Кремъл готви новото похищение на Европа
Бернар-Анри Леви*, Le Point
Украйна, Белорус, Казахстан… Европейските водачи и претенденти за президенти са длъжни съществено да възприемат заканите на Москва.
До първия тур на президентските избори във Франция остават по-малко от 80 дни. Но предизборната акция продължава да пренебрегва проблeмите на интернационалната политика.
А през днешния ден те са решаващи.
И, в частност, без внимание е оставен един от най-важните въпроси - за отношението към
имперските попълзновения на нова Русия
И аз към този момент не приказвам за дейностите в Мали на наемниците от " Вагнер ", които непосредствено засягат ползите на Франция. Не приказвам за трансформиралите се в рутина обстрели на Идлиб, тази сирийска " Герника ", на която към този момент никой не обръща изключително внимание.
Ще пропусна и тактическия съюз на Русия с новия султан Ердоган, а в Азия — дружбата му с тези, които тъгуват по китайските династии.
За всичко това не се изтощавам да викам с цялостно гърло през последните пет години.
Но в този момент високо декларирам за " новия ред ", който царува в Алма Ата в Казахстан, откъдето идват фотоси с съветски танкове, съвсем като тези от Будапеща през 1956 година и от Прага от 1968-ма.
Аз декларирам на висок глас, че 150 хиляди съветски бойци, съсредоточени на границата с Украйна, които благодарение на 480 танка, 20 бронетранспортьора и неизвесетн брой зенитно-ракетни комплекси " Бук "
държат на прицел европейците на " Майдана "
Освен Казахстан и Украйна, аз жегвам въпроса за плана на контракта, изпратен на 17 декември на Съединени американски щати и НАТО, който както написа Франсоаз Том, Москва счита за " действителен ултиматум ".
Ако Западът се намеси в Украйна, по думите на съветския заместник-министър на външните работи Александър Грушко, ще му се наложи да си има работа с " военно-техническа опция и европейският континент ще се трансформира в спектакъл на боен спор ".
" Колкото по-дълго Западът протака разглеждането на нашите оферти, толкоз по-голяма е вероятността да получи изпреварващ удар ", предизвести военачалник Андрей Картаполов, някогашен заместник-министър на защитата, ръководител на комисията по защита в съветската Държавна дума.
А за тези, които не са разбрали " цялата съвестност " на шантажа, комплициран на масата от Кремъл, неговият формален представител Дмитрий Песков разяснява изстрелването на съветската хиперзвукова ракета " Циркон " на Рождество:
" Надявам се, че в този момент нашите оферти са по-убедителни ".
Официални лица в никакъв случай преди не са се изказвали в подобен звук. Никога по-рано Владимир Можжегов, който Sputnik показва като политолог-американист ", не си е разрешавал да се майтапи, като изясни, че " най-сигурните съдружници на Русия са ракетите " Циркон ", които могат " да разцепят всеки боен транспортен съд като орех " и, че те умеят да стрелят " по неповратливите самолетоносачи като че ли са консервни кутии ".
А околните до съветския режим медии в никакъв случай не са си разрешавали, както прави това съветското издание SVpressa, да приказват за това, че при положение на ново разширение на НАТО " Русия ще погребе цяла Европа и две трети от Съединени американски щати за тридесет минути ".
Подобни крайности ме удивляват единствено на половина.
Те са ми познати откогато през август 2013 година Барак Обама внезапно реши да поговори за това по какъв начин би изглеждал светът, в случай че Америка беше останала в " доколумбово " положение.
И изцяло ги осъзнах през 2016 година в Амстердам, когато имах опцията да следя обществен спор с присъединяване на Александър Дугин, един от идеолозите на Путин и евразийството.
Но би било добре, в случай че това осъзнаваха и тези от нашите претенденти за президент, които настойчиво виждат в господаря на Кремъл " прелестен събеседник ", заобиколен от зли западни страни и отстояващ правото си на " персонално пространство ".
Трябва да се разсънят и глухите,
които отхвърлят да чуят съветския боен специалист Константин Сивков, който приказва за съветския нуклеарен капацитет, задоволителен за " физическото заличаване " на Европа.
Чуйте Сивков, който ви изяснява, че в края на нуклеарната война, съвсем няма да има оживели.
И може единствено да съжаляваме, че измежду представителите на нашето като цяло просветено публично мнение към момента има толкоз доста безумци, които не виждат очевидното: че в дейностите на Русия има порочна поредност.
Всичко се развива по почти подобен проект: изначало анексиране на Крим, с цел да се избегне анексиране на Украйна, по-късно навлизане в Украйна, с цел да се избегне навлизане на Балканите, по-късно послушание на Балканите, с цел да се избегне " финландизацията " на Прибалтика, по-късно неутрализация на Полша или дори вземането под съветска настойчивост на великите и антични страни от Западна Европа.
Така към този момент един път се развиха събитията след сговора от 1938 година в Мюнхен.
Путин е оповестил война на Европа,
и това е самата истина.
Разбира се, студена война. Желязна завеса, която сега се спуска над украинската фронтова линия.
Но, все пак - война.
Война, която намерено приказва за себе си и нейният подпалвач към този момент носи голяма отговорност пред лицето на историята за това, че нарушава табуто, което осигуряваше мир на два пъти опустошавания от война континент.
Сега няма по-тревожен въпрос от този.
И още веднъж дублирам, че най-горещите полемики би трябвало да бъдат отдадени на това, по думите на Милан Кундера, " ново отвличане на Европа ".
*Бернар-Анри Леви е един от най-уважаваните модерни френски философи, водещ представител на Nouveaux Philosophes (Нови философи), придвижване, което остро подлага на критика марксизма и социализма, които преобладават във френския интелектуален живот след Втората международна война.
Той е прочут публицист и режисьор, самопризнание Бернар Анри Леви получава за първи път през 1977 с есето си " Варварщина с човешко лице ".
Оттогава насам е разгласил десетки книги.
Леви е преподавал в Лицея Робърт де Лузаршес, Университета в Страсбург и в École Normale Supérieure.
Украйна, Белорус, Казахстан… Европейските водачи и претенденти за президенти са длъжни съществено да възприемат заканите на Москва.
До първия тур на президентските избори във Франция остават по-малко от 80 дни. Но предизборната акция продължава да пренебрегва проблeмите на интернационалната политика.
А през днешния ден те са решаващи.
И, в частност, без внимание е оставен един от най-важните въпроси - за отношението към
имперските попълзновения на нова Русия
И аз към този момент не приказвам за дейностите в Мали на наемниците от " Вагнер ", които непосредствено засягат ползите на Франция. Не приказвам за трансформиралите се в рутина обстрели на Идлиб, тази сирийска " Герника ", на която към този момент никой не обръща изключително внимание.
Ще пропусна и тактическия съюз на Русия с новия султан Ердоган, а в Азия — дружбата му с тези, които тъгуват по китайските династии.
За всичко това не се изтощавам да викам с цялостно гърло през последните пет години.
Но в този момент високо декларирам за " новия ред ", който царува в Алма Ата в Казахстан, откъдето идват фотоси с съветски танкове, съвсем като тези от Будапеща през 1956 година и от Прага от 1968-ма.
Аз декларирам на висок глас, че 150 хиляди съветски бойци, съсредоточени на границата с Украйна, които благодарение на 480 танка, 20 бронетранспортьора и неизвесетн брой зенитно-ракетни комплекси " Бук "
държат на прицел европейците на " Майдана "
Освен Казахстан и Украйна, аз жегвам въпроса за плана на контракта, изпратен на 17 декември на Съединени американски щати и НАТО, който както написа Франсоаз Том, Москва счита за " действителен ултиматум ".
Ако Западът се намеси в Украйна, по думите на съветския заместник-министър на външните работи Александър Грушко, ще му се наложи да си има работа с " военно-техническа опция и европейският континент ще се трансформира в спектакъл на боен спор ".
" Колкото по-дълго Западът протака разглеждането на нашите оферти, толкоз по-голяма е вероятността да получи изпреварващ удар ", предизвести военачалник Андрей Картаполов, някогашен заместник-министър на защитата, ръководител на комисията по защита в съветската Държавна дума.
А за тези, които не са разбрали " цялата съвестност " на шантажа, комплициран на масата от Кремъл, неговият формален представител Дмитрий Песков разяснява изстрелването на съветската хиперзвукова ракета " Циркон " на Рождество:
" Надявам се, че в този момент нашите оферти са по-убедителни ".
Официални лица в никакъв случай преди не са се изказвали в подобен звук. Никога по-рано Владимир Можжегов, който Sputnik показва като политолог-американист ", не си е разрешавал да се майтапи, като изясни, че " най-сигурните съдружници на Русия са ракетите " Циркон ", които могат " да разцепят всеки боен транспортен съд като орех " и, че те умеят да стрелят " по неповратливите самолетоносачи като че ли са консервни кутии ".
А околните до съветския режим медии в никакъв случай не са си разрешавали, както прави това съветското издание SVpressa, да приказват за това, че при положение на ново разширение на НАТО " Русия ще погребе цяла Европа и две трети от Съединени американски щати за тридесет минути ".
Подобни крайности ме удивляват единствено на половина.
Те са ми познати откогато през август 2013 година Барак Обама внезапно реши да поговори за това по какъв начин би изглеждал светът, в случай че Америка беше останала в " доколумбово " положение.
И изцяло ги осъзнах през 2016 година в Амстердам, когато имах опцията да следя обществен спор с присъединяване на Александър Дугин, един от идеолозите на Путин и евразийството.
Но би било добре, в случай че това осъзнаваха и тези от нашите претенденти за президент, които настойчиво виждат в господаря на Кремъл " прелестен събеседник ", заобиколен от зли западни страни и отстояващ правото си на " персонално пространство ".
Трябва да се разсънят и глухите,
които отхвърлят да чуят съветския боен специалист Константин Сивков, който приказва за съветския нуклеарен капацитет, задоволителен за " физическото заличаване " на Европа.
Чуйте Сивков, който ви изяснява, че в края на нуклеарната война, съвсем няма да има оживели.
И може единствено да съжаляваме, че измежду представителите на нашето като цяло просветено публично мнение към момента има толкоз доста безумци, които не виждат очевидното: че в дейностите на Русия има порочна поредност.
Всичко се развива по почти подобен проект: изначало анексиране на Крим, с цел да се избегне анексиране на Украйна, по-късно навлизане в Украйна, с цел да се избегне навлизане на Балканите, по-късно послушание на Балканите, с цел да се избегне " финландизацията " на Прибалтика, по-късно неутрализация на Полша или дори вземането под съветска настойчивост на великите и антични страни от Западна Европа.
Така към този момент един път се развиха събитията след сговора от 1938 година в Мюнхен.
Путин е оповестил война на Европа,
и това е самата истина.
Разбира се, студена война. Желязна завеса, която сега се спуска над украинската фронтова линия.
Но, все пак - война.
Война, която намерено приказва за себе си и нейният подпалвач към този момент носи голяма отговорност пред лицето на историята за това, че нарушава табуто, което осигуряваше мир на два пъти опустошавания от война континент.
Сега няма по-тревожен въпрос от този.
И още веднъж дублирам, че най-горещите полемики би трябвало да бъдат отдадени на това, по думите на Милан Кундера, " ново отвличане на Европа ".
*Бернар-Анри Леви е един от най-уважаваните модерни френски философи, водещ представител на Nouveaux Philosophes (Нови философи), придвижване, което остро подлага на критика марксизма и социализма, които преобладават във френския интелектуален живот след Втората международна война.
Той е прочут публицист и режисьор, самопризнание Бернар Анри Леви получава за първи път през 1977 с есето си " Варварщина с човешко лице ".
Оттогава насам е разгласил десетки книги.
Леви е преподавал в Лицея Робърт де Лузаршес, Университета в Страсбург и в École Normale Supérieure.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ