Бетани Кийп не помни нищо от първия месец на битката

Бетани Кийп не помни нищо от първия месец на борбата си с COVID-19, написа.

„ Това е толкоз необичайно, не помня нищо. Другата ми половина ми споделя какво се е случило “, сподели тя, имайки поради брачна половинка си Грант Добсън, който я храни в тези трескави дни, преди да бъде откарана в болница.

„ По принцип той ме изтриваше от потта, а аз повръщах. “

Последният умишлен спомен на Кийп е извършването на покупки на хранителни артикули. Било още през март, когато пандемията за пръв път удари Лондон, Онтарио, а тя и двама другари се движели сред празните лавици и тълпите купувачи, обхванати от паническото изкупуване, особено за първите дни на пандемията.

56-годишната фризьорка счита, че се е заразила по време на пътуването в хранителния магазин. В рамките на шест дни тя била откарана по неотложност в болница, където прекарва идващия месец в реанимация, в изкуствена кома и на вентилатор.

Сънищата, които е сънувала, до момента в който е била в това положение, са били толкоз реалистични, тя към момента се съмнява дали са същински. Много от тях се въртят към водата, а тя усещала, че се дави. В един от сънищата й тя и порасналия й наследник Брад, карат през мост, когато ненадейно колата им пада във водата.

„ Бяхме в реката и те не можаха да ни измъкнат от реката. Мислех, че той умря “.

Кийп твърди, че протичащото се в и към болничното й легло също е повлияло на сънищата й. Тя си напомня звука на това, което би трябвало да е било овлажнител до леглото й, прониквайки в нейния сън.

„ Това е този доста воден, мехурчест тон “, споделя тя. „ Сънувах, че умрях и прахът ми беше хвърлен някъде във водата и можех да чуя моторни лодки или нещо сходно. Те като че ли продължиха постоянно ".

Накрая тя се разсънва. Първият й безсънен спомен е диалог с лекаря. „ Дори не мога да кажа по какъв начин изглеждаше. Той сподели, че ще се опита да ме остави да приказвам със фамилията си по телефона. Попитах къде съм и той ми сподели “.

Бетани към момента не знае за какво. „ Той ми сподели „ помните ли, че сте чували за COVID-19? “ Разбира се, че помнех и той сподели: „ Е, нали го имаш “.

Тя прекарва идващия месец в болнично поделение, на мощни медикаменти и интубирана, до момента в който здравните служащи се пробват да изчистят течностите от белите й дробове, мемоари, които тя дефинира като „ мъгливи “ и прекарване, което тя разказва като „ пъкъл “.

„ Имаше моменти, в които си мислех, че съм в пожар и пожарникарите идват да ми оказват помощ, тъй като са били с маски и щитове за лице “.

Нейният замъглен спомен за случилото се беше берекет в прочут смисъл. Докато тя значително е пощадена от загатна за битката с COVID-19, тя не беше пощадена от следствията от едномесечната здравна кома.

„ Нямах мускули, нищо. Не можех да подвигам ръце, крайници. Не можех да се обръщам ".

Трябва да се подложи на месеци изтощителна физиотерапия, с цел да възвърне атрофиралото си тяло. Отнема й повече от месец, с цел да може да седне сама и да отиде до тоалетната без нечия помощ.

Кийп към момента се възвръща от продължителните резултати на вируса. Не е работила, откогато се е заразила. Освен това тя към този момент не пазари персонално хранителни артикули. Тя е признателна за лекуването, само че се опасява, че може да се болести още веднъж.

Най-разочароващата част съгласно нея е, че към момента има хора, които имат вяра, че заболяването не е по-лоша от простуда или грип и отхвърлят да носят маска.

„ Не разбирам – не знаеш дали го имаш или не, само че ще изложиш други хора? Това ме тормози, тъй като не мисля, че някой би трябвало да мине през това ".