи приблизително 30-40 лева, то излиза, че пациентите са платили над 200 млн. лева единствено за проби за година и половина. А дружно с тези за антитела за изкаран COVID-19 сумата допира 300 млн. за година и половина, или бизнес за към 150 млн. лева единствено за април-декември 2020 година
Автор: Капитал
Финансовите данни на десетте най-големи лаборатории демонстрират доходи от съвсем 150 млн. лева (виж таблицата), като в сумата влизат и класическите проби, само че в мощно сгънат размер. Почти няма различен бранш, който да регистрира сходен всеобщ растеж в приходите - от приблизително съвсем 80% за топ10.
Но по-впечатляваща е облагата - тя пораства съвсем 4 пъти. Подобаваща е и рентабилността на приходите - в случай че през 2019 година най-големите 10 са печелили по 10 ст. на всеки получен лев, то през предходната година плюсът е бил приблизително над 21 ст. на лев. А при две сдружения маржът е 40%.
Автор: Капитал Капитал - брой 39
Кои са те Безспорният първенец на бранша се споделя " Рамус ". Компанията на семейството Михайлови първа в София предложи коронавирус проучването, генерирала е най-вече доходи - над 52 млн. лева, има скок в оборота от над 2.5 пъти, страхотна облага от съвсем 20 млн. лева, най-вече чиновници - 642 към това лято.
Основателят на лабораторията доцент доктор Росен Михайлов е дълготраен шеф на клиничната лаборатория в една от огромните столични академични лечебни заведения и учител в Медицинския университет - София. Той стартира бизнеса си късно - при започване на века, само че за сметка на това съумява да го разшири в цяла България по няколко метода. " Рамус " има най-вече пунктове за събиране на проби в към 400 обитаеми места, които се обработват в 30 лаборатории.
На какви дистанции, при какви условия и по какъв начин би трябвало да се придвижват кръвни проби и изобщо по какъв начин се обезпечава качеството и акуратност постоянно е било точка на извънредно огромен спор в диагностичните среди, само че пък в последна сметка тъкмо тази мрежа покрай хората, наподобява, е в основата на триумфа на най-голямата верига.
По същия метод да вземем за пример лаборатории " Цибалаб " имат общо 29 обекта в София, с цел да могат да покрият търсенето в целия град и с обособени сдружения оперират и в доста други градове на страната.
В България общо работят към 600 лаборатории, като най-малко по една лаборатория има във всяка от 360-те лечебни заведения, а настрана от това са учредени частни медико-диагностични лаборатории, които работят независимо или в границите на медицински центрове. През тази година здравната каса е отделила бюджет за лабораторни проучвания от 100 млн. лева
Фотограф: Надежда Чипева
Собствениците на лаборатории в България, както и на частните лечебни заведения, по традиция са лекари, решили да стартират собствен бизнес. Началото за всички е мъчно, нормално със лични спестявания и заеми, и дълго време работа с един-два обекта. По принцип банките дълго време не финансираха частни лечебни и здравни заведения поради високия риск, а и сега не кредитират всеобщо експанзията на бизнеса на лекарите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Здравеопазване 3 Вечерни вести 1 Здравеопазване 2 Политика 3 Политика 1 Здравеопазване 2 Политика 3 Политика
Преглед на сдруженията от топ 10 в бранша демонстрира, че те нямат обезпечения към банки, което значи, че не са употребили огромни дълготрайни заеми. Вероятно обяснението е, че в този бизнес няма активи за обезпечения - обектите са чартърен, а оборудването е движимо и не е задоволително да подсигурява по-голям заем.
При лабораториите, както и при лечебните заведения, зависимостта от работата със здравната каса е извънредно огромна, защото пациентите всеобщо чакат безвъзмездни посоки за проучвания от персоналния си доктор и извънредно рядко са склонни да заплащат за спомагателни проучвания отвън платените от НЗОК. Това ненапълно спъва вложенията на лабораториите и те по-често са районни, а не национални играчи.
Външни вложители в бранша съвсем няма. Едно от изключенията е лабораторията на лекаря от Хайделбергския университет доктор Ханс Лимбах, която десетилетия обработва проби от България и през 2007 година придобива миноритарни дялове в две от софийските вериги лаборатории - " Бодимед " и " Лаборатории Кандиларов ". Другите са веригата " Синево ", която е благосъстоятелност на шведската Medicover, и германско-българската верига " Зинвест ", която работи в Южна България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ