Как изглежда зимата на другите планети
Без сезони Земята щеше да е напълно друга и доста евентуално ние нямаше да съществуваме. Ако земната ос беше доста по-наклонена, в сравнение с е, което би направило сезоните по-екстремни, цивилизацията евентуално нямаше да може да съществува. Същото може да е правилно и в случай че сезоните ни бяха по-непостоянни, какъвто би бил казусът без Луната.
Най-добрият метод да разберем по какъв начин биха функционирали сезоните на планети в обитаемата зона на други звезди е да погледнем към нашата лична Слънчева система.
Тъй като по-голямата част от международното население в този момент претърпява зимата, дано се съсредоточим върху това по какъв начин би изглеждала тя на другите планети, в случай че въобще я има.
Томас Хобс разказва живота преди цивилизацията като „ гнусен, жесток и къс “. Същото може да се каже и за зимата на Меркурий. Но с дълготрайност на годината от едвам 88 земни дни всички сезони там са къси. Липсата на въздух – да не приказваме за океани – който да координира разпределението на топлината, обаче води до температурни съмнения, които вършат изискванията неприятни и жестоки.
На Земята сезоните значително са резултат от наклона на земната ос, тъй че едното полукълбо получава повече слънчева светлина за известно време, а другото – по-малко. Не по този начин стоят нещата на Меркурий, чийто надолнище на оста е единствено 2 градуса.
Това обаче не значи, че там няма сезони. Разстоянието на Меркурий от Слънцето варира доста – от 46 милиона километра до 69 милиона километра, тъй че цялата планета получава над два пъти повече радиация в най-близката точка на орбитата, в сравнение с в най-отдалечената. Истинската зима на Меркурий е, когато планетата е най-отдалечена от Слънцето. Температурите по обяд на екватора в този миг са със 150 °C по-ниски, в сравнение с когато планетата е в най-близката част на орбитата си.
Най-големите температурни съмнения обаче не са сезонни. Денят на Меркурий е дълъг 59 земни дни. Следователно има задоволително време да се нагрява и охлажда, което основава страхотни съмнения. Дори и през зимата, в средата на деня става доста горещо, към 270°C на екватора, само че през нощта може да бъде до -173°C още веднъж на екватора, а наоколо до полюсите е още по-студено.
Адска горещина. Дори в средата на зимата и измежду нощ се счита, че температурата на повърхността не пада под 438°C. Освен това атмосферата е киселинна, тъй като има насъбран прекалено много въглероден диоксид.
Подобно на доста други характерности на алената планета, марсианските зими наподобяват на земните повече, в сравнение с която и да е друга планета. Но при година, която продължава съвсем два пъти по-дълго от нашата, зимите са с дълготрайност към четири месеца. Освен това те се случват на фона на доста по-студената междинна температура на планетата.
И въпреки всичко зимите на Марс са ни познати по метод, който не може да се каже за други светове. Когато в едното полукълбо е студено, ледената шапка там нараства, като улавя към 1/4 от атмосферата със изсъхнал лед.
На Земята въздействието на сезоните се смекчава от океаните, които работят като големи топлинни складове. В ранните дни на съществуването на Марс това също е било правилно, въпреки и в никакъв случай в същата степен. Сега обаче няма подобен буфер, тъй че температурният диапазон е по-голям. При по-ниска междинна температура, Марс може да стане в действителност доста леден през зимата, като са регистрирани температури от рода на -153°C. Вероятно става и още по-зле, тъй като доста от спускаемите апарати и роувърите, които сме сложили там, се изключват през зимата заради липса на слънчева светлина за зареждане на батериите им, тъй че не записваме най-ниските градуси.
На Юпитер няма сезони. Осевият му надолнище е единствено 3 градуса, което е като на Меркурий. Орбитата му също е много близка до кръгла, тъй че количеството слънчева светлина, което получава, не варира доста. С интервал на въртене, по-малък от 10 земни часа, даже не се основава усещане за сезонност от дълги нощи.
Оста на Сатурн е малко по-наклонена по отношение на орбитата му, в сравнение с е земната, на 26,7 градуса. В момента наближава равноденствието там, само че в други моменти едното полукълбо получава много повече светлина от другото. Това обаче не трансформира доста температурите. От една страна, даже в разгара на лятото Сатурн е прекомерно надалеч, с цел да се затопли доста. От друга страна, гъстата му атмосфера преразпределя доста топлота. Там високо горе обаче температурите могат да варират от доста ниски през лятото до неуместните -191°C през зимата.
Уран има аксиален надолнище от 97 градуса – това води до доста интензивни сезони във връзка с слънчевата светлина, като единият полюс е ориентиран съвсем непосредствено към Слънцето през лятото, а през зимата е съвсем непосредствено от другата страна. Това прави зимите доста дълги и в действителност доста тъмни. Освен това те са студени, само че това се дължи основно на обстоятелството, че цялата планета е студена през цялото време; по-студена от Нептун, макар че е по-близо до Слънцето.
Не разполагаме с положителни данни за Уран през зимата, само че страната, ориентирана към Слънцето, наподобява потъмнява при започване на сезона.
При 28,3 градуса осевият надолнище на Нептун е по-голям от земния, само че е в същия диапазон. Неговата орбита също е доста кръгла, тъй че сходно на Земята, сезоните се дължат на това, че едното или другото полукълбо получава повече светлина, а не на общо понижаване на дистанцията. Въпреки това той получава единствено към 0,1% от слънчевата светлина, която получава Земята.
За разлика от Уран, той получава известна топлота от ядрото си, само че тя не се трансформира съгласно сезона, тъй че зимният мраз не е толкоз друг от летния, единствено че с по-малко следи от щатната ни звезда.
Не че е планета де, само че въпреки всичко. Плутон е индикативен за класа на транснептуновите обекти (ТНО), към който принадлежи. Всички те са толкоз надалеч от Слънцето, че даже при огромен осов надолнище полукълбата не се разграничават прекалено много.
От друга страна, Плутон има доста по-малко кръгова орбита от същинските планети, а други огромни ТНО като Седна в множеството случаи се движат по още по-издължени траектории. Следователно има много огромна разлика в количеството светлина, получавано върху цялата планета, когато те са покрай Слънцето и когато са по-далеч.
Въпреки че температурите са смешно ниски през цялата година съгласно нашите стандарти, в някои случаи цялата атмосфера замръзва през зимата, след което се възвръща при доближаване към Слънцето. Често обаче най-голямата разлика сред зимата и лятото, която би забелязал човек, попаднал на подобен свят, е какъв брой блестящо наподобява Слънцето, въпреки че то е хиляди пъти по-слабо, в сравнение с от Земята.
