Бенгалският тигър, познат още като индийски тигър, е подвидът с

Бенгалският тигър, прочут още като индийски тигър, е подвидът с най-голяма популация. Бенгалският тигър също по този начин е народен знак на Индия, а в Бангладеш даже бива изобразен върху някои банкноти.

Особености на бенгалския тигър

Бенгалският тигър е бозайник със мощни крайници, здрави зъби и челюсти, и четина с доста присъща разцветка. Около коремът цветът му варира от жълто до оранжево, а към вътрешните елементи на краката - от бяло до кремаво. Черни, сиви или кафяви линии се редуват отвесно по цялото му тяло, като се изключи опашката, където се трансформират в пръстени. Съществува и различен доста необичаен тип бенгалски тигър, резултат от генетична разновидност, чието тяло е с бяла багра на черни линии, комбинирано със сини очи.

Окраската при бенгалския тигър е неповторима, сходно на човешките отпечатъци. Не съществуват два екземпляра с идентична багра на тялото. На дължина мъжките доближават 270-310 см с опашката, а женските - 240-260 см. Теглото при мъжките варира към 180-250 кг, а при женските - 100-160 кг. Бенгалските тигри нормално живеят към 15 години, от време на време 16-18, в случай че са отглеждани в следена среда.

Местообитание на бенгалския тигър

Най-голямата популация на бенгалски тигри е в Индия, само че има някои по-малки групи в Бангладеш, Непал и Бутан. Срещат се и в някои региони на Китай и Бирма. По последно броене броя на бенгалските тигри в Индия е 440 индивида, към 155 в Непал и към 75 в Бутан. Приблизителният брой на екземплярите по целия свят е по-малък от 2500.

Естествената среда за бенгалския тигър нормално са тропически гори, блата и високи треви. В Бангладеш могат да се виждат в района Сундарбанс прочут с множеството си мангрови дървета, където локалните настояват, че са забелязали бенгалски тигри да плуват сред островите. Низинните гори са най-любимото местообитание на бенгалските тигри в Непал, а в Бутан живеят в субтропичните хималайски предпланини и в северните умерени гори.

Хранене на бенгалския тигър

Бенгалският тигър е месоядно животно и избира да си похапва междинни или огромни плячки, основно копитни бозайници. Храната на бенгалския тигър нормално се състои от гаури, водни биволи, замбари, читали, мечки или други животни от фамилията на елените. В редки случаи си похапва и по-дребна плячка като зайци, таралежи и даже домашни животни. Това нормално се случва при нарушение на територията му.

Тъй като не могат да преследват плячката си на дълги дистанции, те разчитат на тактика, която съчетава ловкост и камуфлаж. Бенгалските тигри се крият в тревата или шубраците и дебнат своята жертва от време на време и в продължение на часове. Когато настъпи подобаващият миг, я атакуват.

Поведение на бенгалския тигър

Подобно на множеството тигри, бенгалският тигър е самотно животно, което избира да почива на сянка денем и да ловува по здрач или на разсъмване. Начинът на ловуване зависи от самия тигър като и двата пола са извънредно териториални, в случай че изискванията за намиране на храна не се влошат. За да маркират територията си, те напръскват дърветата и скалите със примес от урина и мускус.

Отделните зони им обезпечават задоволителен ресурс от вода и храна, отбрана, успокоение и опция за контакт с други тигри, а когато става въпрос за женски - развъждане на техните дребни.

Размножаване на бенгалския тигър

Както споменахме, тези хищници избират уединението и правят съвсем всичко сами - като се изключи размножаването на бенгалските тигри, несъмнено. Така че може да се каже, че единствените им обществени контакти се правят по време на ухажване, полови актове и грижа за дребните.

По принцип фамилията при бенгалските тигри се състои от майката и дребните ѝ. При тях няма сезон на чифтосване, само че нормално дребните се раждат в месеците сред декември и април. Половата зрялост при мъжките се доближава при навършване на 4-5 години, а при женските това става на към 3-4 години.

Гестационният интервал при бенгалската тигрица е към 104-106 дни като може да варира сред 98 и 110. Края на бременността тигрицата прекарва в търсене на уместно място за раждането, наоколо на което да има водоизточник и задоволително храна.

Женската може да роди до 7 дребни (обикновено ражда по 3-4), скрита измежду растителността или от време на време в пещери или дупки. Малките се раждат слепи и са изцяло подвластни от майката. Новородените кутрета тежат сред 785 и 1, 610 грама. Малките стартират да провиждат към 6-12 ден, само че зрението им се изостря изцяло чак след няколко седмици.

В множеството случаи майката кърми от 3 до 6 месеца след раждането. Когато навършат 5-6 месеца, стартират да се учат по какъв начин да ловуват, а като станат на 2-3 години, стартират да живеят независимо.

От самото начало тигрицата се грижи сама за дребните, като ги оставя само, с цел да ловува и да пие вода. Майката усилва хранителния си банкет с към 50%, с цел да може да създава задоволително кърма за дребните. Тигрицата подтиква циркулацията на кръвта и придвижванията на червата на дребните, като прекарва дълго време ближейки ги.

Малките стартират да ядат твърда храна, когато станат на 6-8 седмици. На 4 месеца са с размери на приблизително огромно куче и прекарват по-голямата част от деня си в игри. Майката отбива дребните към шестия месец, само че те не престават да са подвластни от нея защото тя е единствената, която ловува. На тази възраст те още не могат да се включат в лова, само че стартират да се разхождат в близост и да учат света.

Малките стартират да се включват в лова към 8-10 месец. Когато навършат 16 месеца към този момент има йерархичен ред измежду тях, като най-доминиращо измежду тях получава правото да яде първо и в най-голямо количество.

Новите екземпляри се смятат за пораснали на към 17-24 месеца. Мъжките се отдалечават повече от територията на майка си, в сравнение с женските. Мъжките не престават да порастват и да се развиват до към 5-годишна възраст, след което се заселват краткотрайно някъде, до момента в който заякнат задоволително, с цел да си завоюват лична територия. Защото те въпреки всичко са териториални животни.

Опазване на бенгалския тигър

Според Международния съюз за запазване на природата (IUCN) бенгалският тигър е измежду застрашените от изгубване животни. Броят на бенгалските тигри понижава с всяка минала година.

Основните закани за този прелестен тип животни са две: бракониерство и спорове с хора, навлизащи в териториите им. Целта на бракониерството е противозаконната търговия с артикули, извлечени от тигри като декоративни предмети или елементи от тялото, за които се има вяра, че имат лековит резултат (за което обаче няма безусловно никакви научни доказателства). Териториите им също доста понижават поради сечта на гори и нахлуването на хора в тях. Когато тигрите атакуват селскостопански животни или даже хора, тъй като са навлезли в територията им, в отговор биват убивани поради опасността, която съставляват.

През 70-те на предишния век Индия основава резервати, което спомага за запазване на бенгалски тигри в страната. Обществото за отбрана на дивата природа на Индия продължава зорко да следи за всевъзможен тип бракониерство. Успели са да конфискуват огромен брой тигрови кожи и други елементи, само че към момента нямат триумф в разкриването на това кой стои в основата на търговията. Въпреки множеството направени арести излиза наяве, че има още доста хора, които вземат участие в бракониерския бизнес.

Интересни обстоятелства за бенгалския тигър

Зъбите на бенгалския тигър доближават 10 см като това го прави животното (от семейство Котки) с най-дългите зъби в света.

Бенгалският тигър може да погълне до 40 кг на ястие.

Почти невероятно е да се разпознава бременна тигрица, изключително отдалеко, защото бременността не им проличава до последните 10-12 дни от бременността.

Тигрицата постоянно изяжда изпражненията на дребните, с цел да не ги надуши минаващ наоколо див звяр.