Има ли значение IQ: Мътната история на тестовете за интелигентност
Безброй проучвания са се опитвали да свържат резултатите от тестванията за просветеност с най-различни качества. Една от постоянно срещаните връзки е, че хората с по-висок коефициент имат по-голям триумф в професионалната сфера. Някои изследвания пък сочат, че те са склонни да се показват по-добре в университетските среди, да имат по-успешна кариера и е по-вероятно да се радват на стопански комфорт.
Подобни връзки обаче не са открити. Друго изследване открива, че без значение от разликите в привидната просветеност, хората, които имат по-добри умения за рационално мислене, претърпяват доста по-малко отрицателни събития в живота си, като да вземем за пример съществени финансови задължения, непланирана бременност или изключване от учебно заведение.
По същия метод доста прояви на суровата мозъчна мощ може да не бъдат регистрирани в стандартизираните проби за просветеност, като да вземем за пример творчеството, прочувствената просветеност или практическите механически умения.
Само преди няколко години учени от Университетския лицей в Лондон съумяха да открият обща дарба за взимане на решения при младежите, която е изключително мощна при тези със постоянни обществени взаимоотношения измежду връстниците им. Интересно е обаче, че не е открита връзка сред коефициента на просветеност на участниците и тази демонстрация на обществена просветеност.
Това повдига въпроса: може ли интелигентността на индивида да бъде сведена до число?
Идеята за теста е доста елементарна, само че може да докара до ненаучни изказвания. На най-повърхностно равнище съблазнителното заричане за точна мерилка за просветеност може да притегли псевдонауката като мухи на мед.
Например на Леонардо да Винчи се приписва незабравим коефициент сред 180 и 220. Въпреки че няма подозрение, че архетипният „ ренесансов човек “ е имал в действителност необикновен разум, не е ясно по какъв начин някой би стигнал до солидно умозаключение за IQ-то му, без да го накара да седне и да направи тест.
Резултатите също се употребяват и като оръжие в популизма. Безброй политици през историята са омаловажавали IQ-то на противниците си, като в същото време са се хвалели със личното си, без да дават каквито и да е доказателства за него.
Един от първите случаи на необятно потребление на сходни на IQ проби, е по време на подбора в американската войска през Първата международна война. За да се дефинира кои новобранци какви задания да извършват, те са подлагани на тест, създаден от Робърт Йеркс, психолог, който по-късно става съществена фигура в придвижването за евгеника.
Около 1,7 милиона мъже са били тествани, което дава на откривателите голяма банка от данни за интелигентността и демографските характерности. За някои учени, които преглеждат резултатите, те като че ли потвърждават няколко истини: интелигентността е генетична, вродена и може да бъде тъкмо сведена до число.
Поради ширещия се по това време расизъм и шовинизъм резултатите бързо се заплитат в доста грозни расови диспути – евгеницистите изричат подвеждащи изказвания, че някои расови групи, т.е. чернокожите, са фундаментално по-малко интелигентни без да вземат поради благосъстоянието от фактори на околната среда, които биха могли да обяснят възможните разлики в границите на една популация. Да не приказваме за обстоятелството, че доста от тестваните новобранци са първо потомство имигранти, които не приказват британски като първи език.
Расата и коефициентът на просветеност се свързват изкуствено и се употребяват за поддържане на евгеничната политика, която цели да усъвършенства генетичния фонд на Съединени американски щати. Самият Йеркс, откривател на по този начин наречения армейски тест „ Алфа “, един път декларира: „ Никой от нас като жител не може да си разреши да пренебрегне опасността от утежняване на расовите качества. “
Тази концепция се оказва сложна за потушаване и продължава да клокочи под повърхността на американското общество през целия ХХ век, като избухва посред един огромен скандал през 1994 година, провокиран от публикуването на книгата „ The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life “ на психолога Ричард Дж. и политолога Чарлз Мъри. Основната причина в нея е, че коефициентът на просветеност оказва голямо въздействие върху персоналните резултати в живота на хората, даже повече от социално-икономическия им статус. Според тяхната догадка финансовият приход, представянето на работното място и възможностите за клатушкане по противозаконни действия могат да бъдат предсказани точно от IQ.
Както учени, по този начин и публицисти обаче грубо оспорват резултатите в книгата, потвърждавайки, че причините в нея са едва обосновани, цялостни с неточности и миришат на обществен дарвинизъм.
Робърт Йеркс
Оттогава мнозина се опълчват на рисковото съмнение, че генетиката и расата могат да се употребяват като надеждни индикатори за интелектуалните качества, като показват, че доста разбори не регистрират факторите на околната среда.
Вместо единствено расата – която сама по себе си е неразбираемо, обществено конструирано разбиране – доста по-точно е да разбираме интелигентността през призмата на обществените ограничения и бедността. Расовите малцинства постоянно принадлежат към маргинализирани общности, които имат по-лош достъп до опазване на здравето и обучение, както и висок риск от дискриминация и принуждение. Когато тези фактори бъдат вярно регистрирани или отстранени, забележителните разлики в коефициента спадат.
Не е мъчно да се намерят действителни доказателства в поддръжка на този мотив. През 1984 година откривателят Джеймс Флин прави новаторско наблюдаване: В интервала от 30-те години на ХХ век до края на ХХ век коефициентът на просветеност бързо нараства. През всяко десетилетие разликите в IQ точките варират от 3 до 5, което се равнява на приблизително нарастване от 13,8 IQ точки единствено за 46 години.
Този скок е прекомерно бърз, с цел да бъде пояснен с еволюцията, само че е в сходство с по-широки обществени и екологични трендове като възстановяване (и наличието) на храната, понижаване на инфекциозните болести, по-добро обучение и усъвършенстван витален стандарт.
Този модел може да се види и в разрастващите се страни през днешния ден, където откривателите са открили, че коефициентът на просветеност бързо се усилва, когато страните стават по-богати и обезпечават повече обществени грижи за хората.
Както демонстрира историята, IQ точките и тестванията за систематизирана просветеност могат да попаднат в несъответствуващи ръце и да бъдат употребявани за усилване на предразсъдъците – нещо, което има заплаха да се върне в нашия все по-поляризиран свят. Ако се задълбочите обаче, ще видите, че тези хрумвания съдържат доста по-обещаващ и по-малко фаталистичен урок за света: по-добрият живот основава по-добри мозъци. Ако изразходваме силата си за обогатяване на живота на доста хора, вместо да сеем разделяне, груповата просветеност на човечеството има капацитета да разцъфне и да донесе изгода на всички нас.
