Бесте Сабри от епицентъра на трагедията: Надежда винаги има
Бесте Сабри е родена в Шумен, учи публицистика в Шотландия, а след това приключва и магистратура със компетентност " Международни връзки " в Абърдийнския университет. Журналистическият ѝ път стартира в БНР Шумен, където натрупа опит като редактор, кореспондент и водещ, списва публикации в районния вестник на Абърдийн, а с телевизионно репортерство стартира да се занимава през 2017 година Присъединява се към екипа на bTV Новините през 2020 година и за малко време се откроява с гения си да открива и отразява значими вести и събития с филантропична устременост. За професионалното и задълбочено създаване на тематиката за Коронавирус пандемията във всичките ѝ обществени аспекти - медицински, учебен и човешки - тя получава високата оценка на сътрудниците си и е избрана за " Репортер на годината 2021 ".
- Какво Ви впечатли най-силно в Адана?
- Първата ми среща с бедствието и болката на хората беше точно в Адана. Най-силно ме впечатли единството на турското общество. Всички бяха задружни в задачата да оказват помощ. Разговарях с доброволци, които с денонощия не бяха спали, с цел да спасят човешки живот.
- Как оценявате реакцията на страната и локалните управляващи?
- Конвои от военни тирове, профилирани погребални коли и филантропична помощ пътуваха непрестанно към засегнатите местa от земетресението в Турция. В издирването на оживели с изключение на турските управляващи и гражданската отбрана, на някои места участваха и военни. Направи ми усещане, че реакцията на държавните и локални управляващи беше светкавична. Още на първия ден бяха построени палаткови лагери, където раздаваха храна и облекла. Проблемът в първите дни беше, че хората не знаеха къде са им околните, търсеха ги в морги и погребални организации. В хода на избавителната интервенция напрежението измежду хората се повиши и те желаеха още повече взаимоотношение на управляващите с тях. Казваха, че не е задоволително това, което вършат, само че тогава се намирахме в Хатай - една от най-засегнатите провинции от земетресението, там съвсем всичко беше сринато до основи и помощта в действителност не стигаше, с цел да се обходят всички разрушени здания.
- Клипове в обществените мрежи демонстрираха безкомпромисно отношение към мародерите. Какво видяхте от първо лице?
- Аз бях в Турция до петия ден от бедствието. Тогава към момента нямаше сходни прояви или най-малко не бяха на показ. Хората разказваха, че това се случва и че доста от постройките опустяват, поради заплахата да се срутят и по тази причина и движимостите на хората остават там. Това е и повода за мародерствата. В последните дни забелязах, че военните също са до разрушенията и най-вероятно това е била повода за тяхното наличие.
Снимка: bTV
- Има ли нещо, което камерите и фотообективите не можаха да предадат?
- Разрухата в очите на хората, възприятието на изтощение. Това са нещата, които единствено човек, който е на терен и приказва с хората, може да усети. Ние неведнъж говорихме за мащабите на бедствието, за това по какъв начин хиляди останаха без дом, само че на тези хора душите им опустяваха с всеки минал ден, това мъчно се улавя от камерата.
- Успяхте ли да се преборите с страстите? Възможно ли е въобще независимо отразяване на такава покруса?
- Работата изисква да оставим персоналните си страсти и прекарвания настрани. Когато попаднеш в епицентъра на такава покруса, това мъчно се реализира. Винаги се стремях да запазя хладнокръвие, да се държа професионално на терен, тъй като това беше методът да им оказа помощ. Беше мъчно, само че мисля, че съумях да се дистанцирам от личните си страсти.
Снимка: bTV
- Това ли е най-запомнящото се прекарване в професионалната Ви кариера? Кои други събития са повлияли на развиването Ви като публицист?
- Командировката ми в Турция сигурно е най-запомнящото се прекарване в кариерата ми, тъй като бях част от водещата международна вест в продължение на съвсем седмица. Това ме накара да се усещам част от интернационалната ни общественост, част от света. Пандемията от COVID-19 също повлия на развиването ми като публицист, поради афинитета ми към здравни тематики. Но двете нямат база за съпоставяне, след нещастието в Турция се усещам нов човек, зрял и с доста по-дълбок взор над събитията.
- Какви са най-важните заключения, които направихте - и в професионално, и в персонално качество?
- След като отразявах това историческо събитие и в професионално отношение, и в персонално изводът е един - вяра постоянно има.
Снимка: bTV
- Какво Ви впечатли най-силно в Адана?
- Първата ми среща с бедствието и болката на хората беше точно в Адана. Най-силно ме впечатли единството на турското общество. Всички бяха задружни в задачата да оказват помощ. Разговарях с доброволци, които с денонощия не бяха спали, с цел да спасят човешки живот.
- Как оценявате реакцията на страната и локалните управляващи?
- Конвои от военни тирове, профилирани погребални коли и филантропична помощ пътуваха непрестанно към засегнатите местa от земетресението в Турция. В издирването на оживели с изключение на турските управляващи и гражданската отбрана, на някои места участваха и военни. Направи ми усещане, че реакцията на държавните и локални управляващи беше светкавична. Още на първия ден бяха построени палаткови лагери, където раздаваха храна и облекла. Проблемът в първите дни беше, че хората не знаеха къде са им околните, търсеха ги в морги и погребални организации. В хода на избавителната интервенция напрежението измежду хората се повиши и те желаеха още повече взаимоотношение на управляващите с тях. Казваха, че не е задоволително това, което вършат, само че тогава се намирахме в Хатай - една от най-засегнатите провинции от земетресението, там съвсем всичко беше сринато до основи и помощта в действителност не стигаше, с цел да се обходят всички разрушени здания.
- Клипове в обществените мрежи демонстрираха безкомпромисно отношение към мародерите. Какво видяхте от първо лице?
- Аз бях в Турция до петия ден от бедствието. Тогава към момента нямаше сходни прояви или най-малко не бяха на показ. Хората разказваха, че това се случва и че доста от постройките опустяват, поради заплахата да се срутят и по тази причина и движимостите на хората остават там. Това е и повода за мародерствата. В последните дни забелязах, че военните също са до разрушенията и най-вероятно това е била повода за тяхното наличие.
Снимка: bTV - Има ли нещо, което камерите и фотообективите не можаха да предадат?
- Разрухата в очите на хората, възприятието на изтощение. Това са нещата, които единствено човек, който е на терен и приказва с хората, може да усети. Ние неведнъж говорихме за мащабите на бедствието, за това по какъв начин хиляди останаха без дом, само че на тези хора душите им опустяваха с всеки минал ден, това мъчно се улавя от камерата.
- Успяхте ли да се преборите с страстите? Възможно ли е въобще независимо отразяване на такава покруса?
- Работата изисква да оставим персоналните си страсти и прекарвания настрани. Когато попаднеш в епицентъра на такава покруса, това мъчно се реализира. Винаги се стремях да запазя хладнокръвие, да се държа професионално на терен, тъй като това беше методът да им оказа помощ. Беше мъчно, само че мисля, че съумях да се дистанцирам от личните си страсти.
Снимка: bTV - Това ли е най-запомнящото се прекарване в професионалната Ви кариера? Кои други събития са повлияли на развиването Ви като публицист?
- Командировката ми в Турция сигурно е най-запомнящото се прекарване в кариерата ми, тъй като бях част от водещата международна вест в продължение на съвсем седмица. Това ме накара да се усещам част от интернационалната ни общественост, част от света. Пандемията от COVID-19 също повлия на развиването ми като публицист, поради афинитета ми към здравни тематики. Но двете нямат база за съпоставяне, след нещастието в Турция се усещам нов човек, зрял и с доста по-дълбок взор над събитията.
- Какви са най-важните заключения, които направихте - и в професионално, и в персонално качество?
- След като отразявах това историческо събитие и в професионално отношение, и в персонално изводът е един - вяра постоянно има.
Снимка: bTV Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ