Берковица и Луковит са първите две общини в страната, в

Берковица и Луковит са първите две общини в страната, в които ще се вършат локални проекти за деяние, включващи демонстрационни ограничения за декарбонизация на семейства, подвластни от твърди горива и в състояние на енергийна беднотия. Инициативата е част от проект BioJust, чиято обща цел е да се подкрепят уязвимите семейства, подвластни от твърдо гориво, в прехода към сграден фонд с ниски излъчвания и ниско ползване на сила, в сходство с амбициозната цел на Европейски Съюз за въглеродна индиферентност до 2050 година. Проектът се реализира в България, Унгария и Румъния в интервала ноември 2023 година – декември 2025 година в партньорство сред WWF и Habitat for Humanity и е финансиран от Европейската самодейност за климата (EUKI) на немското Федерално министерство на стопанската система и опазването на климата (BMWK). BioJust обезпечава съответни действия за реализиране на енергийни усъвършенствания в определените демонстрационни общини, като: • събиране и обобщаване на положителни практики от региона; • създаване на управление за основаване на локални проекти за деяние за енергиен преход; • извадково изследване на енергийното ползване и енергийните характерности на жилищата на семейства в риск от енергийна бедност; • семинари за повишение потенциала на локалните управляващи по темата; • срещи с представители на енергийно небогати семейства за разискване на съответни ограничения, които да бъдат заложени в плана; създаване на общински проект за енергиен преход на енергийно небогати домакинства; • финансиране и осъществяване на пилотни ограничения от проекта. Подкрепата за всяка община е на стойност 20 000 евро, като сключването на договорите за безплатна помощ с двете общини са планувани за февруари 2025 г. Сред общо 81 енергийно небогати семейства на територията на двете общини (Берковица - 41 и Луковит - 40) е извършено изследване на енергийното ползване и енергийните характерности на еднофамилни жилищни здания, осъществено посредством посещаване и оглед на място. Изготвен е калкулатор за почти пресмятане на индикаторите за енергийна успеваемост. Направен е разбор и оферти за декарбонизация на отоплението и понижаване на потреблението на сила за всяка една от проучените къщи. Отчетено е, че разпознатите семейства са с приход под прага за енергийна беднотия и че са получили помощ за отопление за сезон 2023/2024 година Всички здания в изследването са монолитни и за тях интервюираните имат право на притежаване. Профилът на интервюираните семейства демонстрира, че в 95% от семействата има съществуване на уязвими лица. В 44% от тях живее само 1 лице, което в съвсем всички случаи е на възраст над 65 години.  Разходите за отопление за сезон 2023/2024, са приблизително 1392 лева, като употребяваната сила за отопление от семействата е както следва: дърва за огрев – 89%, пелети – 1%, електро енергия – 10%. Актуалното положение на енергийния клас на сградите показва, че 20% от къщите са клас C, 60% са клас D, 15% са клас E и 5% са клас F. Средното РЗП е 106 м2, а приблизително отопляемо РЗП е 52 м2. Видовете ограничения за понижаване потреблението на сила са систематизирани в таблицата по-долу. С еминари за създаване на потенциал на Хабитат България На 12-ти и 13-ти декември Хабитат България и WWF България организираха Семинари за създаване на капацитет за създаване на локални проекти за деяние за енергиен преход за енергийно бедните общности, надлежно в общините Берковица и Луковит. Семинарите бяха ориентирани към представители на общинска администрация и общински съвет, имащи отношение към обществените, жилищни и екологични аспекти на енергийната беднотия и представители на локалните заинтригувани страни.  В програмата бяха показани: •   политиките за превъзмогване на енергийната беднотия, за ЕЕ и ВЕИ в условия на енергиен преход, на европейско, национално и локално ниво; •   резултатите от анкетирането на лица в енергийна беднотия, получаващи помощи за отопление, както и на енергийните оценки на жилищата им; •   финансовите принадлежности за обезпечаване енергийния преход на семейства в енергийна бедност; •   положителни практики за стабилно прилагане на биомаса, понижаване на потреблението на сила и понижаване на енергийната беднотия. Основен миг по време на двете събития бе провеждането на полемика за идентифициране на Дълъг лист на вероятните ограничения за подкрепяне на семейства в енергийна беднотия, както и правене на Къс лист на ограниченията, които биха могли да се осъществят в границите на безплатна помощ от 20 000 евро по плана. Събитията приключиха с резюме на резултатите от полемиките и избор на до две предпочитани ограничения, които да бъдат детайлно проучени и създадени от общините за осъществяване в интервала 01.03 – 30.06.2025 година Като най-подходящи и за максимален брой семейства се идентифицираха следните две капиталови ограничения – промяна на дограма отчасти и промяна на апарат за отопление. През втората половина на януари 2025 година е планувано провеждането на семинари и за семействата, живеещи в енергийна беднотия на територията на двете общини. След тяхното осъществяване ще се вземе решение какви съответни ограничения ще бъдат финансирани във всяка от общините. Енергийната беднотия в България Съгласно отчет на Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР) от март 2024 година, предстоящият брой лица под линия на беднотия с отразен разход за сила е 1 809 406, по данни за 2022 година.  С други думи, в условия на енергийна беднотия е 28% от популацията на България, само че за момента няма административна процедура и осведомителна система, благодарение на която тези хора да бъдат разпознати, нито има съответни принадлежности, които да ги подкрепят. Социалният климатичен фонд за България е с утвърден общ размер на финансиране от 2.28 милиарда евро, от които евентуално към 1 милиарда евро ще бъдат за сградния бранш за семействата. Приложение на дефиницията за енергийна беднотия ще е належащо напълно при ограниченията за повишение на енергийната успеваемост, финансирани от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да се сътвори при започване на 2026 година, с цел да се смекчат отрицателните последствия от разширението на търговията с излъчвания в сградния фонд и превоза от 1 януари 2027 година За задачата българското държавно управление би трябвало да подаде създаден и добре необорим Социален климатичен проект в период до 30 юни 2025 г.   Какви са главните провокации, които стоят пред българските политици? 1.  Критична стъпка е реализиране на политически консенсус за установяване на административен орган, който да дава отговор за създаването и осъществяването на Социалния проект за климата и надлежно, основаването и ръководството на осведомителната система за установяване на статут за енергийно небогати.  2. Изменение и допълнение на  Закона за енергетиката, в който би трябвало да бъде посочен виновния административен орган за Социалния проект за климата, както и изменение на други свързани нормативни актове.  3. Изменение и допълнение на Наредбата за критериите, изискванията и редът за установяване на статут на домакинство в състояние на енергийна беднотия и на статут на уязвим клиент за доставяне с електрическа сила в изчезналите аспекти във връзка с реда и правата на прилагане на осведомителната система, и ограниченията за отбрана на енергийно бедните семейства в изискванията на либерализиран пазар на електрическа енергия и за омекотен достъп до стратегии за енергийна успеваемост и ВЕИ. 4. Определяне на механизми за поддръжка на капиталови ограничения за стабилно превъзмогване на енергийната беднотия. Всяко едно държавно управление носи отговорност за бездействията във връзка с горните стъпки, поради напредващите периоди за разработка на Социалния климатичен проект, и за либерализация на пазара. При неизяснени механизми и виновни институции и форми на финансиране и поддръжка, жителите са обречени на пазарни опасности, които мъчно биха понесли. Това прави тематиката значима и още по-неотложна изключително в изискванията на политическа неустойчивост.