Администрацията трябва ли да бъде достъпна като жената? ♥ Радой РАЛИН
Без цивилен възторг за безконечната административна мантра „ Елате на следващия ден! “, която придава „ смисъл “ на житието и битието ни – преди, пък и сега…
Радой Ралин (1923 ~ 2004)
Елате през днешния ден
Едно време пределно-ясното разбиране „ на следващия ден “ беше станало съществен облик, сърдечен знак и алена нишка (нескъсваема!) в бляновете и строфите на поетите! Как сме декламирали: „ Нашето на следващия ден! “, „ Светлото на следващия ден! “, „ Великото на следващия ден! “..
И посредством предвидливостта на поетите, това „ на следващия ден “ стана „ през днешния ден “. Тоест – реалност!
И по какъв начин ни сюрпризира тази реалност – отиваш в едно институция за някаква информация, кажат ти: „ Ела на следващия ден! “.
Отидеш „ на следващия ден “: „ Елате на следващия ден! “. Отидеш вдругиден: „ Елате на следващия ден! “. Отидеш след седмица: „ Елате на следващия ден! “. Отидеш след месец: „ Елате на следващия ден! “.
Деликатен си, отидеш след година: „ Елате на следващия ден! “
Как не се сбъркаха да кажат: „ Елате след два дни! “… „ След три седмици! “… „ След няколко години! “… Но хората са деловити и дават обещание единствено за „ на следващия ден “. И когато се наберат стотина „ утрета “, ти се сепнеш и сметнеш, че през тези „ утрета “, си могъл книги да четеш, шах да играеш, по планините да вървиш, девойки да задиряш, въпреки за последното не е нужно „ ще “ и „ на следващия ден “, то става напълно през днешния ден, начаса. Момичетата просто осуетяват в момент твоето ухажване със своята безотказност. На 1000 мъже се падат 976 дами, само че коя жена не желае да има и втори, и трети, при тази нечестност на мъжете?
От какъв брой неща ни лишава това постоянно „ Елате на следващия ден! “, само че администрацията би трябвало ли да бъде налична като дамата? Как още през днешния ден, по какъв начин на часа? Служащият би трябвало да прочете молбата ти и да я съгласува на другия ден със своя началник. Той пък със своя. Оня пък със своя, който също със своя. Все свои, само че шеф и зависещ. Може молбата да е разрешима. Но разрешима изобщо. А съответно за тебе дали е разрешима? Трябват други „ утрета “. И какъв брой „ утрета “ са нужни, до момента в който се мръднат началническите кутрета?!
И какво? Да станем безотказни като автомат? Тутакси! Че тогава и на следващия ден, и вдругиден и цяла година няма да има никаква работа и с съображение някой би повдигнал въпрос да се редуцира администрацията?
Но в случай че ти кажат: „ Елате след пет месеца! “, ще убият у тебе гражданският възторг. Ще ти лишават ежедневното напрежение, упованието, фантазията. Сигурността носи лентяйско схващане, пенсионерския нрав. Определеността води до предназначение, орис, метафизика!
Абонирай индивида гратис с това динамично „ Елате на следващия ден! “, привържи го към службата си, накарай го цяла нощ да не спи. Дай му самочувствие на космонавт преди полет, с цел да се разсъни в трескаво очакване, да се избръсне три контри, да си смени ризата, да разчита на твоето благоволение и силово милосърдие, да му хареса новата ти вратовръзка, да ти направи комплимент за летния костюм. Да се сприятели главно с тебе, да те предложения на вечеря и към среднощ, когато се свърши виното, да изтърчи до бара и донесе нова бутилка, да ти предложи билети за премиера, да ти подари дефицитна книга, да те достави с курортна карта, да те включи в нос строеж… Всичко с малко стартира – какъв брой големи благоприятни условия има това „ на следващия ден “. То защищава от отчуждението.
Иначе по какъв начин ще осъзнаеш, че върху това, което искаш, мислят хора, допитват се, вършат разбори, вземат решение, рискуват служебното си състояние, въвличат те в нови публични и другарски връзки, с цел да си осмислиш живота.
И това „ на следващия ден! “ се набива в ушите ти. То става освен едно очакване, а към този момент подготвен блян. С това „ на следващия ден “ ще вървиш през целия ден и не ще забелязваш „ през днешния ден “… А ще му прощаваш в името на „ на следващия ден “-то.
Та, по какъв начин да не сме длъжни на поетите?
Само че, в случай че спипат някого на мястото на престъплението, в никакъв случай не споделят: „ Елате на следващия ден! “, нито той би отвърнал: „ Ще дойда на следващия ден! “
А това поетите не са планували в своето мечтано на следващия ден.
И какво? Ще изкараме, че „ Елате на следващия ден! “ не е никакъв лиричен знак, и си е в действителност подтекст, но напълно разкрит, на най-интимната от всички лелеени мисли: „ Рушветче, апелирам! “
Дотам ли ще стигнем? В българския език, доколкото знаем няма дума „ подкуп “. Това е досадна чуждица, на ориент мирише… Ние споделяме изисканото „ рушвет “, което не значи безусловно гъделичкане на непозната длан със своя банкнота за своя полза. Можеш някого да подкупиш и с честността си, и с неподкупността си. Мисля, че рушветът също защищава от отчуждението…
Но когато някоя непримирима тематика потропа на вратата на сатирика, по какъв начин и той да й каже: „ Елате на следващия ден! “ Нали светлото „ на следващия ден “ ще го упрекна, че е взел подкуп от мътилката днешна? Затова, когато пишем ирония, дано ме мислим постоянно да ставаме велики. Стига ни да сме днешни!
Нека кажем на всички тематики и проблеми, на хора и донори, на душители и фенове: „ Елате през днешния ден! “
Из: „ Няма метод, Хамлете! “, Радой Ралин, изд. вестник „ Стършел “, София, 1978 година
Снимка: Радой Ралин (1923-2004), bnr.bg
