Белгия отчита най-големия възход на крайната десница от 1936 насам
Белгия регистрира най-големия напредък на крайната десница от 1936 година насам на състоялите се през вчерашния ден избори за федерални и европейски депутати, както и за локална власт. Тази заран се опровергават снощните упования крайнодясната партия Вламс беланг да бъде първа във Фландрия - тя остава втора политическа мощ в района и трета във федералния парламент. Продължава възходът на комунистите и " зелените " във Валония, до момента в който съвсем всички останали партии в страната губят гласове, съобщи Българска телеграфна агенция
Крайнодесните взимат от поддръжката за умерените националисти от Нов фламандски алианс (НФА) - водещата фламандска партия в последното десетилетие. Във Валония първи остават социалистите, на второ място са реформаторите. Във федералния парламент НФА ще има най-вече представители (25 на сто), само че се следи спад от 8 на 100 в поддръжката за умерените националисти. Социалистите получават 20 % и регистрират спад от 3 на 100. Крайната десница е трета политическа мощ с 18 на 100 и растеж от 15 %.
Политическите наблюдаващи показват, че предстоят доста сложни договаряния за съставянето на идната ръководеща коалиция. Медиите означават, че няма удостоверение за среща на крал Филип с крайнодесните при започващите през днешния ден договаряния за съставянето на идващото федерално държавно управление.
Френскоезичните вестници дефинират тази заран резултатите от изборите като " черна/кафява вълна ", " политическо цунами ". Те задават въпроса по какъв начин ще се сработят фламандско болшинство на десницата и валонско болшинство от социалисти, комунисти и природозащитници.
" Либр Белжик " отбелязва, че всеки втори фламандец е дал своя вот за националисти или крайни националисти, и приканва да се проумеят аргументите за този избирателен резултат. " Еко " упорства младите гласоподаватели да бъдат уверени, че предложенията на ксенофобските политически сили са несериозни, както и да се резервира досегашната спогодба за изолираност на Вламс беланг. " Соар " упорства мнението на подкрепилите крайната десница да бъде чуто. " Дерниер йор " написа, че се пропуква бетонната стена към Вламс беланг и наподобява ще се наложи останалите партии да взаимодействат с крайната десница.
Водещите издания във Фландрия слагат преди всичко въпроса за така наречен хигиеничен кордон към Вламс беланг и регистрират, че резултатите са първата загуба до момента за НФА. " Морхен " показва, че в случай че крайнодесните влязат в локалното ръководство, това ще докара до интернационална изолираност на Фландрия. Изданието добавя, че демократичните партии не могат да се насочат към сходно взаимоотношение поради програмата на Вламс беланг във връзка с миграцията, разделянето на Белгия и разпределението на бюджета.
" Газет ван Антверпен " упорства за уединяване на крайната десница и сформиране на болшинство от останалите партии. " Ласте нюс " приканва за диалог с Вламс беланг, тъй като към момента не е потвърдено, че партията е расистка или недемократична. " Стандарт " написа, че фламандците са ядосани и уплашени, и са повалили обичайните партии в нокдаун. " Тейд " показва упованието НФА да успее да претвори яростта на гласоподавателите в политически решения. Според " Нюсблад " неуспехът на досегашните партии се дължи на това, че не са намерили отговори на паниките на хората. " Беланг ван Лимбург " заключава, че пропастта сред партиите и гласоподавателите се е оказала по-дълбока от предстоящото.
Крайнодесните взимат от поддръжката за умерените националисти от Нов фламандски алианс (НФА) - водещата фламандска партия в последното десетилетие. Във Валония първи остават социалистите, на второ място са реформаторите. Във федералния парламент НФА ще има най-вече представители (25 на сто), само че се следи спад от 8 на 100 в поддръжката за умерените националисти. Социалистите получават 20 % и регистрират спад от 3 на 100. Крайната десница е трета политическа мощ с 18 на 100 и растеж от 15 %.
Политическите наблюдаващи показват, че предстоят доста сложни договаряния за съставянето на идната ръководеща коалиция. Медиите означават, че няма удостоверение за среща на крал Филип с крайнодесните при започващите през днешния ден договаряния за съставянето на идващото федерално държавно управление.
Френскоезичните вестници дефинират тази заран резултатите от изборите като " черна/кафява вълна ", " политическо цунами ". Те задават въпроса по какъв начин ще се сработят фламандско болшинство на десницата и валонско болшинство от социалисти, комунисти и природозащитници.
" Либр Белжик " отбелязва, че всеки втори фламандец е дал своя вот за националисти или крайни националисти, и приканва да се проумеят аргументите за този избирателен резултат. " Еко " упорства младите гласоподаватели да бъдат уверени, че предложенията на ксенофобските политически сили са несериозни, както и да се резервира досегашната спогодба за изолираност на Вламс беланг. " Соар " упорства мнението на подкрепилите крайната десница да бъде чуто. " Дерниер йор " написа, че се пропуква бетонната стена към Вламс беланг и наподобява ще се наложи останалите партии да взаимодействат с крайната десница.
Водещите издания във Фландрия слагат преди всичко въпроса за така наречен хигиеничен кордон към Вламс беланг и регистрират, че резултатите са първата загуба до момента за НФА. " Морхен " показва, че в случай че крайнодесните влязат в локалното ръководство, това ще докара до интернационална изолираност на Фландрия. Изданието добавя, че демократичните партии не могат да се насочат към сходно взаимоотношение поради програмата на Вламс беланг във връзка с миграцията, разделянето на Белгия и разпределението на бюджета.
" Газет ван Антверпен " упорства за уединяване на крайната десница и сформиране на болшинство от останалите партии. " Ласте нюс " приканва за диалог с Вламс беланг, тъй като към момента не е потвърдено, че партията е расистка или недемократична. " Стандарт " написа, че фламандците са ядосани и уплашени, и са повалили обичайните партии в нокдаун. " Тейд " показва упованието НФА да успее да претвори яростта на гласоподавателите в политически решения. Според " Нюсблад " неуспехът на досегашните партии се дължи на това, че не са намерили отговори на паниките на хората. " Беланг ван Лимбург " заключава, че пропастта сред партиите и гласоподавателите се е оказала по-дълбока от предстоящото.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ