Без значение какво е физичеаското ви състояние, винаги можете да

Без значение какво е физичеаското ви положение, постоянно можете да функционирате на по-добро прочувствено и когнитивно равнище.

Д-р Гай Уинч набра международна популярност с TED лекцията си – “Всички трябва да практикуваме прочувствена първа помощ ” , която през днешния ден е в топ 5 на най-вдъхновяващите ТЕD лекции. Той напомня на порасналите хора, какъв брой значимо е да лекуват охлузванията по прочувственото си тяло и по какъв начин нелекуваните контузии се трансформират в съществени възпаления. Книгата му Първа помощ за душата  е преведена на над 20 езика, в това число и на български. Д-р Уинч пази докторска степен по клинична логика на психиката към Университета в Ню Йорк през 1991 година и след докторска подготовка към Медицинския център към същия универистет. От 1992г. практикува лична и фамилна терапия в кабинета си в Манхатън. Той  пише известния блог Squeaky Wheel за известна психилогия в  Today.com и е външен създател на Huffington Post.

Д-р Уинч, да стартираме от тук – каквa е дефиницията ви за прочувствено здраве и по какъв начин здравите се разграничават от болните?

Моята формулировка за здрава емоционалност е тази, която знае по какъв начин да се оправя с смоционалните контузии. Когато сме здрави прочувствено сме по-устойчиви на контузии, страдаме по-малко от тях и доста по-бързо се възвръщаме. Но с цел да имаме тази прочувствена резистентност, с цел да сме мощни, би трябвало да се научим по какъв начин да третираме емоционаните контузии. Това стартира със способността да разпознаваме когато те се случват. Това е нещо, което доста от нас не вършат, тъй като не мислят за прочувствените пострадвания, както мислят за физическите. Очевидно е когато се порежем и раната кърви, че това е проблем, за който би трябвало да се погрижим. Не е толкоз явно обаче, когато се провалим в някоя област от живота си и това стартира да ни обезкуражава, да ни накара да се усещаме обезверени и безпомощни и че това е в действителност прочувствена рана, за която можем и би трябвало да се погрижим.

Кои са най-честите прочувствени контузии, с които се сблъкваме на ежедневна база?

Има няколко контузии, с които най-често се сблъскваме в всекидневието си и най-често срещаната е отхвърлянето . И това е по този начин, тъй като през днешния ден се сблъскваме с отменяне доста по-често от колкото преди. Например, в случай че си търсите гадже и ходите по срещи, несъмнено, че ще би трябвало да се сблъскате и с отхвърляне; или в случай че кандидаствате за работа, учебно заведение, университет – ще ви се наложи да се справяте с отменяне. Освен това имаме общественото отменяне – сътрудници, които отиват на обяд, без да ни поканят; съседи, които вършат барбекю с всички от блока, само че единствено ние не знаем за това; другари, които излизат на празненство дружно в петък вечер, без да ни викнат. Отгоре на всичко имаме и обществените мрежи, където доста хора се усещат отхвърлени. Свикнали сме да бъдем отхвърлени от един човек на път, а в обществените медии, в случай че имате 400 другари и никой не хареса фотографията ви – 400 индивида ще ви отхвърлят едновременно. Много хора идват на терапия точно поради този проблем.

Втората емоциолна контузия, която бих посочил, е неуспехът . Малките деца се учат посредством неуспех, те не престават да се провалят, до момента в който не съумеят – по този начин всички ние се учим да се изправяме и да вършим първите си крачки. Много от нас се сблъскват с неуспех и в живота си на пораснали хора, тъй като имаме упоритости и цели. Каквите и да са те, постоянно не съумяваме да ги реализираме и доста хора реализират едвам доста дребен % от задачите, които са си сложили, тъй като претърпяват като неуспех първите неуспехи и не пробват повече.

Вината също е измежду постоянно срещаните прочувствени контузии. Имаме наклонността да се усещаме отговорни за дребни неща от самото начало – не запомнили сме рождения ден на майка си, не сме отишли на празненството на наш непосредствен другар, тъй като изцяло сме не запомнили – най-различни малко неща ни карат непрекъснато да се изтезаваме от възприятие за виновност.

Друга доста постоянно срещана контузия е самотата . Голям % от хората изпитват самотност в живота си, постоянно хора със съпрузи и фамилии се усещат изцяло изключени от живота на тези към тях и това в действителност е сериозен проблем.

Черногледството и премислято на отрицателни прекарвания и случки – склонни сме да премисляме едно и също събития още веднъж и още веднъж, което както е контузия единствено по себе си, по този начин и съзадава спомагателни контузии. Като чопленето на възпалена рана – колкото повече я чоплим, толкоз повече се възпалява.

Загубата също е нещо, с което постоянно се срещаме и основава съществени наранавания, изключително в случай че не успеем да я преодолеем и да продължим напред.

Какви са резултатите на неизлекуваната прочувствена рана?

Някои неща се лекуват от самосебе си – може да настинете, да не лекувате настинката и тя да отшуми за седмица. Повечето страсти се случват по този метод. Често обаче страстите остават тлеещи, в случай че не ги излекуваме и адресираме сериозните рани. Нека погледнем за образец неуспеха: когато се провалим, едно от нещата, които се случват, е че нашата перцепция се нарушава и започваме да виждаме крайната цел като нещо недостижимо и по-трудно, от колкото в действителност е, както и нашите качества – по-нищожни от колкото са в действителност.
Съществува един опит, при който учени дават на две групи хора пъзели – първата групо получва лесни пъзели, а втората, пъзели, които наподобяват лесни, само че в действителност са доста сложни. Втората група, несъмнено, се проваля, тъй като пъзелите са сложни. При втория рунд обаче пъзелите, които получават, са лесни, само че групата още веднъж се проваля, тъй като първия рунд ги е убедил, че не могат да се оправят. Ето това е нарушение на перцепцията при неуспех и доста постоянно това ни внушава, че сме неспособни генерално и стопираме да опитваме. Много хора пробват нещо един път, не се оправят и се отхвърлят. И това е доста тъпо, тъй като в случай че въпреки всичко бяха пробвали отново, може би щяха да се спряват доста добре.
Когато не лекуваме емоционаните си рани, те могат да се влошат и да трансформират живота ни в доста трагичен проект и да саботират развиването ни. Проблемът е, че може даже да не видим по какъв начин това се случва. С други думи, може да се окажем уверени, че не умеем доста неща – когато става дума за пъзели, това е ок, само че когато приказваме за кариера, занимания, упоритости, неща, които са в действителност доста значими – тогава в действителност изпускаме доста. Много хора се помиряват с посредствени достижения, не тъй като не могат повече, а тъй като предходни неуспехи са ги предиздвикали да повярват, че това е лимитът им. Така те действат единствено на избран % от потенциала си, когато в реалност са способни на доста повече.

Какви са главните техники за оказване на прочувствена първа помощ?

Първото нещо, което би трябвало да извършите, е да разпознаете съществуването на контузия изобщо и да признаете пред себе си – Ок, засегнат съм, усещам се зле, нещо в действителност ме тревожи и не съм кадърен да се отръскам от него. Отново ще дам образец с неуспеха – едно от първите неща, които би трябвало да извършите, е да се концентрирате върху тези аспекти, върху които имете надзор. Това е, тъй като неуспехът ви кара да се чувствате безсилни, безнадеждни и демотивирани, което пък ви кара да се откажете. А би трябвало да се фокусирате върху това по какъв начин би трябвало да методите към задачата, в случай че би трябвало да я свършите още веднъж – да разграничите тези променливи, върху които имате надзор, от тези, които не можете да измененията – бихте могли да измененията метода, по който оперирате или напъните, които влагате. Помислете за сложните сектори и методите, по които бихте могли да ги преодолеете по-лесно. Това ще ви накара да се чувствате по-малко безсилни и ще върне част от мотивацията, нужна, с цел да бъдете сполучливи.
И бърз образец с техниките за първа помощ при отменяне – когато бъдем отхвърлени, едно от първите неща, които се случват, е да станем самокритични, което мигновено наранява самочувствието ни. Първото нещо, което би трябвало да извършите след отхврленяне, е да подпомогнете самочувствеито си. Ако става въпрос за сантиментално отменяне, вместо да мислите за всички способи, по които сте били несъответстващи – тъй като не сте били задоволително това или това, или в противен случай – тъй като сте били прекомерно доста едно или друго, би трябвало да се концентирате върху тези черти, които са ви създали част от връзка, тези качества, които ще ви създадат мечтан сътрудник във идната ви връзка.

Колко мощна е връзката сред прочувственото и физическото здраве?

Има доста мощна връзка сред прочувственото и физическото здраве. В книгата си приказвам доста за това по какъв начин другите прочувствени контузии се отразяват на физическото ни здраве. Самотата да вземем за пример. Когато се усещаме самотни, тялото реагира, както реагира на мощен стрес – имунната ни сисрема се депресира и стартира да действа по-малко дейно. Когато сме сами от самото начало, равнищата на стрес трагично усилват риска от сърдечно-съдови болести, поради равнищата на стресовите хормони в организма. И още веднъж, тъй като имунната система е потисната, сме доста по-податливи на всевъзможни болести. Именно по тази причина самотните хора боледуват доста по-често. Науката сочи, че хроничната самотност за дълъг интервал от време има същия резултат върху здравето както тютюнопушенето.
Друг образец е непрестанното мислене за отрицателни обстановки и разновидности – табиет, който доста хора имат. Това още веднъж слага тялото под стрес. Хората, които са склонни към отрицателно мислене и зацикляне са с доста по-висок риск от сърдечно-съдови заболявание, меланхолия и корист с алкохол и наркотични субстанции.
Има доста мощна връзка сред страстите и здравето, в реалност. Хората са по-склонни да мислят, че в случай че имат физически проблем, това ще ги депресира и ще повлияе на прочувственото им здраве. Но в действителност, връзката в противоположната посока е доста по-силна – прочувственият стрес предизвиква съществени физически болести.

Депресията се подрежда измежду най-покосяващите болести в света. Какво е вашето пояснение за това?

Смятам, че това се дължи на обстоятелството, че светът е станал доста комплицирано и колмплексно място, в което не съществува разговор за прочувственото здраве. Преди 150 години или през междинните епохи не се е говорело за меланхолия, тъй като животът е бил фундаментално депресиращ, животът е бил токлова сложен и толкоз провокационен. Днес имаме доста високи очаквание да не бъдем депресирани – не просто да оцеляваме, а да просперираме. Имаме упованието да бъдем щастливи, задоволени и прочие и то от самото начало. С това очакване сме непрекъснато нащрек дали сме депресирани или не и надлежно доста по-податливи на меланхолия. Мисля, че обръщаме доста повече внимание на това и чакаме да е доста по-различно от преди 100 или даже от преди 50 години. Другото нещо е, че макар тези упования, разговор за това не съществува, тази тематика е стигматизирана. Говоренето за меланхолия те прави да изглеждаш слаб, несправящ се и развален по някакъв метод.
Ако кажете на някого, че сте заболели от грип, няма да ви помислят за генерално развалени. Ако кажете, че имате диабет, никой няма да ви намерения за по-малко способени или неприятна конпания. Но хората са доста неоправдателни, когато става дума за депресия; първата ни мисъл ще е – преодолей се, бъди мощен, игнорирай депресията. Имаме фундаментално сбъркана визия за това, що е меланхолия и фундаментално неправилно заразбиране за това, какво е прочувствено здраве и прочувствена резистентност и това прави диалозите на тази тази тематика много-много комплицирани.

Можем ли да придобием нови привички за прочувствена хигиена на по-късен стадий от живота си?

Можем да придобиваме нови привички на всеки стадий от живота си. Точка.
В едно изследване, група учени посещават дом за възрастни хора и откриват, че те са в доста неприятно физическо здраве, тъй като са обездвижени, а са обездвижени, поради убеждението, че откакто са възрастни, би трябвало да са обездвижени в една или друга степен. Учените вземат решение, да ги привикнат да вървят още веднъж и стартират с дребни разходки от километър дневно. С времето постепенно усилват дистанцията и в края на опита вързрастните хора вървят всеки ден на разходка от по няколко километра. Това от своя страна донесло и доста здраволсовни усъвършенствания, настроенито на възрастните хора също се подобрило и те почнали естествено да трансформират ежедневните си привички.
Навиците нямат предел във времето – може да придобивате нови привички във всеки един стадий от живота си и сигурно можете да придобивате нови привички за прочувствената си хигиена, когато става дума за приоритизиране, разкриване и лекуване на прочувствените травни и обща грижа за прочувственото здраве. И би трябвало да го вършим, тъй като това ще ни донесе доста преимущества на всяка възраст. По всяко време можете да подобрите прочувственото си здраве. Винаги може да повишите продиктивността и щастието си и да не се превръщате в този, който счита, че продуктивността понижава с придвижване на годините.

Възрастните хора биха могли да бъдат доста продуктивни, стига да не легнат и да чакат гибелта си.

Ако започнете да развивате по-положителна вероятност и по-добра прочувствена хигиена, тогава стартирате да обръщате и внимание на прочувствените рани. Без значение какво е физичеаското ви положение, постоянно можете да функционирате на по-добро прочувствено и когнитивно равнище. Хората, които са прочувствено здрави, резервират остротата на мозъка си и съхраняват мозъчните функционалности по-дълго време, а това е доста значимо във всяка възраст – изключително в по-напреднала.

Имате ли пояснение за какво някои хора се поддават по-лесно на неработещи поведенчески тактики от колкото други?

Някои хора имат определна настройка, която ги тласка към негативизъм – част от това може да е поради генетична обремененост, част може да е обществена съставния елемент – каквата и да е повода, в действителност някои хора имат склонността да се концентрират върху отрицателните аспекти. Знаем, да вземем за пример, от проучванията на депресивни хора, че едвам 20 % от нас не биха се обезкуражили без значение какъв брой пъти биха се провалили. Едва 20%! Болшинството от хора са склонни към апатия, отчаяние и негативизъм след неуспех. А това е един затворен цикъл. Ако започнете да гледате на света като отрицателно място, в случай че настройката ви е отрицателна, в случай че се фокусирате върху всичко, което не може да имате и какъв брой неправдив е светът, тогава попадате в дяволския кръг на коформационна илюзия (confirmation bias) . Това, което прави тя, е да ни кара да насочваме вниманието си към феномени, които удостоверяват упованията ни. Ако упованията ни са, че всичко е непочтено и аз няма в никакъв случай да съумеете, ще започнете да обръщаме внимание на епизодите, в които в действителност не успявате, и да игнорирате тези, в които в действителност сте доста сполучливи.
Обичам да давам следния образец за илюстрация – на състезанието Мис Вселена, тази, която е първа, се смята за победителка, а нейната подгласничка – за провалила се. Но тази провалена мис е в действителност втората по хубост жена в света, което даже не е близо да неуспех. Затова е доста значимо по какъв начин ще гледате на събитията в живота си – дали ще гледате на себе си като на провалената подгласничка на Мис Вселена или ще бъдете втората най-красива жена в света. Това оказва голямо въздействие върху метода, по който се справяте с проблемите си на ежедневна база.
Дори естествената ви настройка е да бъдете отрицателни, моето чувство е, че ще получите доста повече от живота, в случай че обърнете негативите в своя изгода и погледнете от позитивната страна. Някои хора ми споделят, че не мога просто по този начин да пренебрегвам отрицателните неща в живота, а моят отговор е – в действителност, това, което вършиме вие, е да игнорирате позитивните. Всичко, което споделям е:

наблегнете на позитивните неща и не игнорирайте отрицателните.

Инфо: https://irinaatanasova.com