Без прегради Оставете живота като река свободно да тече във

Без загради

Оставете живота като река свободно да тече във всички живи същества и да ги напоява. Ако богатият, който има разполагаем къщи, ниви, лозя, градини, добитък, спре тия богатства единствено за себе си, като се сили да отстрани всички спънки на пътя си и сложи бариера сред себе си и своите ближни, няма да мине доста време и той ще изгуби всичко.

Земята се върти и теченията на живота се движат от една посока в друга. Ще пристигна ден, когато удобните условия ще потекат в посока, противоположна на първата. Тогава богатият ще осиромашее, а сиромахът ще забогатее. Има един Велик закон в Природата, който контролира нещата. Благата на живота не текат единствено в една посока. Те менят посоката на своето придвижване. В природата непрекъснато има приливи и отливи, а освен приливи или отливи. Въз основа на този закон ние одобряваме, че и реките се движат в две противоположни направления, а освен в една посока, както мнозина настояват. Ако одобряват последното изказване за правилно, тогава законът за приливите и отливите в природата се отнася единствено за известни случаи. Всъщност не е по този начин. Този закон е общ и се отнася освен до физическия, само че и до психическия живот.

Кои са аргументите за приливите и отливите, това е различен въпрос. Теченията в природата се контролират от една вътрешна причина. От това становище, точно, споделяме, че теченията в живота също се сменят. Който схваща този закон, той в никакъв случай не би се осмелил да сложи бариера сред себе си и своя близък, за да задържи богатствата единствено за себе си. Той знае, че всяка бариера, която е сложил, един ден ще се обърне срещу самия него. Като не схваща този закон и не го съблюдава, човек самичък си основава несгоди. Преди всичко човек би трябвало да знае, че не е той, който основава богатствата. Друг основава богатствата. Щом знаем това, от нас се изисква единствено едно: да не слагаме бариера на Божествените богатства, които текат към нас. Ето за какво, когато човек е радостен, ситуиран, това демонстрира, че той е получил любовно писмо, в което му пишат, че е слънце на живота и без него не могат да живеят. Не е ли ситуиран, той е чудовище, което води към дъното на пъкъла. И едното е толкоз правилно, колкото и другото. Това са положения на съзнанието. Човек изпада в тия противоположни положения, тъй като е сложил загради в своя живот. Щом отстрани тия загради, животът му ще потече обикновено, без вътрешни битки и бушувания. В това се състои разрешаването на въпроса. Когато Христос споделя, че човек би трябвало да се отхвърли от себе си, това подразбира да се върне той обратно в своя живот и да отстрани всички загради, които е сложил на Божествените богатства. Щом схванат желанието на индивида, моралистите ще стартират един след различен да се изреждат, да го поучават по какъв начин и до каква степен да отстрани тази бариера. Един ще го посъветва да махне една дребна част от нея. Друг ще го поучава да махне по-голяма част, само че не цялата. Трети ще го поучава да махне цялата бариера, само че да остави корените, основата ѝ, да не стане някаква злополука. – Не, цялата бариера ще махнеш, с корените ѝ дружно. Останат ли корените ѝ, останал е зародишът на злото. Започнете ли да воювате със злото, или напълно ще го успехите, или по никакъв начин не се залавяйте с него. Казано е: „ Който изтърпи до дъно, той избавен ще бъде “. Човек би трябвало да изтърпи изискванията на живота си до дъно, с цел да бъде избавен, т.е. да мине в удобните условия на положителното поникване и насърчаване. Човек би трябвало да има поради следното нещо: когато е при удобни условия, да не слага бариера на Божествените богатства, които идват към него. Когато е в неподходящи условия, да не се озлобява, да не се мъчи да събаря преградите на ония, които са ги сложили. Всеки самичък би трябвало да отстрани преградите, които е сложил. Според закона на карма в един живот човек ще бъде богат, в различен – бедняк. – Защо? – Теченията на живота се сменят. Щом теченията на живота се сменят, богатият изгубва всички богатства, които по-рано е имал, и става бедняк. Тия богатства отиват към страната на оня, който е бил бедняк. Като е поставял загради на Божествените богатства, богатият е станал причина да се променят теченията в живота, в резултат на което е изгубил удобните условия в интерес на сиромаха. Това приказва за Великия закон на равновесие, който съществува в Природата. Този закон има приложение освен във връзка с външните богатства, само че и във връзка с богатствата на сърцето и на мозъка. Ако сърцето на индивида сложи бариера на богатствата, които идват към него, и по този метод препятства да отиват в посока на мозъка, сърцето се развива добре, а мозъкът остава недъгав. Но тъй като теченията в живота се сменят, богатствата ще почнат да текат в посока на мозъка и преградата, която сърцето единствено е сложило на пътя си, ще пречи на тия богатства да минават към него. Тогава то ще остане хилаво, едва. Когато човек пожелае да развива вярно и мозъка, и сърцето си, той би трябвало умишлено да работи върху себе си, сърцето да махне преградите, които единствено е сложило на пътя си, а мозъкът – своите. Съзнае ли това, човек би трябвало да остави свободно сили които минават през сърцето му, да отиват и към мозъка, с цел да може, когато теченията се сменят, силите, които минават през мозъка, да отиват и към сърцето. Като не съблюдават този закон, хората са осакатили, изопачили естественото си развиване. За образец, срещате човек с отличен разум, а с хилаво сърце. Или назад: с добре развито сърце, а с недъгав разум. Това са анормални положения в живота. Човек би трябвало да има добре развъртян разум и добре развито сърце. – Как ще се отстранен тия аномалии? – Като се махнат преградите, които хората са сложили на Божествения път. Запишете в мозъка и в сърцето си следната мисъл: „ Благата, които Бог дава, би трябвало да се оставят свободно да текат, да се употребяват всички живи същества “. – Какви ще бъдат следствията от това? – За следствията не мислете. Живейте без боязън. Щом постъпвате по Божествен метод, не мислете за следствията.

Защо хората не съумяват в живота си, макар своя блян към новото, към красивото в света? Те не съумяват, тъй като като се стремят към новото, не ползват нови способи, само че остарели. Който желае да съумява, той би трябвало да се върне обратно, да събори преградите, които в миналото самичък е сложил на пътя си. Като следя хората, виждам какъв боязън ги е овладял. Те слушат да им се приказва нещо хубаво, схващат, че би трябвало да махнат преградата в своя живот, и вземат решение да съборят една дребна част от тази бариера. Като съборят една дребна част от нея, те споделят: „ Голям прелом стана през днешния ден с мене “. – Днес е станал огромен прелом с някой човек, а на другия ден работите му отново не вървят.

– Не, приятелю, събори тази бариера внезапно. Събаряш ли я част по част, животът ти няма да се оправи. Животът не се оправя с палеативни средства. Човек би трябвало да бъде самоуверен, смел. Дойде ли до тази ограда, ще я ритне, внезапно да се събори.

Това е философия за светиите, за адептите, за великите учители, които са живели без загради. Те са давали несметно от богатствата, които са получавали от Бога. Всички ония, които са поставяли загради на пътя си, които са задържали Божествените богатства за себе си, са останали обратно в развиването си и през днешния ден още веднъж стартират да пъплят, да стигнат до мястото, откъдето в миналото са се отклонили. Като се откри в огромни усложнения, човек се запитва какъв брой време му е нужно, до момента в който се върне в правия път, т.е. до момента в който събори преградата, която е сложил на пътя си. За да се отговори на този човек, би трябвало да му се направи хороскоп. Хороскопът на индивида се дефинира от размера на преградата, която той си е сложил.

Фигуративно, тази бариера се показва във тип на окръжност, равна на 360 градуса. Ако за извървяването на всеки градус е необходим един живот на земята, то за извървяване на цялата окръжност са нужни 360 живота. Значи 360 прераждания са нужни на индивида, да събори преградата, която самичък е сложил. Щом събори преградата, той ще се освободи от страданията и нещастията в живота си. Този е пътят на елементарния човек. Обаче съзнателният, рационалният човек може да събори преградата внезапно, с едно удряне на главата. Трябва ли човек да удари 360 пъти главата си в преградата, с цел да разбере, че тя му пречи и би трябвало да я събори? Като се удари един път в нея, той би трябвало да направи всички старания да я събори, да не чака 2-ро, 3-то и 350-то прераждане, да удря главата си. Трябва ли човек да се преражда 360 пъти, с цел да събори една бариера? Ще кажете, че посредством прераждане човек придобива опитности. Какви опитности придобива магарето, като носи вода всеки ден, а от горната страна на това го бият? Единствената облага на магарето от непрекъснатото носене на вода и обтягане на врата е порастване на ушите му. Значи животът, силата на магарето се локализира основно в неговите уши. Като го набият, магарето споделя: „ Сега съм вън от всякаква заплаха “. Значи то се е научило да понася пердах и хули. – Не, това не е никаква умелост, никаква облага. Следователно, щом човек влиза като уд в Божествения организъм и извършва великите закони на Битието, и Бог ще го зачита. Щом е в естетика с Първата Причина, той ще бъде в естетика и с цялото си тяло, както и с всички негови елементи. Само освен това състояние могат да се осъществен думите на Христос: „ Преди да сте поискали, ще ви се отговори “. Това значи човек да е премахнал преградата от пътя на своя живот. Това значи да бъде човек мощен, да върви пътя си без трудности, без несъгласия. Колкото по-големи са несъгласията на индивида, толкоз по-голяма е преградата на неговия път. Махнете преградата от пътя си и знайте, че богатствата на живота идват от две противоположни направления: от посока на сърцето към мозъка и от посока на мозъка към сърцето. Постави ли човек бариера сред тези две течения в себе си, сред мозъка и сърцето си, ще се яви спор. Този спор и до през днешния ден още съществува, освен сред сърцето и мозъка – вътрешно, само че и сред дамата и мъжа – външно. В предишното богатствата са идвали посредством мъжа и той слагал бариера на пътя им, да не отиват към дамата. И тя постъпва като мъжа, поставя бариера на пътя им, да не отиват към мъжа.

И така, когато мъжът заграби всички богатства за своя сметка, дамата няма условия да се развива и издребнява. Когато дамата заграби всички богатства за своя сметка, тя става причина за издребняване на мъжа. Хората едни-други се осакатяват, а след това търсят някакъв външен метод да загладят грешката си. – Не, тази неточност не се заглажда елементарно. Всеки, който е лишил близък си от богатствата на живота, той би трябвало да отстрани преградата, която е сложил на пътя му, да потекат богатствата и към него. С нищо друго не можете да го задоволите. Който се е лишил от Божиите богатства, той всеки път и от всичко е неудовлетворен. Той непрекъснато се оплаква, че е лишен от богатствата на живота, в резултат на което не е могъл да порасне като другите хора.

Това, което човек самичък е съградил, самичък може да го събори. Човек самичък може да оправи своя живот. Никой различен не е в положение да оправи неговия живот. Бог внася живота и богатствата в индивида, само че човек самичък може да изправи това, което е изопачил. От Бога е животът, знанието, светлината, свободата, само че от индивида зависи приложението на това, което му се дава. Да живее човек, това значи да осъзнава от кое място идва животът. Да има светлина на мозъка си, това значи да знае от кое място идва тази светлина и да не слага бариера на пътя ѝ, да се употребяват и другите от нея. Да бъде човек свободен, това значи да осъзнава от кое място идва свободата и да не лимитира свободата на другите хора.

Из лекцията: „ Без загради, 3.10.1928 година („ Ключът на живота “, Общ свръхестествен клас - осма година, (1928 г.-1929 г.), изд. „ Бяло Братство “, София, 2012 година
Снимка: