Берт Хелингер е известен съвременен немски психолог, педагог, философ, автор

Берт Хелингер е прочут актуален немски психолог, възпитател, мъдрец, създател на психотерапевтичния способ системно-семейни констелации - холистичен способ, учреден на дълбочинните връзки на обич и деформациите им, като постоянно реализира бързи резултати - необичайност в областта на нормалните психотерапии. Негови са думите: „ Ако в действителност „ виждаш “, тогава можеш да видиш, че тези, които претендират, че са почтени, не са създали доста добрини. Има предписание в систематичната психотерапия – че нормално е противоположното на това, което хората ти казват… В констелация, в която бащата е показан като неприятния, ти можеш автоматизирано да потърсиш деструктивността и объркаността на майката. Когато майката е показана като неприятната – погледни бащата. " Представяме ви рекомендациите на Хелингер от книгата „ Духът на любовта ” за това по какъв начин да оказваме помощ на близък без да му пречим да изживее своето страдалчество. 

Голямата обич има мощ. И тя е жестока. Евтината обич е лека, тя не е способна да преживее страданията. Понякога човек не е в положение да понесе интензитета та огромната обич и стартира да плаче. Тогава на някого не му устоят нервите и отива при този човек да го утешава. Утешава го не тъй като му е нужно. Утешава го, тъй като той самият се нуждае от това. Такава обич е слаба. Тя се намесва в душата на другия без да се интересува какво тъкмо ще е в работа на душата на другия човек. Трябва да се научим да минаваме през страданието на другия без да се намесваме.В Библията има един прелестен образец за това. Бог нанася на Йов тежък удар. Всичките му деца умират. Тялото му било покрито с рани и той тънел в смрадта на оборската тор непрекъснато. За да го утешат пристигнали другари. И какво създали? Те седнали наоколо и в продължение на 7 дни не споделили нищо, нито дума. Това е обич, в която има мощ. Ако лекарят оперира и освен това се раздира от ридания поради тежкото положение на пациента, то даже да е мек и гальовен, надали ще може да продължи да оперира. За да можем да оказваме помощ пред лицето на огромното страдалчество, ние би трябвало да излезем на друго, по-високо равнище. На това равнище сме лишени от страсти, само че сме преизпълнени с обич. Хирургът не показва страсти, само че е надвишаващ с обич. Затова може да оперира. Помощникът, който в действителност желае да помогне, би трябвало да умее да устоя на страдалчество, без да си разрешава да бъде засмукан от него. Ако успее да издържи на страданието, той ще даде на другия сили, само че без да се намесва. Този, който има проблем, може да го носи, освен това единствено той. Ако различен желае да да го носи вместо него, му лишава силата и първият става слаб. Можем да следим този развой в нас самите: в случай че виждам в другия нещо и безусловно желая да му го кажа, само че се въздържам и не му го споделям, това ми коства известни старания. Силите, които са ми нужни, с цел да се сдържа, стават мощ и за него. Изведнъж рано или късно му идва на разум, това, което аз съм желал да му кажа. Тъй като тази мисъл сама е пристигнала при него, той е податлив да я одобри.Ако не устоя и му кажа непременно каквото желая да му кажа, изпитвам облекчение, че съм го споделил. Но съм му взел силата. Даже в случай че това, което съм желал да кажа е вярно. Той няма да може да го одобри, защото идва извън. Ето за какво такава въздържаност е основата на уважението и любовта.