Пет от най-мистериозните изчезвания в Бермудския тиъгълник
Бермудският триъгълник е синоним на странни случки и мистериозни изгубвания още от откриването на Америка.
Известен още като Дяволския триъгълник, секторът от океана сред Маями, Бермудските острови и Коста Рика е неповторима част от Атлантическия океан, защото през последния век е бил място на повече от 50 мистериозни изгубвания.
Не е маркирана на нито една комерсиална карта, само че се допуска, че тази мистериозна зона е ситуирана на повърхност сред 500 000 и 1,5 милиона квадратни благи в открити води.
Митовете и легендите за региона не се лимитират единствено до най-новата история.
Слуховете за това, че Христофор Колумб е изпитвал компликации с навигацията по компаса и за призрачни светлини, датират от XV век.
Това, което остава без отговор, обаче, е какво предизвиква толкоз доста изгубвания?
Някои упрекват за това свирепите метеорологични условия или странните естествени бедствия, до момента в който други се обръщат към свръхестественото, с цел да намерят отговор.
Каквато и да е същинската причина, към момента има безчет изгубвания, които карат специалистите и интернет търсачите да се чешат по главите и да се питат какво в действителност се случва в Бермудския триъгълник?
Ето пет от най-страховитите и разочароващи изгубвания, които остават неразгадани и до през днешния ден, събрани от History.
Корабът „ Елън Остин “
През 1881 година корабът „ Елън Остин “ потегля от Ливърпул и се насочва към Ню Йорк. Корабът, пренасящ пасажери, емигриращи в Америка, е в намерено море от няколко седмици, когато капитанът подхваща безпланов къс път през Саргасово море.
Известен с бурния си темперамент, този маршрут води „ Елън Остин “ през Бермудския триъгълник. Малко по-късно капитанът вижда в далечината различен транспортен съд, който се движи безредно. Корабът изглеждал зарязан и се движел непредсказуемо.
Убеден, че това е някакъв капан, капитан Грифин от кораба „ Елън Остин “ се държи на безвредно разстояние в продължение на два дни, преди да подреди на екипажа да се качи на борда и да изследва за какво корабът не дава отговор на техните сигнали.
Установено е, че е изоставен с недокоснат товар.
Нямаше следи от принуждение и никакви признаци, че е имало основателна причина за изоставянето на кораба.
Капитан Грифин заповядал на дребен асортимент от екипажа си да се качи на кораба и дружно да отплават за Ню Йорк, където да бъде избавен.
Малко откакто възобновили пътуването си, мощна стихия разделила двата кораба. Когато бурята минала и капитан Грифин още веднъж забелязал мистериозния транспортен съд.
Той се доближил до него и открил, че той още веднъж е зарязан, без следи от кръвопролития или рационални вреди.
Дали е прекомерно изплашен да загуби още от екипажа си, или бил притиснат от времето и ресурсите, капитан Грифин взема решение да остави кораба на дрейф и да продължи към Ню Йорк. Корабът и неговият спонтанен екипаж в никакъв случай повече не са видяни.
Американският транспортен съд „ Циклоп “
На 4 март 1918 година корабокруширащият транспортен съд USS Cyclops отплава с предопределение за Балтимор, Мериленд. Без планувани прекъсвания по маршрута си, той трябвало да дойде в пристанището с цялостен товар манганова руда на 13 март. Въпреки това корабът по този начин и не идва в плануваната дестинация.
Последното предаване, получено от кораба, оповестява, че „ Времето е положително, всичко е наред “, а неналичието на каквито и да било остатъци или SOS известие накара мнозина да спекулират какво може да е предиздвикало кораба и екипажа му да изчезнат някъде през деветдневния прозорец.
И до през днешния ден изгубването на американския транспортен съд „ Циклоп “ и неговия екипаж от 305 души остава най-голямата записана загуба на човешки живот в историята на военноморските сили на Съединени американски щати.
Уичкрафт е 23-метров първокласен крайцер, който изчезва вечерта на 22 декември 1967 г
. Собственикът на лодката поканил собствен непосредствен другар да излезе на брега на океана, с цел да прегледа коледните светлини над водите на Маями.
Планът е бил да изминат малко разстояние във вътрешността в морето, да изключат мотора и да се насладят на пейзажа.
В 21:00 ч. същата вечер бреговата защита на Маями получила сигнал за злополучие, който умерено ги уведомил, че лодката се е блъснала в нещо във водата и ще се наложи да бъде изтеглена на буксир от по-малко от миля от брега.
Собственикът показал, че това не е незабавен случай и че ще изстреля сигнална ракета, с цел да уведоми бреговата защита за точното местонахождение на лодката.
По-малко от 20 минути по-късно бреговата защита достигнала мястото, където съгласно тях било подадено позвъняването, само че нямало и диря от „ Уичкрафт “ или сигналните ракети.
Нито крайцерът, нито двамата му пасажери са били видени още веднъж.
Може би най-известното изгубване в Триъгълника, ориста на Полет 19 и PBM Mariner е предиздвикала даже най-големите мозъци да търсят отговори. Когато Полет 19, група от пет торпедни бомбардировача „ Авенджър “, излетява от Форт Лодърдейл на 5 декември 1945 година, те чакат тричасовото им бомбардировъчно странствуване да бъде също толкоз безпроблемно, колкото и полетите, които са правили безчет пъти преди този момент.
Малко откакто хвърлят товара си от реплики на бомби, патрулът стартира да се сблъсква с проблеми. Лейтенант Чарлз К. Тейлър, умел водач, счита, че компасът му е почнал да се поврежда и че Полет 19 е летял в неверна посока. Обезпокоен, Тейлър се свързал с различен инструктор по пилотиране от Военноморски сили, който летял покрай брега на Флорида. Тъй като времето от ден на ден се влошавало, Тейлър постъпил в прорез с протокола за ориентиране на загубен аероплан към залязващото слънце. Вярвайки, че се намират някъде над Флорида Кийс, Тейлър поправя посоката в опит да навлезе в Мексиканския залив. Усетили грешката на Тейлър, някои от хората му оспорват решението му да продължи на североизток и го убеждават да обърне описа си и да се върне на запад. По незнайни аргументи обаче той още веднъж обръща полета назад, към момента обезпокоен, че се намират някъде над залива. С отдалечаването на полета от сушата предаванията им стават все по-слаби и по-слаби.
След като летели повече от избраното им време, екипажът почнал да се тормози, че няма да успее да поправя навигацията си, преди да свърши горивото. В последното си предаване Тейлър споделил на хората си, че щом първият аероплан падне под 10 литра гориво, всички ще снижат дружно, с цел да имат по-голям късмет за избавление. Няколко минути по-късно предаването завършило.
Сигурни, че всички са паднали в океана, военноморските сили неотложно стартират търсене и избавяне. Две летящи лодки „ Маринър “ са изпратени да търсят изчезналия полет 19, само че 20 минути след излитането една от лодките „ Маринър “ изчезва от радарите. Нито 13-те членове на екипажа, нито 5-те водачи на полет 19, нито останките на някой от самолетите са открити.
За разлика от други изгубвания, мистерията с фара Грейт Айзък е неповторима с това, че и двамата пазачи на фара са били ситуирани на сушата, когато са изчезнали. Скалата Грейт Айзък, която е запустял остров, към този момент има мрачна история. Местните предания описват за транспортен съд, който се е разрушил и не е оживял, като се изключи едно бебе. За пръв път фарът е пуснат в употреба в средата на XIX в., а в него живеят единствено двама поданици на острова – неговите пазачи. На 4 август 1969 година дребна лодка е пусната на вода, с цел да ревизира положението на фара. Рутинните позвънявания остават без отговор. При идването си проверяващите откриват, че островът е празен и няма диря от двамата му пазители. Малко преди този момент над острова е минал вихър, само че неналичието на вреди по жилищните пространства повдига въпроса за какво двамата опитни пазачи на фара не са останали на мястото, където е най-безопасно. Други считат, че двойката е попаднала в мрежа за контрабанда на опиати, а може би и двамата са били отвлечени, само че без доказателства за нечиста игра, които да подсказват нещо неправилно, ориста на двамата пазачи остава мистерия. Това не е единственият случай на изгубване на изолирани пазачи на фарове при странни условия, откакто през 1900 година трима мъже изчезват от островите Фланан, дребна група край северозападното крайбрежие на Шотландия.
Известен още като Дяволския триъгълник, секторът от океана сред Маями, Бермудските острови и Коста Рика е неповторима част от Атлантическия океан, защото през последния век е бил място на повече от 50 мистериозни изгубвания.
Не е маркирана на нито една комерсиална карта, само че се допуска, че тази мистериозна зона е ситуирана на повърхност сред 500 000 и 1,5 милиона квадратни благи в открити води.
Митовете и легендите за региона не се лимитират единствено до най-новата история.
Слуховете за това, че Христофор Колумб е изпитвал компликации с навигацията по компаса и за призрачни светлини, датират от XV век.
Това, което остава без отговор, обаче, е какво предизвиква толкоз доста изгубвания?
Някои упрекват за това свирепите метеорологични условия или странните естествени бедствия, до момента в който други се обръщат към свръхестественото, с цел да намерят отговор.
Каквато и да е същинската причина, към момента има безчет изгубвания, които карат специалистите и интернет търсачите да се чешат по главите и да се питат какво в действителност се случва в Бермудския триъгълник?
Ето пет от най-страховитите и разочароващи изгубвания, които остават неразгадани и до през днешния ден, събрани от History.
Корабът „ Елън Остин “
През 1881 година корабът „ Елън Остин “ потегля от Ливърпул и се насочва към Ню Йорк. Корабът, пренасящ пасажери, емигриращи в Америка, е в намерено море от няколко седмици, когато капитанът подхваща безпланов къс път през Саргасово море.
Известен с бурния си темперамент, този маршрут води „ Елън Остин “ през Бермудския триъгълник. Малко по-късно капитанът вижда в далечината различен транспортен съд, който се движи безредно. Корабът изглеждал зарязан и се движел непредсказуемо.
Убеден, че това е някакъв капан, капитан Грифин от кораба „ Елън Остин “ се държи на безвредно разстояние в продължение на два дни, преди да подреди на екипажа да се качи на борда и да изследва за какво корабът не дава отговор на техните сигнали.
Установено е, че е изоставен с недокоснат товар.
Нямаше следи от принуждение и никакви признаци, че е имало основателна причина за изоставянето на кораба.
Капитан Грифин заповядал на дребен асортимент от екипажа си да се качи на кораба и дружно да отплават за Ню Йорк, където да бъде избавен.
Малко откакто възобновили пътуването си, мощна стихия разделила двата кораба. Когато бурята минала и капитан Грифин още веднъж забелязал мистериозния транспортен съд.
Той се доближил до него и открил, че той още веднъж е зарязан, без следи от кръвопролития или рационални вреди.
Дали е прекомерно изплашен да загуби още от екипажа си, или бил притиснат от времето и ресурсите, капитан Грифин взема решение да остави кораба на дрейф и да продължи към Ню Йорк. Корабът и неговият спонтанен екипаж в никакъв случай повече не са видяни.
Американският транспортен съд „ Циклоп “
На 4 март 1918 година корабокруширащият транспортен съд USS Cyclops отплава с предопределение за Балтимор, Мериленд. Без планувани прекъсвания по маршрута си, той трябвало да дойде в пристанището с цялостен товар манганова руда на 13 март. Въпреки това корабът по този начин и не идва в плануваната дестинация.
Последното предаване, получено от кораба, оповестява, че „ Времето е положително, всичко е наред “, а неналичието на каквито и да било остатъци или SOS известие накара мнозина да спекулират какво може да е предиздвикало кораба и екипажа му да изчезнат някъде през деветдневния прозорец.
И до през днешния ден изгубването на американския транспортен съд „ Циклоп “ и неговия екипаж от 305 души остава най-голямата записана загуба на човешки живот в историята на военноморските сили на Съединени американски щати.
Уичкрафт е 23-метров първокласен крайцер, който изчезва вечерта на 22 декември 1967 г
. Собственикът на лодката поканил собствен непосредствен другар да излезе на брега на океана, с цел да прегледа коледните светлини над водите на Маями.
Планът е бил да изминат малко разстояние във вътрешността в морето, да изключат мотора и да се насладят на пейзажа.
В 21:00 ч. същата вечер бреговата защита на Маями получила сигнал за злополучие, който умерено ги уведомил, че лодката се е блъснала в нещо във водата и ще се наложи да бъде изтеглена на буксир от по-малко от миля от брега.
Собственикът показал, че това не е незабавен случай и че ще изстреля сигнална ракета, с цел да уведоми бреговата защита за точното местонахождение на лодката.
По-малко от 20 минути по-късно бреговата защита достигнала мястото, където съгласно тях било подадено позвъняването, само че нямало и диря от „ Уичкрафт “ или сигналните ракети.
Нито крайцерът, нито двамата му пасажери са били видени още веднъж.
Може би най-известното изгубване в Триъгълника, ориста на Полет 19 и PBM Mariner е предиздвикала даже най-големите мозъци да търсят отговори. Когато Полет 19, група от пет торпедни бомбардировача „ Авенджър “, излетява от Форт Лодърдейл на 5 декември 1945 година, те чакат тричасовото им бомбардировъчно странствуване да бъде също толкоз безпроблемно, колкото и полетите, които са правили безчет пъти преди този момент.
Малко откакто хвърлят товара си от реплики на бомби, патрулът стартира да се сблъсква с проблеми. Лейтенант Чарлз К. Тейлър, умел водач, счита, че компасът му е почнал да се поврежда и че Полет 19 е летял в неверна посока. Обезпокоен, Тейлър се свързал с различен инструктор по пилотиране от Военноморски сили, който летял покрай брега на Флорида. Тъй като времето от ден на ден се влошавало, Тейлър постъпил в прорез с протокола за ориентиране на загубен аероплан към залязващото слънце. Вярвайки, че се намират някъде над Флорида Кийс, Тейлър поправя посоката в опит да навлезе в Мексиканския залив. Усетили грешката на Тейлър, някои от хората му оспорват решението му да продължи на североизток и го убеждават да обърне описа си и да се върне на запад. По незнайни аргументи обаче той още веднъж обръща полета назад, към момента обезпокоен, че се намират някъде над залива. С отдалечаването на полета от сушата предаванията им стават все по-слаби и по-слаби.
След като летели повече от избраното им време, екипажът почнал да се тормози, че няма да успее да поправя навигацията си, преди да свърши горивото. В последното си предаване Тейлър споделил на хората си, че щом първият аероплан падне под 10 литра гориво, всички ще снижат дружно, с цел да имат по-голям късмет за избавление. Няколко минути по-късно предаването завършило.
Сигурни, че всички са паднали в океана, военноморските сили неотложно стартират търсене и избавяне. Две летящи лодки „ Маринър “ са изпратени да търсят изчезналия полет 19, само че 20 минути след излитането една от лодките „ Маринър “ изчезва от радарите. Нито 13-те членове на екипажа, нито 5-те водачи на полет 19, нито останките на някой от самолетите са открити.
За разлика от други изгубвания, мистерията с фара Грейт Айзък е неповторима с това, че и двамата пазачи на фара са били ситуирани на сушата, когато са изчезнали. Скалата Грейт Айзък, която е запустял остров, към този момент има мрачна история. Местните предания описват за транспортен съд, който се е разрушил и не е оживял, като се изключи едно бебе. За пръв път фарът е пуснат в употреба в средата на XIX в., а в него живеят единствено двама поданици на острова – неговите пазачи. На 4 август 1969 година дребна лодка е пусната на вода, с цел да ревизира положението на фара. Рутинните позвънявания остават без отговор. При идването си проверяващите откриват, че островът е празен и няма диря от двамата му пазители. Малко преди този момент над острова е минал вихър, само че неналичието на вреди по жилищните пространства повдига въпроса за какво двамата опитни пазачи на фара не са останали на мястото, където е най-безопасно. Други считат, че двойката е попаднала в мрежа за контрабанда на опиати, а може би и двамата са били отвлечени, само че без доказателства за нечиста игра, които да подсказват нещо неправилно, ориста на двамата пазачи остава мистерия. Това не е единственият случай на изгубване на изолирани пазачи на фарове при странни условия, откакто през 1900 година трима мъже изчезват от островите Фланан, дребна група край северозападното крайбрежие на Шотландия.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ