Ковид-19 изпили мозъка на Путин
Бен Юда е анализатор, експерт по Европа в Атлантическия съвет - американски мозъчен концерн. В изявление за френския ежедневник Le Figaro създателят на " Крехката империя ", проучване за Русия на Владимир Путин, изяснява, че Западът не е осъзнал какъв брой доста епидемията от Ковид е преобразила тази страна и нейния президент.
ФИГАРО: Защо нашествието в Украйна наподобява изненада експертите по Русия?
Бен Юда: Въпреки предизвестията на разузнаването на Съединени американски щати и Обединеното кралство, нахлуването на Путин в Украйна пристигна като изненада. Само преди няколко седмици множеството европейци, в това число водещи съветски специалисти, висши немски и френски чиновници и даже самият украински президент, смятаха, че това няма да стигне толкоз надалеч. Шефът на немското разузнаване даже беше на посещаване в Киев, когато започнаха бомбардировките.
Една от аргументите е, че това решение съставлява трагичен раздор с това, което знаехме за действието на съветския режим. Путин не постоянно е вземал решенията си самичък. По време на втората украинска гражданска война през 2014 година и бягството на проруския президент Янукович, той събра в Кремъл свои сътрудници, както той самичък ги назова, ръководители на службите за сигурност, авторитетни персони, на които вярваше. По време на тази среща, траяла цяла нощ, те разискаха вътрешната и външната политика, претеглиха плюсовете и минусите на интервенцията в Украйна и анексирането на Крим. Служителите по сигурността към него си споделиха мнението в този диалог. Анализирани бяха политическите последствия и даже бяха прегледани особено поръчани изследвания на публичното мнение за това по какъв начин съветската общност ще реагира на анексирането на Крим. Следователно анализаторите останаха с усещането, че Русия е режим, в смисъл на властническа конструкция, сигурно концентриран към един човек, само че където има полюси на въздействие, способни да се чуят в системата. Това не беше режим, подготвен да върви против публичното мнение.
ФИГАРО : Какво се промени от този момент?
Бен Юда: Тази система беше надълбоко компрометирана от Ковид. Пандемията се отрази и на самия Путин. От началото на здравната рецесия той спря да се държи като мачото, чийто облик обичаше да проектира - мъжа, който се разхожда навън, на кон или гол до кръста. Вместо обществено да показва пренебрежението си към заболяването, сходно на други властнически водачи като Лукашенко да вземем за пример, който твърдеше, че Ковид не съществува и сякаш не е взел никакви защитни ограничения, Путин се изолира в съвсем цялостен персонален локдаун. Той безспорно беше водачът в света, който откри към себе си най-строгите правила, даже повече от тези към китайския президент. Дори най-важните членове на режима не можеха да имат достъп до него, без да преминат през двуседмична карантина и специфичен антисептичен шлюз, преди да приказват с него. Този балон, който Путин сътвори към себе си, промени естеството на съветската система. Дори вътрешният кръг, този на хората, които постоянно общуваха с него, дългогодишни сътрудници и сътрудници, изгубиха действителен достъп до него и всяка форма на въздействие или ежедневни препоръки, които биха имали върху него. Ковид сложи Путин в състояние, в което той стартира да взема решения изцяло самичък.
От известно време се знае също, че Путин има здравословни проблеми. През последните седем години сме виждали по какъв начин той изчезва от публичния живот за избрани интервали от време и след това се появява с променено от естетичната хирургия лице. Поведението му на фона на рецесията с Ковид е на човек със мощно отслабен имунитет. Спекулира се тъкмо от какво е болен. Някои специалисти споделят, че може да има Паркинсон. Други спекулират за резултатите от химиотерапия, само че истината е, че не знаем. Върнахме се във времето, когато политиката вътре в Кремъл трябваше да се дешифрира по позата,която руските водачи заемаха в мавзолея на Ленин по време на военните паради на Червения площад.
ФИГАРО: Как се отрази това на Русия?
Бен Юда: Тази изолираност накара режима да промени естеството си. Дори Русия от 90-те години на предишния век постоянно е била по-малко демократична, в сравнение с си мислехме, само че дълги години при Путин имаше успореден свят, в който следената от Кремъл пропагандна телевизия съжителстваше с полунезависими публицисти, които можеха до известна степен да подлагат на критика. Опозицията можеше да изрази себе си в интернет, а хора като Алексей Навални можеха да се движат свободно в Русия. Окончателното заличаване на тези медии и тази съпротива през двете години на пандемията изглеждаше злонамерено и неясно тогава, само че в този момент придобива смисъл. Едно от следствията беше намаляването на способността на руснаците да схващат какво се случва в Кремъл, а оттова и на Запада, тъй като зависехме от съветски публицисти за нашата информация.
И точно в разгара на тази пандемия през лятото на 2020 година се случи едно историческо събитие, което способства доста за актуалната обстановка: митингите против фалшифицираните избори в Беларус и квази свалянето на Лукашенко. Те имаха бездънен резултат върху Путин и го убедиха, че той и неговият режим са застрашени от западните маневри. Така стартира военното разполагане на Русия по границите на Украйна. Вече беше ясно в края на лятото на 2020 година, че пада някаква желязна завеса и освен поради репресиите в Беларус, само че и поради разпоредбите на Ковид. Пандемията убеди Путин, че съветското население е готово да одобри доста по-висока степен на надзор и изолираност и скъсването с външния свят стартира със затварянето на границите.
Тези промени, провокирани по време на пандемията, се комбинираха по този начин, че да трансформират властнически режим, концентриран към един човек, само че имащ връзки с елитите и обществеността, в тирания, в която един човек ръководи без никаква връзка с обществото и взема решения самичък. Степента на изолираност, която Путин реализира, е плашеща. Днес той е по-самотен от Сталин, който вдъхваше боязън, само че прекарваше време с обкръжението си, с което вечеряше и беседваше.
ФИГАРО: Промени ли се Путин интелектуално?
Бен Юда: Да, неговата еволюция продължава през всичките 23 години, в които е на власт. В началото Путин въплъщава полуавторитарна фигура, която назовават съветския Пиночет, някой, който ще модернизира и развива страната. Въпреки, че още в първата си тирада той към този момент предизвестява, че Русия би трябвало да бъде велика мощ, в случай че желае да съществува, разривът му със Запада се разпростира последователно. През 2000-те година западните военни интервенции в Близкия изток и цветните революции, за които той има вяра, че са подклаждани от Запада и ориентирани против неговия режим, способстват за подхранването на визия за света, в която той смесва наследството на Съветския съюз с това на царската империя. Потапяйки се в учебниците по история, той интегрира неоимперски хрумвания, които циркулират в Русия отдавна, само че остават маргинални, и приема религиозна и неонационалистическа визия за схващане на света. През последните години се усеща същинска смяна в дискурса на Путин, напоен с концепциите за това, което е имала неоимперската интелектуална външна страна при започване на неговото ръководство. Именно в този подтекст той написа своето историческо есе от това лято, в което излага убеждението си, че Русия и Украйна са един народ, и съставлява интелектуалната подготовка за неговия проект за инвазия. Не приехме задоволително съществено това интелектуално и даже духовно пътешестване, най-много тъй като имахме контакт единствено със западния съветски хайлайф, бизнес общността и медиите, и никакъв с хората, които слушаха този тип приказки. Не видяхме, че властническият и постмодерен съветски режим, обхванат от бизнеса и парите, еволюира в нещо доста по-мрачно и заплашително.
ФИГАРО: Защо нашествието в Украйна наподобява изненада експертите по Русия?
Бен Юда: Въпреки предизвестията на разузнаването на Съединени американски щати и Обединеното кралство, нахлуването на Путин в Украйна пристигна като изненада. Само преди няколко седмици множеството европейци, в това число водещи съветски специалисти, висши немски и френски чиновници и даже самият украински президент, смятаха, че това няма да стигне толкоз надалеч. Шефът на немското разузнаване даже беше на посещаване в Киев, когато започнаха бомбардировките.
Една от аргументите е, че това решение съставлява трагичен раздор с това, което знаехме за действието на съветския режим. Путин не постоянно е вземал решенията си самичък. По време на втората украинска гражданска война през 2014 година и бягството на проруския президент Янукович, той събра в Кремъл свои сътрудници, както той самичък ги назова, ръководители на службите за сигурност, авторитетни персони, на които вярваше. По време на тази среща, траяла цяла нощ, те разискаха вътрешната и външната политика, претеглиха плюсовете и минусите на интервенцията в Украйна и анексирането на Крим. Служителите по сигурността към него си споделиха мнението в този диалог. Анализирани бяха политическите последствия и даже бяха прегледани особено поръчани изследвания на публичното мнение за това по какъв начин съветската общност ще реагира на анексирането на Крим. Следователно анализаторите останаха с усещането, че Русия е режим, в смисъл на властническа конструкция, сигурно концентриран към един човек, само че където има полюси на въздействие, способни да се чуят в системата. Това не беше режим, подготвен да върви против публичното мнение.
ФИГАРО : Какво се промени от този момент?
Бен Юда: Тази система беше надълбоко компрометирана от Ковид. Пандемията се отрази и на самия Путин. От началото на здравната рецесия той спря да се държи като мачото, чийто облик обичаше да проектира - мъжа, който се разхожда навън, на кон или гол до кръста. Вместо обществено да показва пренебрежението си към заболяването, сходно на други властнически водачи като Лукашенко да вземем за пример, който твърдеше, че Ковид не съществува и сякаш не е взел никакви защитни ограничения, Путин се изолира в съвсем цялостен персонален локдаун. Той безспорно беше водачът в света, който откри към себе си най-строгите правила, даже повече от тези към китайския президент. Дори най-важните членове на режима не можеха да имат достъп до него, без да преминат през двуседмична карантина и специфичен антисептичен шлюз, преди да приказват с него. Този балон, който Путин сътвори към себе си, промени естеството на съветската система. Дори вътрешният кръг, този на хората, които постоянно общуваха с него, дългогодишни сътрудници и сътрудници, изгубиха действителен достъп до него и всяка форма на въздействие или ежедневни препоръки, които биха имали върху него. Ковид сложи Путин в състояние, в което той стартира да взема решения изцяло самичък.
От известно време се знае също, че Путин има здравословни проблеми. През последните седем години сме виждали по какъв начин той изчезва от публичния живот за избрани интервали от време и след това се появява с променено от естетичната хирургия лице. Поведението му на фона на рецесията с Ковид е на човек със мощно отслабен имунитет. Спекулира се тъкмо от какво е болен. Някои специалисти споделят, че може да има Паркинсон. Други спекулират за резултатите от химиотерапия, само че истината е, че не знаем. Върнахме се във времето, когато политиката вътре в Кремъл трябваше да се дешифрира по позата,която руските водачи заемаха в мавзолея на Ленин по време на военните паради на Червения площад.
ФИГАРО: Как се отрази това на Русия?
Бен Юда: Тази изолираност накара режима да промени естеството си. Дори Русия от 90-те години на предишния век постоянно е била по-малко демократична, в сравнение с си мислехме, само че дълги години при Путин имаше успореден свят, в който следената от Кремъл пропагандна телевизия съжителстваше с полунезависими публицисти, които можеха до известна степен да подлагат на критика. Опозицията можеше да изрази себе си в интернет, а хора като Алексей Навални можеха да се движат свободно в Русия. Окончателното заличаване на тези медии и тази съпротива през двете години на пандемията изглеждаше злонамерено и неясно тогава, само че в този момент придобива смисъл. Едно от следствията беше намаляването на способността на руснаците да схващат какво се случва в Кремъл, а оттова и на Запада, тъй като зависехме от съветски публицисти за нашата информация.
И точно в разгара на тази пандемия през лятото на 2020 година се случи едно историческо събитие, което способства доста за актуалната обстановка: митингите против фалшифицираните избори в Беларус и квази свалянето на Лукашенко. Те имаха бездънен резултат върху Путин и го убедиха, че той и неговият режим са застрашени от западните маневри. Така стартира военното разполагане на Русия по границите на Украйна. Вече беше ясно в края на лятото на 2020 година, че пада някаква желязна завеса и освен поради репресиите в Беларус, само че и поради разпоредбите на Ковид. Пандемията убеди Путин, че съветското население е готово да одобри доста по-висока степен на надзор и изолираност и скъсването с външния свят стартира със затварянето на границите.
Тези промени, провокирани по време на пандемията, се комбинираха по този начин, че да трансформират властнически режим, концентриран към един човек, само че имащ връзки с елитите и обществеността, в тирания, в която един човек ръководи без никаква връзка с обществото и взема решения самичък. Степента на изолираност, която Путин реализира, е плашеща. Днес той е по-самотен от Сталин, който вдъхваше боязън, само че прекарваше време с обкръжението си, с което вечеряше и беседваше.
ФИГАРО: Промени ли се Путин интелектуално?
Бен Юда: Да, неговата еволюция продължава през всичките 23 години, в които е на власт. В началото Путин въплъщава полуавторитарна фигура, която назовават съветския Пиночет, някой, който ще модернизира и развива страната. Въпреки, че още в първата си тирада той към този момент предизвестява, че Русия би трябвало да бъде велика мощ, в случай че желае да съществува, разривът му със Запада се разпростира последователно. През 2000-те година западните военни интервенции в Близкия изток и цветните революции, за които той има вяра, че са подклаждани от Запада и ориентирани против неговия режим, способстват за подхранването на визия за света, в която той смесва наследството на Съветския съюз с това на царската империя. Потапяйки се в учебниците по история, той интегрира неоимперски хрумвания, които циркулират в Русия отдавна, само че остават маргинални, и приема религиозна и неонационалистическа визия за схващане на света. През последните години се усеща същинска смяна в дискурса на Путин, напоен с концепциите за това, което е имала неоимперската интелектуална външна страна при започване на неговото ръководство. Именно в този подтекст той написа своето историческо есе от това лято, в което излага убеждението си, че Русия и Украйна са един народ, и съставлява интелектуалната подготовка за неговия проект за инвазия. Не приехме задоволително съществено това интелектуално и даже духовно пътешестване, най-много тъй като имахме контакт единствено със западния съветски хайлайф, бизнес общността и медиите, и никакъв с хората, които слушаха този тип приказки. Не видяхме, че властническият и постмодерен съветски режим, обхванат от бизнеса и парите, еволюира в нещо доста по-мрачно и заплашително.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ