Ново издание на книгата за Невена Коканова
Бележки и мемоари от дневника на режисьора Въло Радев са включени в новото издание на „ Години обич “
Новото допълнено издание на формалната биография на Невена Коканова ще бъде показано през днешния ден от 17 ч. в Народна библиотека „ П. Р. Славейков “ в гр. Велико Търново.
Луксозното издание включва страници от персоналния дневник и списък на Въло Радев. Биографът Георги Тошев избира мемоари и бележки на режисьора, свързани с работата му върху филмите „ Тютюн “ и „ Крадецът на праскови “.
„ Един от най-обичаните и гледани български филми има трагична орис. Снимките са в Арбанаси и Велико Търново. Документите, които брачната половинка на Въло Радев – Жени Радева ми даде са впечатляващи. Те разкриват незнайни обстоятелства към борбата на режисьора с тогавашните кино началници основната роля на Лиза да изиграе Коканова. Любопитни са детайлите, които разказва режисьора към снимачния интервал, загатва за любовта, която пламва сред Невена и сръбския артист Раде Маркович. Особено скъпи за мен са свидетелствата на Радев за представянето на кино лентата на фестивала във Венеция, което е достижение за българското кино през 60-те години “, споделя Георги Тошев.
В новото допълнено издание има и фотографии, които за първи път се разгласяват. Те са от персоналния списък на Въло Радев.
Събитието във Велико Търново ще уважи първата дама на българското кино и с изложбата с фотографии, основани по време от фотопленер “ Каменното гнездо “, проведен от Народно читалище „ Невена Коканова “ в с. Иглика. Това е мястото, в което огромната актриса прекарва последните години от живота си.
Селектираните 34 произведения ще бъдат показани в Регионална библиотека „ П.Р.Славейков “ в границите на най-престижното литературно събитие в Старата столица – „ Фоайе на книгата с подпис “ 2025.
След разкриване на изложбата в читалнята на библиотеката ще бъде прожектиран документалния филм „ Невена Коканова. Пътуване “ на журналиста Георги Тошев. Филмът разкриващ нови линии от портрета на огромната българска актриса ще показа самия създател.
Новото допълнено издание на „ Години обич “
Новото допълнение в първокласното биографично издание са страници от персоналния дневник на режисьора Въло Радев, отдадени на първата дама на българското кино Невена Коканова. Публикуват се за първи път и нови фотографии, запечатали облика на известната актриса, фотоси от присъединяване ѝ на фестивала във Венеция дружно с Въло Радев и със сръбския артист Раде Маркович.
„ Когато прочетох бележките и спомените на Въло Радев, свързани с работата му по първия му режисьорски филм „ Крадецът на праскови “, бях изумен. Той с елементи разказва сложния път по убеждаването на креативния колектив и хората от Кинематографията Коканова да изиграе Лиза от едноименната повест на Емилиян Станев.
Професионалното съдействие с Коканова стартира още преди години, когато той я снима в няколко кино лентата като оператор. Истинското креативно „ влюбване “ на режисьора в актрисата се случва по време на кино лентата „ Тютюн “ (реж. Никола Корабов).
Коканова става непосредствен другар на семейство Радеви, а Жени Радева основава едни от най-хубавите портрети на актрисата. Благодарение на Жени Радева спомените на Въло Радев станаха част от тази книга. Те са доста прецизен барометър на времето, в което се основават едни от най-хубавите български филми. Свидетелства са за духа на кинематографията ни и за рисковете, които поемат артисти, режисьори, сценаристи. Битките, които водят с тогавашната власт “, споделя създателят Георги Тошев във връзка новото допълнено издание.
Заглавието на книгата „ Години обич “ кореспондира с първия значим филм в кариерата на Невена Коканова „ Години за обич “, само че и обрисува звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си вечно.
„ С обич се оцелява. Няма друго оръжие против проблемите в този живот. Той като че ли ни е даден, с цел да се борим за него… “ – споделя тя в последното си изявление с Георги Тошев през 1999 година
„ Години обич “ напомня „ Лицата на Невена “ от дебюта ѝ в „ Две победи “ (1956), първата огромна роля – на Ема (в „ Години за обич “), първата изява на театралната сцена, първата обич, участията в основна роля в „ Тютюн “, „ Дами канят “ – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената ѝ изява като режисьор – довършвайки кино лентата на брачна половинка си Любомир Шарланджиев „ Трите смъртни гряха “ (1980), избора да напусне или да остане в България и други значими моменти от креативния ѝ път.
„ Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза единствено аудитория. Така киното ме подари с известност, а театърът – с живот… (…) Киното е ламя. Не отглежда децата си, изяжда ги. “ – Невена Коканова.
„ Част от това една жена да бъде красива, е да употребява хубостта си. Трябва да има вяра, че може да преобърне света, когато пожелае. Е, действителността постоянно се оказва в спор с фантазията, само че не и при Невена. У нея има сексапил. Еротична хармония, която притегля мощните и отблъсква слабите, непознатите. “ – Георги Тошев.
Освен създател на формалната биография „ Невена Коканова. Години обич “ журналистът и продуцент Георги Тошев е създател и на документалния филм за актрисата „ Пътуване “ (АРТ Пръдъкшънс). Той е с дълготрайност 40 мин. и включва архивни фрагменти с Невена Коканова, елементи от изявленията и среща с хора от близкото ѝ обграждане като брачна половинка ѝ – режисьора Любомир Шарланджиев, артиста Григор Вачков, режисьора Гриша Островски, писателя Емилиян Станев и други. Някои фрагменти се демонстрират за първи път пред необятна аудитория, тъй като са били забравени в архива на Филмотеката.
Журналистът Георги Тошев подрежда пъзела на един невероятен, изпълнен с тествания живот, разкрива комплицирания път, по който актрисата избра да върви при основаването на своите екранни героини като Ирина, Лиза, Невена…
Филмът разкрива малко известни обстоятелства от биографията на актрисата и ни позволява до персоналния ѝ свят.
Предстоят представяния на книгата „ Невена Коканова. Години обич “ и кино лентата „ Пътуване “ из страната, които ще бъдат оповестени в допълнение.
***
Национален Фотопленер „ Каменното гнездо “ е самодейност на Народно читалище „ Невена Коканова “ с. Иглика в партньорство с фондация „ Артин Азинян “.
В пленера се включиха седем авторитетни майстори на обектива: фотограф-художника Нели Гаврилова, Надежда Павлова – учител в Националната художествена академия. Соня Станкова – преподава снимка в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “–Пловдив, Антоан Божинов, фотограф-художник и учител по снимка във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет, проф. доктор Росен Коларов, учител в Нов Български университет и в Софийски университет, Цончо Балканджиев и Бедрос Азинян, основател на Първия музей на фотографията и актуалните образни изкуства в Казанлък.
Всички участници са носители на статуетката „ Академика “ за принос към българската снимка.
Фото творбите в изложбата са същински документален роман за историята на село Иглика, построено камък по камък от локалните занаятчии, ковачи и дюлгери, както и за напъните на дребната локална общественост да запази и опази достоверен образ на обитаемото място и неговата неповторима възрожденска архитектура.
Новото допълнено издание на формалната биография на Невена Коканова ще бъде показано през днешния ден от 17 ч. в Народна библиотека „ П. Р. Славейков “ в гр. Велико Търново.
Луксозното издание включва страници от персоналния дневник и списък на Въло Радев. Биографът Георги Тошев избира мемоари и бележки на режисьора, свързани с работата му върху филмите „ Тютюн “ и „ Крадецът на праскови “.
„ Един от най-обичаните и гледани български филми има трагична орис. Снимките са в Арбанаси и Велико Търново. Документите, които брачната половинка на Въло Радев – Жени Радева ми даде са впечатляващи. Те разкриват незнайни обстоятелства към борбата на режисьора с тогавашните кино началници основната роля на Лиза да изиграе Коканова. Любопитни са детайлите, които разказва режисьора към снимачния интервал, загатва за любовта, която пламва сред Невена и сръбския артист Раде Маркович. Особено скъпи за мен са свидетелствата на Радев за представянето на кино лентата на фестивала във Венеция, което е достижение за българското кино през 60-те години “, споделя Георги Тошев.
В новото допълнено издание има и фотографии, които за първи път се разгласяват. Те са от персоналния списък на Въло Радев.
Събитието във Велико Търново ще уважи първата дама на българското кино и с изложбата с фотографии, основани по време от фотопленер “ Каменното гнездо “, проведен от Народно читалище „ Невена Коканова “ в с. Иглика. Това е мястото, в което огромната актриса прекарва последните години от живота си.
Селектираните 34 произведения ще бъдат показани в Регионална библиотека „ П.Р.Славейков “ в границите на най-престижното литературно събитие в Старата столица – „ Фоайе на книгата с подпис “ 2025.
След разкриване на изложбата в читалнята на библиотеката ще бъде прожектиран документалния филм „ Невена Коканова. Пътуване “ на журналиста Георги Тошев. Филмът разкриващ нови линии от портрета на огромната българска актриса ще показа самия създател.
Новото допълнено издание на „ Години обич “
Новото допълнение в първокласното биографично издание са страници от персоналния дневник на режисьора Въло Радев, отдадени на първата дама на българското кино Невена Коканова. Публикуват се за първи път и нови фотографии, запечатали облика на известната актриса, фотоси от присъединяване ѝ на фестивала във Венеция дружно с Въло Радев и със сръбския артист Раде Маркович.
„ Когато прочетох бележките и спомените на Въло Радев, свързани с работата му по първия му режисьорски филм „ Крадецът на праскови “, бях изумен. Той с елементи разказва сложния път по убеждаването на креативния колектив и хората от Кинематографията Коканова да изиграе Лиза от едноименната повест на Емилиян Станев.
Професионалното съдействие с Коканова стартира още преди години, когато той я снима в няколко кино лентата като оператор. Истинското креативно „ влюбване “ на режисьора в актрисата се случва по време на кино лентата „ Тютюн “ (реж. Никола Корабов).
Коканова става непосредствен другар на семейство Радеви, а Жени Радева основава едни от най-хубавите портрети на актрисата. Благодарение на Жени Радева спомените на Въло Радев станаха част от тази книга. Те са доста прецизен барометър на времето, в което се основават едни от най-хубавите български филми. Свидетелства са за духа на кинематографията ни и за рисковете, които поемат артисти, режисьори, сценаристи. Битките, които водят с тогавашната власт “, споделя създателят Георги Тошев във връзка новото допълнено издание.
Заглавието на книгата „ Години обич “ кореспондира с първия значим филм в кариерата на Невена Коканова „ Години за обич “, само че и обрисува звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си вечно.
„ С обич се оцелява. Няма друго оръжие против проблемите в този живот. Той като че ли ни е даден, с цел да се борим за него… “ – споделя тя в последното си изявление с Георги Тошев през 1999 година
„ Години обич “ напомня „ Лицата на Невена “ от дебюта ѝ в „ Две победи “ (1956), първата огромна роля – на Ема (в „ Години за обич “), първата изява на театралната сцена, първата обич, участията в основна роля в „ Тютюн “, „ Дами канят “ – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената ѝ изява като режисьор – довършвайки кино лентата на брачна половинка си Любомир Шарланджиев „ Трите смъртни гряха “ (1980), избора да напусне или да остане в България и други значими моменти от креативния ѝ път.
„ Отразих се в съзнанието на хората като киноактриса. Вратите на киното са по-широки, там влиза единствено аудитория. Така киното ме подари с известност, а театърът – с живот… (…) Киното е ламя. Не отглежда децата си, изяжда ги. “ – Невена Коканова.
„ Част от това една жена да бъде красива, е да употребява хубостта си. Трябва да има вяра, че може да преобърне света, когато пожелае. Е, действителността постоянно се оказва в спор с фантазията, само че не и при Невена. У нея има сексапил. Еротична хармония, която притегля мощните и отблъсква слабите, непознатите. “ – Георги Тошев.
Освен създател на формалната биография „ Невена Коканова. Години обич “ журналистът и продуцент Георги Тошев е създател и на документалния филм за актрисата „ Пътуване “ (АРТ Пръдъкшънс). Той е с дълготрайност 40 мин. и включва архивни фрагменти с Невена Коканова, елементи от изявленията и среща с хора от близкото ѝ обграждане като брачна половинка ѝ – режисьора Любомир Шарланджиев, артиста Григор Вачков, режисьора Гриша Островски, писателя Емилиян Станев и други. Някои фрагменти се демонстрират за първи път пред необятна аудитория, тъй като са били забравени в архива на Филмотеката.
Журналистът Георги Тошев подрежда пъзела на един невероятен, изпълнен с тествания живот, разкрива комплицирания път, по който актрисата избра да върви при основаването на своите екранни героини като Ирина, Лиза, Невена…
Филмът разкрива малко известни обстоятелства от биографията на актрисата и ни позволява до персоналния ѝ свят.
Предстоят представяния на книгата „ Невена Коканова. Години обич “ и кино лентата „ Пътуване “ из страната, които ще бъдат оповестени в допълнение.
***
Национален Фотопленер „ Каменното гнездо “ е самодейност на Народно читалище „ Невена Коканова “ с. Иглика в партньорство с фондация „ Артин Азинян “.
В пленера се включиха седем авторитетни майстори на обектива: фотограф-художника Нели Гаврилова, Надежда Павлова – учител в Националната художествена академия. Соня Станкова – преподава снимка в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев “–Пловдив, Антоан Божинов, фотограф-художник и учител по снимка във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет, проф. доктор Росен Коларов, учител в Нов Български университет и в Софийски университет, Цончо Балканджиев и Бедрос Азинян, основател на Първия музей на фотографията и актуалните образни изкуства в Казанлък.
Всички участници са носители на статуетката „ Академика “ за принос към българската снимка.
Фото творбите в изложбата са същински документален роман за историята на село Иглика, построено камък по камък от локалните занаятчии, ковачи и дюлгери, както и за напъните на дребната локална общественост да запази и опази достоверен образ на обитаемото място и неговата неповторима възрожденска архитектура.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ