След метежа - каква съдба очаква „Вагнер“ в Африка и Близкия изток?
Бевърли Очиенг и Надер Ибрахим, Би Би Си
На 24 юни светът видя по какъв начин наемниците от „ Вагнер “ настъпват към Москва, хвърляйки предизвикателство към съветското военно управление, а след това също толкоз ненадейно се обърнаха, отказвайки се от похода към съветската столица.
В последната минута шефът на вагнерците Евгений Пригожин подписа с посредничеството на Александър Лукашенко договорка с Кремъл, по силата на която Минск ще му даде леговище, а неговите бойци, които не са взели участие в метежа, ще могат да подпишат контракти с съветското Министерство на отбораната.
След сключването на тези договорености Пригожин съобщи в телеграм канала си, че „ те “ (най-вероятно визирайки Министерството на отбраната) са желали да разформират наемническата войска, само че не е ясно дали това е главната и единствена причина за неговия демарш.
Вечерта в понеделник, 26 юни, Пригожин разгласява следващото аудиообръщение, в което съобщи, че никой от неговите бойци не желае да подпише контракт с военното министерство и че неговата компания е трябвало публично
да приключи съществуването си на 1 юли
В тази обстановка остава неразбираемо какво ще стане след разформирането на „ Вагнер “ с наемниците, които се намират отвън рамките на Русия.
Междувременно персоналният състав на „ Вагнер “ работи интензивно в доста страни по целия свят — в Либия, Судан, Мали, ЦАР, Мозамбик, Буркина Фасо, Мадагаскар и Венецуела.
При това против доста от наемниците има обвинявания за закононарушения, осъществени в Либия, Сирия, ЦАР, Мали и Украйна, като постоянно жертвите са мирни поданици.
Както съобщи в изявление за Би Би Си дипломатически източник от Организация на обединените нации, проследяващ активността на наемниците от „ Вагнер “ в продължение на доста години, в случай че тази формация престане да се употребява с поддръжката на съветските управляващи и в действителност бъде разформирана, тогава съветското Министерство на защитата може да приключи снабдяването на нейните подразделения в Африка.
По думите на същия източник, наемниците в Африка, изключително в ЦАР, Либия, Судан и Мали, ще останат без пари, както и без политическа и военна поддръжка. Тоест всъщност те ще останат без работа и ще стартират да си търсят занимания в своята сфера на активност, което може да съставлява сериозна опасност за страните, страдащи от неустойчивост, цивилен войни и метежи.
Същевременно първи жертви на битката за власт по предписание стават мирните поданици и остава единствено да се надяваме, че в страните, където все още работи „ Вагнер “, целият настоящ безпорядък няма да се изроди в безотговорно принуждение от страна на групировката, с каквото тя е печално известна.
Но какви тъкмо са дилемите, изпълнявани от „ Вагнер “ в Африка и Сирия, и какво може да стане там, в случай че компанията бъде разформирана или престане да получава поддръжка от съветското министерство на защитата?
Либия
Наемниците от „ Вагнер “ за първи път се появиха в Либия през есента на 2019 година Тогава те се причислиха към войските на метежния военачалник Халифа Хафтар, контролиращ Източна Либия.
Хафтар провежда поход против Триполи, където е основано приетото от Организация на обединените нации държавно управление на страната. Там съветските наемници бяха употребявани като щурмоваци за пробив в защитата на столицата, откакто настъплението на Хафтар забуксува.
Опитът на тези хора в сражения на първа линия, стрелковите и разследващите им привички изиграха значима роля и с тяхна помощ силите на Хафтар съумяха да завладяват някои южни покрайнини на Триполи.
Тогава обаче станаха известни и доста неприятни моменти. При следствие, извършено от Би Би Си през 2021 година, бяха открити свидетелства, че наемниците са избивали спокойно население и нелегално са употребявали противопехотни мини и мини-капани в жилищни здания в Триполи.
Разследването сподели също, че Москва е снабдявала наемниците с съвременни оръжия и съоръжение.
Сред секретните документи за служебно прилагане, които публицистите от Би Би Си са получили от източници, свързани с разследващите служби на Либия, има описи с доставките на такива въоръжения за някои подразделения на „ Вагнер “ в Либия.
„ В огромната си част това е най-модерното оръжие, което е на въоръжение в съветската войска, най-съвременното, най-напредничавото в софтуерно отношение. “ — по този начин разяснява наличието на листата английският боен специалист Крис Коб Смит.
„ И това допуска освен достъп до забележителен бюджет, само че и право за потребление на най-новите, в случай че не и най-секретните технологии. Така че, „ Вагнер “ наподобява е нещо по-голямо от просто неофициална част от съветската войска. “ – добавя той.
Съобщава се също, че подразделенията на „ Вагнер “ в Либия се доставят благодарение на самолети на съветските военновъздушни сили, които правят постоянни полети сред намиращата се под контрола на Русия военна база в сирийската провинция Латакия и източната част на Либия.
Ясно е, че подразделенията на „ Вагнер “ в Либия са мощно подвластни от поддръжката на съветското министерство на защитата и загубата на тази поддръжка може значително да повлияе както на силите на групировката в Либия, по този начин и на самото ѝ наличие в тази страна.
Впрочем, към този момент източниците на Би Би Си оповестяват, че след провалилия се бунт не се следят забележими промени в ситуацията на „ Вагнер “ в Либия.
Мали и Централноафриканската Република
Уверенията на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров, че след събитията от 24 юни съветските военни инструктори не престават да работят в Мали и ЦАР, свидетелстват за това каква стратегически значима роля играят тези две страни за Кремъл с неговите амбициозни проекти за разширение на присътствието му в Африка.
В най-близка вероятност метежът на Пригожин най-вероятно няма по никакъв метод да се отрази на хилядната формация вагнерци, които се намират в Мали от края на 2021 година по покана на локалната военна хунта.
Дейността на наемниците там е тясно преплетена с възходящите дипломатически и стопански ползи, които Русия стартира да заявява в Мали, откакто в страната пристигна на власт краткотрайното държавно управление на полковник Асими Гоита през август 2020 година
Властите в Мали отхвърлят, че употребяват услугите на наемниците, като в същото време избират да споделят, че им оказват помощ съветски военни инструктори.
При това наличието на „ Вагнер “ в Мали подтикна френския контингент и обединявания европейски боен контингент да изоставен страната – от 2013 година те оказваха помощ на армията на Мали в битката с „ Ислямска страна “ и „ Ал Кайда “.
Войниците от „ Вагнер “ обаче не способстваха за възстановяване на обстановката със сигурността.
По данни на плана ACLED (това е платформа за събиране на данни, разбори и картографиране на информация за спешни ситуации), през интервала от 2021 до 2022 година актовете на принуждение от страна на въоръжените структури са се нараснали двукратно, освен това техните жертви са главно от мирното население.
До повишаване на броя на жертвите измежду гражданското население доведоха и военните интервенции на армията на Мали с присъединяване на наемниците от „ Вагнер “. Една от интервенциите, придобили най-печална популярност, е тази в град Мура в централната част на страната, при която бяха убити към 500 мирни поданици. Тя продължи една седмица.
Организация на обединените нации свързва тези жертви с дейностите на армията на Мали и „ задгранични сили “, а Съединени американски щати постановиха наказания на фактическия пълководец на групировката вагнерци в Мали и на двама негови бойци.
Дори почналата в Украйна война не попречи на дейностите на наемниците в Мали – „ Вагнер “ бързо зае базите, оставени от френските войски в северната част на страната.
Същевременно подкрепящи хунтата представители на гражданското общество и консуматори на обществените мрежи организират акция с искане съветските сили да заменят миротворческата задача на Организация на обединените нации (MINUSMA) в страната.
През месец май Пригожин, в изявление за основания в Камерун ефирен канал Afrique Media TV, се похвали, че бойците на „ Вагнер “ работят в Мали и ЦАР доста по-ефективно от миротворците на Организация на обединените нации. Телевизията Afrique Media TV е обвързвана с бизнеса на Пригожин.
Нарастващата взаимозависимост на Мали от поддръжката на Москва стана безусловно явна на 16 юни, когато министърът на външните работи на Мали – Абдулай Диоп, прикани за неотложно евакуиране от страната на задачата MINUSMA.
Сега от напрежението сред „ Вагнер “ и Кремъл, вследствие на което може да бъдат отслабени ограниченията за сигурност в Мали, може да се възползват разнообразни джихадистки групировки.
Също както в Мали, и от страна на ЦАР не последва никаква публична реакция във връзка с метежа на Пригожин, въпреки че наемниците работят там от 2017 година
По силата на контракта за съдействие в областта на сигурността, подписан сред Москва и Банги, в ЦАР дойдоха стотици съветски „ военни инструктори “ – за битка с бунтовниците, които от десетилетия не дават покой на африканската страна.
С течение на времето „ Вагнер “ се зае там с бизнес. Според някои данни става дума за търговия с потребни изкопаеми, дървесина и – напълно предсказуемо – с водка.
Наемниците имаха и военни триумфи, които им завоюваха поддръжка в обществото. Те помогнаха за успеха над мощната формация метежници „ Коалиция на патриоти за смяна “ (CPC), която през 2020 година подвигна протест против президента Фостен-Арканжа Туадера.
Но несъразмерната взаимозависимост на държавното управление на Туадера от наемниците, на които беше поверена отбраната на държавните здания и висшето управление на страната, сътвори у бойците от „ Вагнер “ чувство, че всичко им е разрешено. Това докара до всеобщо принуждение над мирни поданици по време на войната с метежниците.
В началото на 2023 година Министерството на финансите на Съединени американски щати повдигна против наемниците от „ Вагнер “ обвинявания в съществени углавни закононарушения, в това число всеобщи разстрели, изнасилвания, отвличания на деца и физическо принуждение в Централноафриканската република и Мали.
Разколът в структурата на „ Вагнер “,
който произтече от метежа на Пригожин, увеличи риска от загуба на надзор върху интервенциите на наемниците (носещи немалка изгода и като цяло самостоятелни). Нещо повече – има риск наемниците да влязат в сговор с метежниците, изключително в богатите на естествени изкопаеми вътрешни райони, което може да докара до дестабилизиране на ситуацията в прилежащи страни като Чад и Судан, където дейностите на „ Вагнер “ към този момент се отразяват.
Продължаващото съдействие сред държавното управление на Туадера и Москва обаче към този момент охлажда паниките, че напрегнатите връзки сред „ Вагнер “ и Кремъл може да слагат под опасност сигурността и без друго нежната непоклатимост в ЦАР.
Сирия
Присъствието на „ Вагнер “ в Сирия е напълно обособена история.
Русия се намеси в гражданската война в Сирия през 2015 година, с цел да поддържа силите на Асад в миг, когато въстаниците към този момент направляваха по-голямата част от територията на страната.
Тази интервенция промени съществено съотношението на силите, и все още държавното управление на Асад управлява на практика цялата страна. Но за това му се наложи да заплати с големи жертви измежду мирното население: от съветските въздушни удари починаха десетки хиляди сирийци.
Сега военната база в Латакия, намираща се на сирийското крайбрежие на Средиземно море, публично е разполагаем на Русия и се употребява за доставяне на подразделенията на „ Вагнер “ в страните от Африка.
Самите наемници бяха дислоцирани в Сирия през 2015 година, само че главно се занимаваха с защита на петролните находища в регионите, където действаха джихадистите от ИД.
Срещу наемниците започнаха да се насочат обвинявания във военни закононарушения към две години след изпращането им в Сирия.
През 2017 година се появи видео, на което се вижда по какъв начин няколко бойци от частната военна компания грубо изтезават и убиват сириец, a по-късно подпалват обезобразеното му мъртво тяло.
Този колосален видеоклип се появи в интернет, и с негова помощ бяха разпознати тези, които са взели участие в саморазправата. След това роднините на жертвите подадоха в Москва правосъден иск против шестимата мъчители. Руските управляващи обаче не започнаха никакви ограничения, а президентът Путин даже персонално награди с орден единия от обвинените.
Тъй като съветското военно наличие в Сирия е публично, съвсем няма възможност ставащото в този момент сред „ Вагнер “ и Кремъл да засегне това наличие или да промени нещо в поддръжката, която Москва оказва на Дамаск.
Впрочем, каквото и решение да вземе властта в Русия за ориста на „ Вагнер “, наличието и дейностите на наемниците в Сирия ще се следят строго от целия свят, защото в сирийския спор — на едната или на другата страна, под една или друга форма — са въвлечени доста от най-влиятелните страни.
Превод: Faktor.bg
На 24 юни светът видя по какъв начин наемниците от „ Вагнер “ настъпват към Москва, хвърляйки предизвикателство към съветското военно управление, а след това също толкоз ненадейно се обърнаха, отказвайки се от похода към съветската столица.
В последната минута шефът на вагнерците Евгений Пригожин подписа с посредничеството на Александър Лукашенко договорка с Кремъл, по силата на която Минск ще му даде леговище, а неговите бойци, които не са взели участие в метежа, ще могат да подпишат контракти с съветското Министерство на отбораната.
След сключването на тези договорености Пригожин съобщи в телеграм канала си, че „ те “ (най-вероятно визирайки Министерството на отбраната) са желали да разформират наемническата войска, само че не е ясно дали това е главната и единствена причина за неговия демарш.
Вечерта в понеделник, 26 юни, Пригожин разгласява следващото аудиообръщение, в което съобщи, че никой от неговите бойци не желае да подпише контракт с военното министерство и че неговата компания е трябвало публично
да приключи съществуването си на 1 юли
В тази обстановка остава неразбираемо какво ще стане след разформирането на „ Вагнер “ с наемниците, които се намират отвън рамките на Русия.
Междувременно персоналният състав на „ Вагнер “ работи интензивно в доста страни по целия свят — в Либия, Судан, Мали, ЦАР, Мозамбик, Буркина Фасо, Мадагаскар и Венецуела.
При това против доста от наемниците има обвинявания за закононарушения, осъществени в Либия, Сирия, ЦАР, Мали и Украйна, като постоянно жертвите са мирни поданици.
Както съобщи в изявление за Би Би Си дипломатически източник от Организация на обединените нации, проследяващ активността на наемниците от „ Вагнер “ в продължение на доста години, в случай че тази формация престане да се употребява с поддръжката на съветските управляващи и в действителност бъде разформирана, тогава съветското Министерство на защитата може да приключи снабдяването на нейните подразделения в Африка.
По думите на същия източник, наемниците в Африка, изключително в ЦАР, Либия, Судан и Мали, ще останат без пари, както и без политическа и военна поддръжка. Тоест всъщност те ще останат без работа и ще стартират да си търсят занимания в своята сфера на активност, което може да съставлява сериозна опасност за страните, страдащи от неустойчивост, цивилен войни и метежи.
Същевременно първи жертви на битката за власт по предписание стават мирните поданици и остава единствено да се надяваме, че в страните, където все още работи „ Вагнер “, целият настоящ безпорядък няма да се изроди в безотговорно принуждение от страна на групировката, с каквото тя е печално известна.
Но какви тъкмо са дилемите, изпълнявани от „ Вагнер “ в Африка и Сирия, и какво може да стане там, в случай че компанията бъде разформирана или престане да получава поддръжка от съветското министерство на защитата?
Либия
Наемниците от „ Вагнер “ за първи път се появиха в Либия през есента на 2019 година Тогава те се причислиха към войските на метежния военачалник Халифа Хафтар, контролиращ Източна Либия.
Хафтар провежда поход против Триполи, където е основано приетото от Организация на обединените нации държавно управление на страната. Там съветските наемници бяха употребявани като щурмоваци за пробив в защитата на столицата, откакто настъплението на Хафтар забуксува.
Опитът на тези хора в сражения на първа линия, стрелковите и разследващите им привички изиграха значима роля и с тяхна помощ силите на Хафтар съумяха да завладяват някои южни покрайнини на Триполи.
Тогава обаче станаха известни и доста неприятни моменти. При следствие, извършено от Би Би Си през 2021 година, бяха открити свидетелства, че наемниците са избивали спокойно население и нелегално са употребявали противопехотни мини и мини-капани в жилищни здания в Триполи.
Разследването сподели също, че Москва е снабдявала наемниците с съвременни оръжия и съоръжение.
Сред секретните документи за служебно прилагане, които публицистите от Би Би Си са получили от източници, свързани с разследващите служби на Либия, има описи с доставките на такива въоръжения за някои подразделения на „ Вагнер “ в Либия.
„ В огромната си част това е най-модерното оръжие, което е на въоръжение в съветската войска, най-съвременното, най-напредничавото в софтуерно отношение. “ — по този начин разяснява наличието на листата английският боен специалист Крис Коб Смит.
„ И това допуска освен достъп до забележителен бюджет, само че и право за потребление на най-новите, в случай че не и най-секретните технологии. Така че, „ Вагнер “ наподобява е нещо по-голямо от просто неофициална част от съветската войска. “ – добавя той.
Съобщава се също, че подразделенията на „ Вагнер “ в Либия се доставят благодарение на самолети на съветските военновъздушни сили, които правят постоянни полети сред намиращата се под контрола на Русия военна база в сирийската провинция Латакия и източната част на Либия.
Ясно е, че подразделенията на „ Вагнер “ в Либия са мощно подвластни от поддръжката на съветското министерство на защитата и загубата на тази поддръжка може значително да повлияе както на силите на групировката в Либия, по този начин и на самото ѝ наличие в тази страна.
Впрочем, към този момент източниците на Би Би Си оповестяват, че след провалилия се бунт не се следят забележими промени в ситуацията на „ Вагнер “ в Либия.
Мали и Централноафриканската Република
Уверенията на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров, че след събитията от 24 юни съветските военни инструктори не престават да работят в Мали и ЦАР, свидетелстват за това каква стратегически значима роля играят тези две страни за Кремъл с неговите амбициозни проекти за разширение на присътствието му в Африка.
В най-близка вероятност метежът на Пригожин най-вероятно няма по никакъв метод да се отрази на хилядната формация вагнерци, които се намират в Мали от края на 2021 година по покана на локалната военна хунта.
Дейността на наемниците там е тясно преплетена с възходящите дипломатически и стопански ползи, които Русия стартира да заявява в Мали, откакто в страната пристигна на власт краткотрайното държавно управление на полковник Асими Гоита през август 2020 година
Властите в Мали отхвърлят, че употребяват услугите на наемниците, като в същото време избират да споделят, че им оказват помощ съветски военни инструктори.
При това наличието на „ Вагнер “ в Мали подтикна френския контингент и обединявания европейски боен контингент да изоставен страната – от 2013 година те оказваха помощ на армията на Мали в битката с „ Ислямска страна “ и „ Ал Кайда “.
Войниците от „ Вагнер “ обаче не способстваха за възстановяване на обстановката със сигурността.
По данни на плана ACLED (това е платформа за събиране на данни, разбори и картографиране на информация за спешни ситуации), през интервала от 2021 до 2022 година актовете на принуждение от страна на въоръжените структури са се нараснали двукратно, освен това техните жертви са главно от мирното население.
До повишаване на броя на жертвите измежду гражданското население доведоха и военните интервенции на армията на Мали с присъединяване на наемниците от „ Вагнер “. Една от интервенциите, придобили най-печална популярност, е тази в град Мура в централната част на страната, при която бяха убити към 500 мирни поданици. Тя продължи една седмица.
Организация на обединените нации свързва тези жертви с дейностите на армията на Мали и „ задгранични сили “, а Съединени американски щати постановиха наказания на фактическия пълководец на групировката вагнерци в Мали и на двама негови бойци.
Дори почналата в Украйна война не попречи на дейностите на наемниците в Мали – „ Вагнер “ бързо зае базите, оставени от френските войски в северната част на страната.
Същевременно подкрепящи хунтата представители на гражданското общество и консуматори на обществените мрежи организират акция с искане съветските сили да заменят миротворческата задача на Организация на обединените нации (MINUSMA) в страната.
През месец май Пригожин, в изявление за основания в Камерун ефирен канал Afrique Media TV, се похвали, че бойците на „ Вагнер “ работят в Мали и ЦАР доста по-ефективно от миротворците на Организация на обединените нации. Телевизията Afrique Media TV е обвързвана с бизнеса на Пригожин.
Нарастващата взаимозависимост на Мали от поддръжката на Москва стана безусловно явна на 16 юни, когато министърът на външните работи на Мали – Абдулай Диоп, прикани за неотложно евакуиране от страната на задачата MINUSMA.
Сега от напрежението сред „ Вагнер “ и Кремъл, вследствие на което може да бъдат отслабени ограниченията за сигурност в Мали, може да се възползват разнообразни джихадистки групировки.
Също както в Мали, и от страна на ЦАР не последва никаква публична реакция във връзка с метежа на Пригожин, въпреки че наемниците работят там от 2017 година
По силата на контракта за съдействие в областта на сигурността, подписан сред Москва и Банги, в ЦАР дойдоха стотици съветски „ военни инструктори “ – за битка с бунтовниците, които от десетилетия не дават покой на африканската страна.
С течение на времето „ Вагнер “ се зае там с бизнес. Според някои данни става дума за търговия с потребни изкопаеми, дървесина и – напълно предсказуемо – с водка.
Наемниците имаха и военни триумфи, които им завоюваха поддръжка в обществото. Те помогнаха за успеха над мощната формация метежници „ Коалиция на патриоти за смяна “ (CPC), която през 2020 година подвигна протест против президента Фостен-Арканжа Туадера.
Но несъразмерната взаимозависимост на държавното управление на Туадера от наемниците, на които беше поверена отбраната на държавните здания и висшето управление на страната, сътвори у бойците от „ Вагнер “ чувство, че всичко им е разрешено. Това докара до всеобщо принуждение над мирни поданици по време на войната с метежниците.
В началото на 2023 година Министерството на финансите на Съединени американски щати повдигна против наемниците от „ Вагнер “ обвинявания в съществени углавни закононарушения, в това число всеобщи разстрели, изнасилвания, отвличания на деца и физическо принуждение в Централноафриканската република и Мали.
Разколът в структурата на „ Вагнер “,
който произтече от метежа на Пригожин, увеличи риска от загуба на надзор върху интервенциите на наемниците (носещи немалка изгода и като цяло самостоятелни). Нещо повече – има риск наемниците да влязат в сговор с метежниците, изключително в богатите на естествени изкопаеми вътрешни райони, което може да докара до дестабилизиране на ситуацията в прилежащи страни като Чад и Судан, където дейностите на „ Вагнер “ към този момент се отразяват.
Продължаващото съдействие сред държавното управление на Туадера и Москва обаче към този момент охлажда паниките, че напрегнатите връзки сред „ Вагнер “ и Кремъл може да слагат под опасност сигурността и без друго нежната непоклатимост в ЦАР.
Сирия
Присъствието на „ Вагнер “ в Сирия е напълно обособена история.
Русия се намеси в гражданската война в Сирия през 2015 година, с цел да поддържа силите на Асад в миг, когато въстаниците към този момент направляваха по-голямата част от територията на страната.
Тази интервенция промени съществено съотношението на силите, и все още държавното управление на Асад управлява на практика цялата страна. Но за това му се наложи да заплати с големи жертви измежду мирното население: от съветските въздушни удари починаха десетки хиляди сирийци.
Сега военната база в Латакия, намираща се на сирийското крайбрежие на Средиземно море, публично е разполагаем на Русия и се употребява за доставяне на подразделенията на „ Вагнер “ в страните от Африка.
Самите наемници бяха дислоцирани в Сирия през 2015 година, само че главно се занимаваха с защита на петролните находища в регионите, където действаха джихадистите от ИД.
Срещу наемниците започнаха да се насочат обвинявания във военни закононарушения към две години след изпращането им в Сирия.
През 2017 година се появи видео, на което се вижда по какъв начин няколко бойци от частната военна компания грубо изтезават и убиват сириец, a по-късно подпалват обезобразеното му мъртво тяло.
Този колосален видеоклип се появи в интернет, и с негова помощ бяха разпознати тези, които са взели участие в саморазправата. След това роднините на жертвите подадоха в Москва правосъден иск против шестимата мъчители. Руските управляващи обаче не започнаха никакви ограничения, а президентът Путин даже персонално награди с орден единия от обвинените.
Тъй като съветското военно наличие в Сирия е публично, съвсем няма възможност ставащото в този момент сред „ Вагнер “ и Кремъл да засегне това наличие или да промени нещо в поддръжката, която Москва оказва на Дамаск.
Впрочем, каквото и решение да вземе властта в Русия за ориста на „ Вагнер “, наличието и дейностите на наемниците в Сирия ще се следят строго от целия свят, защото в сирийския спор — на едната или на другата страна, под една или друга форма — са въвлечени доста от най-влиятелните страни.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ