Без всякаква скромност мога да кажа, че никой няма да

„ Без всякаква невзискателност мога да кажа, че никой няма да го направи по-добре от мен. Никой няма да го почувства по този начин, както аз ще го усещам и ще го предам, тъй като този филм не просто е от сърцето на войната и аз там съм вътрешен човек, който живее измежду тези герои и самата съм главната героиня, която свързва останалите герои, само че аз съм още и индивидът, който знае болките на България, знае въпросите на България и с този филм аз давам отговор на тези въпроси. Много желаех той да е човешки, прочувствен, тъй като елементарните човешките истории, това е което извиква емпатията, а не числа, обстоятелства и както по новините се предава за войната. В този смисъл филмът е неповторим, тъй като няма нищо сходно в България, което е снимано от българка, с българското лице, ориентирано непосредствено към българите. “, споделя Тетяна Станева в диалог с Росица Генчовска в предаването „ Видимо и невидимо: За Украйна “. Тетяна Станева е бесарабска българка, публицист, сценарист, продуцент, създател на Международния кинофестивал за етнографско кино „ Око “. Тя е в София за премиерата на документалния филм “Писма от Войната. Писмо 1 ”, чийто създател е тя.

„ Имали ли сте в миналото възприятието, когато разбираш, че гибелта ти диша тук (на рамото, бел. р.) безусловно? Точно това изпитвах, тъй като просто не знам ще се върна ли. “, споделя за страха в навечерието на първия снимачен ден на кино лентата. „ Обаче, когато бях към този момент там, когато отидох при бойците, аз не знам с каква чудодейна мощ, макар че до момента в който интервюирах, и във кино лентата се вижда, през целия ден имаше гърмежи, само че аз бях толкоз спокойна. Не знам по какъв начин да го обясня, само че аз се доверих на тях като на войници-експерти, които знаят къде е по-безопасно. “

Бесарабската българка споделя прочувствено, че нейните корени и отечество са в Украйна, само че България ѝ дава крила. Тук тя се въодушевява от срещите с хора, които ѝ вдъхват вяра и оптимизъм.
„ Успях да опиша единствено някакви общи положения, да намеря съсредоточени думи след 2 години война, за това какво е ситуацията и да отговоря на най-често задаваните въпроси. Но естествено не можах да покажа всички страни на войната и доста забавни истории които България би трябвало да знае, тъй като това са истории за българите в Украйна. “, споделя авторката.

Тетяна Станева има към този момент проекти за бъдещи епизоди на кино лентата, в които да опише за евакуацията, за плена, за приятелите, които те напущат за малко, а някои вечно, за фамилиите, които се разделят, а други, които дори и по време на война, се основават. „. Как всички тези контузии са претърпяват? Не описах също за евакуацията от Херсонска област. Има бесарабски българин, който е архитектът на Антоновския мост и аз доста желая за него да опиша. България би трябвало да знае за тези свои герои и на тяхно име да назовава улиците, площадите. “

Целият диалог на Росица Генчовска с Тетяна Станева можете да гледате във видеото: