Die Zeit: По добри десни популисти ли са жените?
Берлин. Фрауке Петри, Марин Льо Пен, Беата Шидло и още доста други - на всички места в Европа представителки на нежния пол застават отпред на десните популистки партии. Къде изчезнаха мъжете през XXI век? Германският народен всекидневник Die Zeit се пробва да откри отговор на този въпрос.
Преди към пет години американският публицист Хана Розин разгласява книга, която бе подложена на яростна рецензия. Заглавието й е " Краят на мъжете ", а мотото, под което бе рекламирана - " XXI век е женски ", дръзновен жанр, който опъна нервите на мнозина - както в Съединените американски щати, по този начин и отвън рамките им.
Според авторката сме очевидци на времена, в които дамите непрестанно научават нови специалности, работят със спиращо дъха движение, поемат нови функции и задания, които по-рано никой не е предвиждал за тях. В тази изменена обстановка мъжете постоянно просто си стоят: сюрпризирани и комплицирани. Книгата разказва един свят, в който " за първи път в историята дамите надминаха мъжете в доста връзки ",
Марин Льо Пен сигурно е една от тези дами, даже и да не е упомената от Розин. През 2011 година, една година преди публикуването на книгата, тя безусловно детронира татко си Жан-Мари льо Пен от върха на " Национален фронт " и застана отпред на френската дясна популистка партия - като същинска първа дама, несъмнено. Старецът просто не се вписваше във времето. Той споделяше радикални възгледи и все по-често си навличаше гнева с антисемитските си изказвания и отричането на Холокоста.
Тогава 42-годишна, Марин Льо Пен имаше по-прагматични цели - да подмлади и обнови партията. Изглежда фантазиите й са се сбъднали, откакто на последните избори за държавен глава във Франция тя съумя да събере поддръжката на една трета от гласоподавателите в страната. При това - с конкурент от ранга на Еманюел Макрон, който съумя да спре Марин Льо Пен по средата на пътя й към любовта на френските жители. Засега.
Фрауке Петри също е една от тези дами. След като през 2015 година тя бе определена дружно с Йорг Мойтен за представител на " Алтернатива за Германия ", тя се запъти стремително нагоре към върха. Доказателството за триумфа й може да се види с просто око по улиците на немските градове. Ако Мойтен се появи някъде из ъглите им, надали някой би разпознал кой в действителност е той. Но Петри, макар слабите й шансове за положително показване на идните избори за федерален парламент, и до ден сегашен е разпознаваемото лице на немските десни популисти. И никой не вижда в това нещо необичайно.
В редиците на " Алтернатива за Германия " има още една от тези дами, които Розин разказва в книгата си. Това е Алис Вайдел, новият водещ претендент на дясната партия.
Примери за тази порода дами обаче може да бъдат открити и в редица други европейски страни. В Полша това е министър-председателят Беата Шидло, в Норвегия - водачът на " Партия на напредъка " Сив Йенсен. И да не забравяме дългогодишния ръководител на Датската национална партия - Пиа Кярсгаард.
Имат ли дамите принос за смяната вдясно на политическия набор през последните години? Дали са даже по-добрите носители на концепцията за десен популизъм, в сравнение с мъжете? И има ли това нещо общо с феминизма? Дали Льо Пен, Петри и Вайдел са избрани като феминисти обратно на волята им?
Едно нещо е несъмнено. С възхода на дамите в десните популистки партии, политиката им към този момент е друга от тази, която се наблюдаваше в предишното. По-рано сходни политически структури бяха представлявани единствено и само от мъже, и въздействието им в обществото бе по-скоро нищожно, в сравнение с заплашително. През последните години, в които нежният пол постепенно, само че решително " узурпира " лидерските позиции в тези партии, десният популизъм закупи по-съвременна, женствена визия - и това, което е по-важно - повече гласоподаватели.
В днешно време десният популизъм е изчистен от своята суровост. Нещо повече - той е показан като майчина грижа, като едно придвижване, което не подклажда принуждение, а се бори само за деглобализацията. Войнственият имидж от дълго време е зарязан в предишното, с цел да отстъпи място на гражданската визия. Тези партии, водени от дами, идват от центъра на обществото и желаят да останат в центъра на обществото - говорейки таман на неговия език.
Превод и редакция: Тереза Герова
Преди към пет години американският публицист Хана Розин разгласява книга, която бе подложена на яростна рецензия. Заглавието й е " Краят на мъжете ", а мотото, под което бе рекламирана - " XXI век е женски ", дръзновен жанр, който опъна нервите на мнозина - както в Съединените американски щати, по този начин и отвън рамките им.
Според авторката сме очевидци на времена, в които дамите непрестанно научават нови специалности, работят със спиращо дъха движение, поемат нови функции и задания, които по-рано никой не е предвиждал за тях. В тази изменена обстановка мъжете постоянно просто си стоят: сюрпризирани и комплицирани. Книгата разказва един свят, в който " за първи път в историята дамите надминаха мъжете в доста връзки ",
Марин Льо Пен сигурно е една от тези дами, даже и да не е упомената от Розин. През 2011 година, една година преди публикуването на книгата, тя безусловно детронира татко си Жан-Мари льо Пен от върха на " Национален фронт " и застана отпред на френската дясна популистка партия - като същинска първа дама, несъмнено. Старецът просто не се вписваше във времето. Той споделяше радикални възгледи и все по-често си навличаше гнева с антисемитските си изказвания и отричането на Холокоста.
Тогава 42-годишна, Марин Льо Пен имаше по-прагматични цели - да подмлади и обнови партията. Изглежда фантазиите й са се сбъднали, откакто на последните избори за държавен глава във Франция тя съумя да събере поддръжката на една трета от гласоподавателите в страната. При това - с конкурент от ранга на Еманюел Макрон, който съумя да спре Марин Льо Пен по средата на пътя й към любовта на френските жители. Засега.
Фрауке Петри също е една от тези дами. След като през 2015 година тя бе определена дружно с Йорг Мойтен за представител на " Алтернатива за Германия ", тя се запъти стремително нагоре към върха. Доказателството за триумфа й може да се види с просто око по улиците на немските градове. Ако Мойтен се появи някъде из ъглите им, надали някой би разпознал кой в действителност е той. Но Петри, макар слабите й шансове за положително показване на идните избори за федерален парламент, и до ден сегашен е разпознаваемото лице на немските десни популисти. И никой не вижда в това нещо необичайно.
В редиците на " Алтернатива за Германия " има още една от тези дами, които Розин разказва в книгата си. Това е Алис Вайдел, новият водещ претендент на дясната партия.
Примери за тази порода дами обаче може да бъдат открити и в редица други европейски страни. В Полша това е министър-председателят Беата Шидло, в Норвегия - водачът на " Партия на напредъка " Сив Йенсен. И да не забравяме дългогодишния ръководител на Датската национална партия - Пиа Кярсгаард.
Имат ли дамите принос за смяната вдясно на политическия набор през последните години? Дали са даже по-добрите носители на концепцията за десен популизъм, в сравнение с мъжете? И има ли това нещо общо с феминизма? Дали Льо Пен, Петри и Вайдел са избрани като феминисти обратно на волята им?
Едно нещо е несъмнено. С възхода на дамите в десните популистки партии, политиката им към този момент е друга от тази, която се наблюдаваше в предишното. По-рано сходни политически структури бяха представлявани единствено и само от мъже, и въздействието им в обществото бе по-скоро нищожно, в сравнение с заплашително. През последните години, в които нежният пол постепенно, само че решително " узурпира " лидерските позиции в тези партии, десният популизъм закупи по-съвременна, женствена визия - и това, което е по-важно - повече гласоподаватели.
В днешно време десният популизъм е изчистен от своята суровост. Нещо повече - той е показан като майчина грижа, като едно придвижване, което не подклажда принуждение, а се бори само за деглобализацията. Войнственият имидж от дълго време е зарязан в предишното, с цел да отстъпи място на гражданската визия. Тези партии, водени от дами, идват от центъра на обществото и желаят да останат в центъра на обществото - говорейки таман на неговия език.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ