„Носеше в себе си мир и добрина“, с „ведър глас“, „красива душа“ – спомени за обичания от всички патриарх
Безброй доста са хората – близки, познати, родственици, възпитаници, почитатели, миряни, които си спомнят с доста любов, само че и горест за обичания от всички патриарх Неофит или просто дядо Неофит, както го назоваха.
Служители на храм-паметника „ Св. Александър Невски ” са звънарят и хорист Неда Диманова, диригентът на хора при храм-паметника „ Св. Ал. Невски ” Георги Еленков и хористът и богослов Божидар Петров, те персонално са познавали персонално патриарха, показва.
„ Много е тъжно, когато би трябвало да биеш камбаните по подобен мотив. Спомням се с каква наслада се качих, с цел да оповестя избора на Негово Светейшество ”, призна Неда Диманова. „ Той не разговаряше с хората току-така. Всичко беше контакт – гледаш го в очите и виждаш, даже да мълчи, любовта и благостта му ”, добави звънарят на „ Св. Александър Невски ”.
Божидар Петров е бил студент на дядо Неофит. „ Той владееше цялата публика по един възвишен метод ”, спомня си богословът.
Вторият диригент на патриашеския хор Георги Еленков показа, че патриархът в никакъв случай не е пропущал да поздрави хората и е разбирал от църковна музика.
Споменът за патриарх Неофит не може да подмине Русе. Преди да застане отпред на Българската православна черква, той е бил русенски митрополит. Едно от децата, получили Светото си кръщене персонално от неговите ръце тогава, е Борис - на 3 май 2005 година
" Това беше мой съзнателен избор, добре обмислен. Той бе духовникът, който желаех да вкара във вярата Борис ", споделя майката Росица Георгиева
На религиозните празници през годините Борис и духовният му водач са се срещали постоянно. " Докато те с майка ми си говореха в митрополията, един часовник ми сграбчи вниманието. Тогава бях на 7 години. Любезно помолих Дядо Неофит да ми го покаже, а той, като разбра, че го харесах доста, и сподели " това е от мен за теб ", спомня си момчето, което през днешния ден е на 20 години.
Според майката от самото начало патриарх Неофит е участвал в живота на фамилията молитвено и духовно, като покровител пред Бога. " С избора му за патриарх, се виждахме по-рядко, само че се чувахме по телефона. Срещахме се, когато пътувахме до София. Връзката му с Борис беше доста мощна, все питаше и пращаше поздрави ", разкри тя.
Патриарх Неофит беше доста методичен и внимателен човек. Въпреки че ранговете ни са доста разнообразни, връзките ни бяха чисто човешки, а не като от шеф към зависещ. Много прощаваше, тъй че дано да се опитаме в седмицата на прошката преди Великите пости, когато си отиде той, ние също да прощаваме с отворени сърца. Това сподели протодякон Любомир Братоев.
" Веднъж по време на работа бях с по-дълга коса, бях я разпуснал и след нея дружно с патриарха тръгнахме от катедралата към синодалната палата. За да се кача на мотора си, си сплетох косата откъм гърба, а той ми сподели, че ми е по-добре по този начин. Не му беше допадало, че съм със спусната коса, само че тактично ми сподели по какъв начин е по-добре ", показа той.
" Много пъти съм имал опция да поддържам връзка с него, оплаквам за като за непосредствен човек. Стана ми доста мъчително, че не е измежду нас към този момент. За първи път го видях когато станах дякон на ортодоксалната ни черква в Берлин. Тогава бях още граждански, одобри ме като жител. Представих се и той блестна, като че ли е видял безценен другар, оттова потегли близката ни връзка ", спомня си духовникът.
„ Загубихме един доста мощно нравствен човек. Тепърва ще стартираме да осъзнаваме загубата. Приживе като чели изисквахме от него да е по-деен, по-светски, да се изрича по повече въпроси. Едва в този момент осъзнахме, че неговата мощ е напълно другаде. Той носеше в себе си мир, само че мир не от този свят. Едва тези дни го усетихме ”. Това разяснява писателката Теодора Димова във връзка кончината на патриарх Неофит.
Димова се е срещала персонално с него. Това е станало при излизането на книгата ѝ „ Четири типа обич ”. Патриархът се пошегувал с името на книгата.
„ Толкова ведра и съобразителна беше тази смешка, че като че ли смъкна всички загради сред нас. Всички хора, които са се докосвали до него, споделят, че е успявал да отстрани дистанцията. При всеки идваше като при собствен брат, не поставяше себе си по-високо ”, разяснява Теодора Димова.
По думите ѝ за в бъдеще ни е нужна миротворческа черква.
„ По мотив Богоявление, той осъди унищожителната война в братска Украйна и сподели, че бог благославя единствено онази войска, която не демонстрира експанзия, а пази народа и страната си. Нашият ужас е в тази тенденция – да не би БПЦ да се трансформира в оръжие на Кремъл ”, сподели Теодора Димова.
„ Не желая и да си помисля за разцепление в църквата. Нормално е да имаме разнообразни позиции, значимо е да не ги натрапваме ”, разяснява писателката.
Най-голямата католическа общественост в България живее в Пловдивска област. Над 20 000 души с римокатолическо изповедание живеят в Раковски, Житница и Калояново. Сред тях е отец Димитър Димитров. Казва, че се е срещал няколко пъти с патриарх Неофит.
„ В обръщението на Католическата епископска конференция към опечалената Българска православна черква се приказва за братската християнска обич, която патриарх Неофит даде като удостоверение в връзките. Логично е братята въпреки и да са разнообразни между тях да са единни и да имат общ отец, който е Бог ", разяснява отец Димитър Димитров.
„ Ние живеем сега в постното време, тази година за нас Великден е много по-рано. Всеки петък правим обичайния Кръстен път, който е едно разсъждение върху страданието на Христа, вървейки с кръста към Голгота. И през вчерашния ден вечерта имахме една специфична мисъл върху починалия патриарх Неофит, казвайки, че приключи неговия кръстен път в едно двояко значение. От една страна, като негово пастирско служение като глава на Православната черква в България, и въпреки това като неговата персонална драма, тази на физическото страдалчество, което беше в неговите последни месеци на живот, като едно същинско страдалчество, което способства, както споделя деятел Павел, към страданията на Христа ”, съобщи отец Димитър Димитров.
„ Имах благодатта на няколко пъти да се срещна с негово светейшество. Естествено първият път остава най-силният в сърцето. Това е през далечната 1999 година, когато бях семинарист в Рим. Поводът, по който стана тази среща – когато българската делегация посещава безконечния град и гроба на свети Кирил в базиликата „ Сан Клементе ". Спомням си обаятелната му персона и изключително този толкоз бодър и невъздържан глас, който прогласи химна „ Върви народе възродени ”. Това е спомен, който ще остане вечно в сърцето ми ”, описа отец Димитър Димитров.
Когато беше определен за патриарх, Неофит мислеше да се откаже. Беше го боязън, тъй като знаеше какво знамение е всичко това, каква компликация е. Бил е викарий, основен секретар в Синода, познава всеки духовник в София, цялото духовенство. Тогава подценяваше силите си. Това съобщи Тивериополският свещеник Тихон.
" Като млад Неофит беше доста по-смирен, не беше избухлив. Не прибързваше, постоянно с доста точност и акуратност правеше нещата. Голямата му наслада беше църковното пеене, до момента в който ние лудувахме. Тогава нямаше компютри, които да го вършат. Никой не знае какъв брой радостен човек беше в действителност той. Когато бяхме студенти, се виждаше, че назрява моментът, в който би трябвало да реши какво да прави със себе си - дали да остане учител, богослов или в черното духовенство ", съобщи епископът.
По думите му патриархът постоянно се е стремял да няма афектирани и наранени, с цел да вървят нещата безпрепятствено. " Понякога е имало остри тонове в Светия Синод ", показа духовникът.
Най-ценният съвет на патриарх Неофит беше да можем да изслушваме другия и тогава да се изкажем. Патриархът освен обединяваше облика на богослова и на църквата, само че и беше човек, който доста помагаше - знак и на пеещият дядо епископ. Това съобщи проф. Иван Иванов от православната черква в Рим.
" Дядо Неофит успяваше да чува, водеше богата дипломатическа активност и се съобразяваше с всички. Беше извънреден ерудит, духовно доста извисен човек. Аз бях първият иподякон, който той подстрига в параклиса на Богословския факултет за Въведение Богородично. Беше мой нравствен отец и изповедник дълги години и ми оказа помощ и ми отвори пътя към църквата. Призова ме да стана патриаршески дякон. С самообладание, примирение и доста обич обединяваше хората ", изясни той.
" Срещнах Дядо Неофит още когато бяхме студенти. Беше от старшите преподаватели, които ни изпитваха като претенденти за Духовната академия. Впоследствие беше първият ни декан в Богословския факултет. Първият ми спомен с него беше от момента, когато бях минал сполучливо писмен изпит. Патриархът беше ръководител на комисията за устния изпит. Аз трябваше да давам отговор по тематиката за Моисей в Египет. Пристъпих с доста мощна религия ", спомни си духовникът.
Служители на храм-паметника „ Св. Александър Невски ” са звънарят и хорист Неда Диманова, диригентът на хора при храм-паметника „ Св. Ал. Невски ” Георги Еленков и хористът и богослов Божидар Петров, те персонално са познавали персонално патриарха, показва.
„ Много е тъжно, когато би трябвало да биеш камбаните по подобен мотив. Спомням се с каква наслада се качих, с цел да оповестя избора на Негово Светейшество ”, призна Неда Диманова. „ Той не разговаряше с хората току-така. Всичко беше контакт – гледаш го в очите и виждаш, даже да мълчи, любовта и благостта му ”, добави звънарят на „ Св. Александър Невски ”.
Божидар Петров е бил студент на дядо Неофит. „ Той владееше цялата публика по един възвишен метод ”, спомня си богословът.
Вторият диригент на патриашеския хор Георги Еленков показа, че патриархът в никакъв случай не е пропущал да поздрави хората и е разбирал от църковна музика.
Споменът за патриарх Неофит не може да подмине Русе. Преди да застане отпред на Българската православна черква, той е бил русенски митрополит. Едно от децата, получили Светото си кръщене персонално от неговите ръце тогава, е Борис - на 3 май 2005 година
" Това беше мой съзнателен избор, добре обмислен. Той бе духовникът, който желаех да вкара във вярата Борис ", споделя майката Росица Георгиева
На религиозните празници през годините Борис и духовният му водач са се срещали постоянно. " Докато те с майка ми си говореха в митрополията, един часовник ми сграбчи вниманието. Тогава бях на 7 години. Любезно помолих Дядо Неофит да ми го покаже, а той, като разбра, че го харесах доста, и сподели " това е от мен за теб ", спомня си момчето, което през днешния ден е на 20 години.
Според майката от самото начало патриарх Неофит е участвал в живота на фамилията молитвено и духовно, като покровител пред Бога. " С избора му за патриарх, се виждахме по-рядко, само че се чувахме по телефона. Срещахме се, когато пътувахме до София. Връзката му с Борис беше доста мощна, все питаше и пращаше поздрави ", разкри тя.
Патриарх Неофит беше доста методичен и внимателен човек. Въпреки че ранговете ни са доста разнообразни, връзките ни бяха чисто човешки, а не като от шеф към зависещ. Много прощаваше, тъй че дано да се опитаме в седмицата на прошката преди Великите пости, когато си отиде той, ние също да прощаваме с отворени сърца. Това сподели протодякон Любомир Братоев.
" Веднъж по време на работа бях с по-дълга коса, бях я разпуснал и след нея дружно с патриарха тръгнахме от катедралата към синодалната палата. За да се кача на мотора си, си сплетох косата откъм гърба, а той ми сподели, че ми е по-добре по този начин. Не му беше допадало, че съм със спусната коса, само че тактично ми сподели по какъв начин е по-добре ", показа той.
" Много пъти съм имал опция да поддържам връзка с него, оплаквам за като за непосредствен човек. Стана ми доста мъчително, че не е измежду нас към този момент. За първи път го видях когато станах дякон на ортодоксалната ни черква в Берлин. Тогава бях още граждански, одобри ме като жител. Представих се и той блестна, като че ли е видял безценен другар, оттова потегли близката ни връзка ", спомня си духовникът.
„ Загубихме един доста мощно нравствен човек. Тепърва ще стартираме да осъзнаваме загубата. Приживе като чели изисквахме от него да е по-деен, по-светски, да се изрича по повече въпроси. Едва в този момент осъзнахме, че неговата мощ е напълно другаде. Той носеше в себе си мир, само че мир не от този свят. Едва тези дни го усетихме ”. Това разяснява писателката Теодора Димова във връзка кончината на патриарх Неофит.
Димова се е срещала персонално с него. Това е станало при излизането на книгата ѝ „ Четири типа обич ”. Патриархът се пошегувал с името на книгата.
„ Толкова ведра и съобразителна беше тази смешка, че като че ли смъкна всички загради сред нас. Всички хора, които са се докосвали до него, споделят, че е успявал да отстрани дистанцията. При всеки идваше като при собствен брат, не поставяше себе си по-високо ”, разяснява Теодора Димова.
По думите ѝ за в бъдеще ни е нужна миротворческа черква.
„ По мотив Богоявление, той осъди унищожителната война в братска Украйна и сподели, че бог благославя единствено онази войска, която не демонстрира експанзия, а пази народа и страната си. Нашият ужас е в тази тенденция – да не би БПЦ да се трансформира в оръжие на Кремъл ”, сподели Теодора Димова.
„ Не желая и да си помисля за разцепление в църквата. Нормално е да имаме разнообразни позиции, значимо е да не ги натрапваме ”, разяснява писателката.
Най-голямата католическа общественост в България живее в Пловдивска област. Над 20 000 души с римокатолическо изповедание живеят в Раковски, Житница и Калояново. Сред тях е отец Димитър Димитров. Казва, че се е срещал няколко пъти с патриарх Неофит.
„ В обръщението на Католическата епископска конференция към опечалената Българска православна черква се приказва за братската християнска обич, която патриарх Неофит даде като удостоверение в връзките. Логично е братята въпреки и да са разнообразни между тях да са единни и да имат общ отец, който е Бог ", разяснява отец Димитър Димитров.
„ Ние живеем сега в постното време, тази година за нас Великден е много по-рано. Всеки петък правим обичайния Кръстен път, който е едно разсъждение върху страданието на Христа, вървейки с кръста към Голгота. И през вчерашния ден вечерта имахме една специфична мисъл върху починалия патриарх Неофит, казвайки, че приключи неговия кръстен път в едно двояко значение. От една страна, като негово пастирско служение като глава на Православната черква в България, и въпреки това като неговата персонална драма, тази на физическото страдалчество, което беше в неговите последни месеци на живот, като едно същинско страдалчество, което способства, както споделя деятел Павел, към страданията на Христа ”, съобщи отец Димитър Димитров.
„ Имах благодатта на няколко пъти да се срещна с негово светейшество. Естествено първият път остава най-силният в сърцето. Това е през далечната 1999 година, когато бях семинарист в Рим. Поводът, по който стана тази среща – когато българската делегация посещава безконечния град и гроба на свети Кирил в базиликата „ Сан Клементе ". Спомням си обаятелната му персона и изключително този толкоз бодър и невъздържан глас, който прогласи химна „ Върви народе възродени ”. Това е спомен, който ще остане вечно в сърцето ми ”, описа отец Димитър Димитров.
Когато беше определен за патриарх, Неофит мислеше да се откаже. Беше го боязън, тъй като знаеше какво знамение е всичко това, каква компликация е. Бил е викарий, основен секретар в Синода, познава всеки духовник в София, цялото духовенство. Тогава подценяваше силите си. Това съобщи Тивериополският свещеник Тихон.
" Като млад Неофит беше доста по-смирен, не беше избухлив. Не прибързваше, постоянно с доста точност и акуратност правеше нещата. Голямата му наслада беше църковното пеене, до момента в който ние лудувахме. Тогава нямаше компютри, които да го вършат. Никой не знае какъв брой радостен човек беше в действителност той. Когато бяхме студенти, се виждаше, че назрява моментът, в който би трябвало да реши какво да прави със себе си - дали да остане учител, богослов или в черното духовенство ", съобщи епископът.
По думите му патриархът постоянно се е стремял да няма афектирани и наранени, с цел да вървят нещата безпрепятствено. " Понякога е имало остри тонове в Светия Синод ", показа духовникът.
Най-ценният съвет на патриарх Неофит беше да можем да изслушваме другия и тогава да се изкажем. Патриархът освен обединяваше облика на богослова и на църквата, само че и беше човек, който доста помагаше - знак и на пеещият дядо епископ. Това съобщи проф. Иван Иванов от православната черква в Рим.
" Дядо Неофит успяваше да чува, водеше богата дипломатическа активност и се съобразяваше с всички. Беше извънреден ерудит, духовно доста извисен човек. Аз бях първият иподякон, който той подстрига в параклиса на Богословския факултет за Въведение Богородично. Беше мой нравствен отец и изповедник дълги години и ми оказа помощ и ми отвори пътя към църквата. Призова ме да стана патриаршески дякон. С самообладание, примирение и доста обич обединяваше хората ", изясни той.
" Срещнах Дядо Неофит още когато бяхме студенти. Беше от старшите преподаватели, които ни изпитваха като претенденти за Духовната академия. Впоследствие беше първият ни декан в Богословския факултет. Първият ми спомен с него беше от момента, когато бях минал сполучливо писмен изпит. Патриархът беше ръководител на комисията за устния изпит. Аз трябваше да давам отговор по тематиката за Моисей в Египет. Пристъпих с доста мощна религия ", спомни си духовникът.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ