Писателката от Беларус Хана Комар: Репресиите в страната ми са постоянни и тежки, всеки ден арестуват по 10-15 души
Беларус укрепва укрепленията си по границата с Украйна и издига бетонна стена с бодлива тел. Властите демонстрираха фотоси на оборудванията, от украинска страна границата е маркирана единствено с бетонни стълбове.
Въпреки общото минало в Съветския съюз пътят на двете страни през днешния ден мощно се разграничава. Беларус не построи народна власт и опозицията е задушавана гневно. Какво става в в страната през днешния ден - за " Светът и ние " разяснява Хана Комар - писателка, поетеса и преводачка, а също и деен член на беларуската съпротива.
Българска национална телевизия: Животът Ви се промени радикално, когато бяхте задържана по време на митингите в Беларус преди към 2 години. Разкажете ни какво се случаи с Вас и по какъв начин Ви засегна?
- Да, животът ми се промени. Не обаче от самия арест, а от целия митинг. Бях арестувана, до момента в който участвах в мирна проява. Ние просто вървяхме, искахме да подкрепим Мария Колесникова - нашия водач, която предходния ден беше откарана принудително на границата с Украйна, с цел да бъде изхвърлена от страната. Тя скъса паспорта си, което беше доста мощен жест. И защото всички ние доста ѝ се възхищавахме, искахме да я подкрепим и за това излязохме на улицата. Вървяхме спокойно, когато полицията ни обкръжи, притисна ни до стената. И доста хора - може би 100 или 100 и тридесет - бяха арестувани довечера. Повечето бяха дами. Това стана, тъй като бяхме доста упорити, отказахме да спрем, да напуснем. Не искахме да позволим мъжете ни да бъдат задържани. Затова те арестуваха нас, и аз бях измежду тези дами.
Българска национална телевизия: Помня доста добре тези събития, защото ги отразявахме. Струва ми се обаче, че опозиционното придвижване в Беларус в този момент някак си е изгуби своя подтик. Защо стана това, съгласно вас, по какъв начин режимът съумя да ви подтисне?
- Така е, репресиите са непрекъснати и доста тежки. Всеки ден арестуват хора. Казвам го безусловно по този начин, както е - всеки ден арестуват може би по 10-15 индивида. Само през октомври са задържани над 300 души. И това, представете си, се случва когато всичко наподобява спокойно и никой не е излиза на улицата. Никой не стачкува, не стачкува. Те потискат всяка свободна мисъл, всяко свободно деяние, всеки, който се пробва да направи и най-малкото нещо. А по въпроса за какво се провалихме, когато имахме подобен мощен подтик - това се случи, тъй като Лукашенко имаше поддръжката на Путин. И явно не можеш да надделееш като бройка в тази обстановка. Ние се надявахме, продължавахме да излизаме на митинги, да стачкуваме. Бяха въведени икономическите наказания и се надявахме, че ще се получи някакво струпване, което да изчерпи ресурсите на режима. И Лукашенко няма да може да поддържа армията, полицията и всичко останало. И съм сигурна, че самичък той нямаше да успее. Но Путин има тези запаси.
Българска национална телевизия: Като става дума за Путин съм сигурна, че в този момент следите войната в Украйна всеки ден. Какви са мислите ви? И ще е бъдещето за украинците?
- Мисля, че те са необикновено смели и корави. И от време на време ми се желае и ние да бяхме такива. И ние имаме кураж и храброст, само че може би не сме толкоз корави. И ми се желае беларуската войска да беше на наша страна, а не на страната на диктатора. И явно е, имам вяра, че украинците ще бъдат свободни. Те освободиха своята страна, и от решаващо значение е това, че светът е на тяхна страна. Без тази поддръжка няма да е допустимо.
Българска национална телевизия: Очаквате ли скоро да настъпи краят на войната?
- Знаете ли, аз към този момент нямам упования! Ние толкоз се надявахме беларуската гражданска война да завърши с победа. Очаквахме това всяка седмица, всеки ден - да пристигна успеха, а тя все не идва! За това нямам упования, само че несъмнено, желаеме войната да спре допустимо най-скоро, да не умират повече хора, да не бъдат унищожавани повече градове. Да могат украинците да се върнат към живота.
Българска национална телевизия: Как се отразява тази война на Беларус, която е комшия на Украйна и има толкоз дълга граница?
- Виждам разнообразни благоприятни условия за развиване на събитията, само че най-много се надявам да стартира една деколонизация - имам поради Руската федерация. Ако това се случи, те ще са по-слаби и няма да могат да поддържат Лукашенко. И най-после ще победим. Ще получим същинската самостоятелност, защото… Ние не сме били същински, действително самостоятелни, от 90-те години на предишния век.
Българска национална телевизия: Какво мислите за глобите, наложени от Запада на Русия и Беларус? Как засягат вашата страна повече - стопански или политически? Или и двете?
- Да, засягат я. Но те трябваше да бъдат наложени доста по-рано. Когато молехме за наказания през 2020 година, а международните водачи подцениха настояванията ни. Западните страни продължиха да търгуват с диктатора и предприятията продължиха да търгуват с диктатора. Те си мислеха, че всичко ще отмине и че това си е наш проблем и единствено наш проблем. Но, както се видя, не беше по този начин. Проблемите доста се задълбочиха. Разбира се, че глобите намаляват виталния стандарт в Беларус и икономическата обстановка е неприятна. Хората губят работата си. Но освен поради глобите, а тъй като ги уволняват, когато показват същинското си мнение. Освен това, управниците на страната са толкоз неспособни, ръководят по този начин зле, че даже и без наказания отново ситуацията щеше да е неприятно.
Българска национална телевизия: Поддържате ли връзка с опозицията в заточение или в Беларус? Какво подхваща през днешния ден опозицията, с цел да се чуе гласът отвън Вашата страна?
- Да, подкрепям връзка с доста хора - както в Беларус, по този начин и в заточение. И те вършат все същото. В офиса на Светлана Тихановская провежда срещи с интернационалните водачи и организации, с едно и също обръщение - че би трябвало да продължат да поддържат народа на Беларус, да подхващат какво е нужно, с цел да спрат диктатурата. Различни начинания на опозицията поддържат хората в пандизите и техните семейства; хората, които са уволнени поради възгледите им; хората, които са били принудени да избягат от Беларус и нямат пари за прехрана и работа; хората, които се сблъскват с проблеми с визите и документите...
Българска национална телевизия: Вие сте в България за месец, като посетител на Къщата за литература и превод. Пишете ли? Как се отразяват тези събитията на работата Ви и на Вашата лирика?
- Почти съм спряла да пиша лирика. Мисля, че това стана, тъй като чета доста вести. Когато четеш вести, вести, новини… за всичко, което става, за репресиите и насилието... Насилието не дава запас, то просто ти лишава, от самото начало. Вече не съм там, не съм застрашена, само че все по този начин аз проследявам събитията, там живеят, хора, за които ме е грижа - фамилията ми е към момента в Беларус. И това не оказва помощ за писането, само че има различен тласък за нас, за мен - усещам, че би трябвало да запазя загатна. Трябва един тип да удостоверявам събитията и прекарванията на хората.
Българска национална телевизия: Можете ли да се върнете вкъщи?
- Не мога. Не би трябвало. Рисковано е.
Българска национална телевизия: На какво се надявате? Какви са фантазиите Ви?
- Мечтая за огромно празнуване... Всички да летим, да караме коли, да вземем влакове, даже колела, да въртим педалите и да се върнем вкъщи... Да видя фамилията си, да прекарам време с приятелите си и да съм свободна да избера къде да пребивавам и какво желая да върша.
Въпреки общото минало в Съветския съюз пътят на двете страни през днешния ден мощно се разграничава. Беларус не построи народна власт и опозицията е задушавана гневно. Какво става в в страната през днешния ден - за " Светът и ние " разяснява Хана Комар - писателка, поетеса и преводачка, а също и деен член на беларуската съпротива.
Българска национална телевизия: Животът Ви се промени радикално, когато бяхте задържана по време на митингите в Беларус преди към 2 години. Разкажете ни какво се случаи с Вас и по какъв начин Ви засегна?
- Да, животът ми се промени. Не обаче от самия арест, а от целия митинг. Бях арестувана, до момента в който участвах в мирна проява. Ние просто вървяхме, искахме да подкрепим Мария Колесникова - нашия водач, която предходния ден беше откарана принудително на границата с Украйна, с цел да бъде изхвърлена от страната. Тя скъса паспорта си, което беше доста мощен жест. И защото всички ние доста ѝ се възхищавахме, искахме да я подкрепим и за това излязохме на улицата. Вървяхме спокойно, когато полицията ни обкръжи, притисна ни до стената. И доста хора - може би 100 или 100 и тридесет - бяха арестувани довечера. Повечето бяха дами. Това стана, тъй като бяхме доста упорити, отказахме да спрем, да напуснем. Не искахме да позволим мъжете ни да бъдат задържани. Затова те арестуваха нас, и аз бях измежду тези дами.
Българска национална телевизия: Помня доста добре тези събития, защото ги отразявахме. Струва ми се обаче, че опозиционното придвижване в Беларус в този момент някак си е изгуби своя подтик. Защо стана това, съгласно вас, по какъв начин режимът съумя да ви подтисне?
- Така е, репресиите са непрекъснати и доста тежки. Всеки ден арестуват хора. Казвам го безусловно по този начин, както е - всеки ден арестуват може би по 10-15 индивида. Само през октомври са задържани над 300 души. И това, представете си, се случва когато всичко наподобява спокойно и никой не е излиза на улицата. Никой не стачкува, не стачкува. Те потискат всяка свободна мисъл, всяко свободно деяние, всеки, който се пробва да направи и най-малкото нещо. А по въпроса за какво се провалихме, когато имахме подобен мощен подтик - това се случи, тъй като Лукашенко имаше поддръжката на Путин. И явно не можеш да надделееш като бройка в тази обстановка. Ние се надявахме, продължавахме да излизаме на митинги, да стачкуваме. Бяха въведени икономическите наказания и се надявахме, че ще се получи някакво струпване, което да изчерпи ресурсите на режима. И Лукашенко няма да може да поддържа армията, полицията и всичко останало. И съм сигурна, че самичък той нямаше да успее. Но Путин има тези запаси.
Българска национална телевизия: Като става дума за Путин съм сигурна, че в този момент следите войната в Украйна всеки ден. Какви са мислите ви? И ще е бъдещето за украинците?
- Мисля, че те са необикновено смели и корави. И от време на време ми се желае и ние да бяхме такива. И ние имаме кураж и храброст, само че може би не сме толкоз корави. И ми се желае беларуската войска да беше на наша страна, а не на страната на диктатора. И явно е, имам вяра, че украинците ще бъдат свободни. Те освободиха своята страна, и от решаващо значение е това, че светът е на тяхна страна. Без тази поддръжка няма да е допустимо.
Българска национална телевизия: Очаквате ли скоро да настъпи краят на войната?
- Знаете ли, аз към този момент нямам упования! Ние толкоз се надявахме беларуската гражданска война да завърши с победа. Очаквахме това всяка седмица, всеки ден - да пристигна успеха, а тя все не идва! За това нямам упования, само че несъмнено, желаеме войната да спре допустимо най-скоро, да не умират повече хора, да не бъдат унищожавани повече градове. Да могат украинците да се върнат към живота.
Българска национална телевизия: Как се отразява тази война на Беларус, която е комшия на Украйна и има толкоз дълга граница?
- Виждам разнообразни благоприятни условия за развиване на събитията, само че най-много се надявам да стартира една деколонизация - имам поради Руската федерация. Ако това се случи, те ще са по-слаби и няма да могат да поддържат Лукашенко. И най-после ще победим. Ще получим същинската самостоятелност, защото… Ние не сме били същински, действително самостоятелни, от 90-те години на предишния век.
Българска национална телевизия: Какво мислите за глобите, наложени от Запада на Русия и Беларус? Как засягат вашата страна повече - стопански или политически? Или и двете?
- Да, засягат я. Но те трябваше да бъдат наложени доста по-рано. Когато молехме за наказания през 2020 година, а международните водачи подцениха настояванията ни. Западните страни продължиха да търгуват с диктатора и предприятията продължиха да търгуват с диктатора. Те си мислеха, че всичко ще отмине и че това си е наш проблем и единствено наш проблем. Но, както се видя, не беше по този начин. Проблемите доста се задълбочиха. Разбира се, че глобите намаляват виталния стандарт в Беларус и икономическата обстановка е неприятна. Хората губят работата си. Но освен поради глобите, а тъй като ги уволняват, когато показват същинското си мнение. Освен това, управниците на страната са толкоз неспособни, ръководят по този начин зле, че даже и без наказания отново ситуацията щеше да е неприятно.
Българска национална телевизия: Поддържате ли връзка с опозицията в заточение или в Беларус? Какво подхваща през днешния ден опозицията, с цел да се чуе гласът отвън Вашата страна?
- Да, подкрепям връзка с доста хора - както в Беларус, по този начин и в заточение. И те вършат все същото. В офиса на Светлана Тихановская провежда срещи с интернационалните водачи и организации, с едно и също обръщение - че би трябвало да продължат да поддържат народа на Беларус, да подхващат какво е нужно, с цел да спрат диктатурата. Различни начинания на опозицията поддържат хората в пандизите и техните семейства; хората, които са уволнени поради възгледите им; хората, които са били принудени да избягат от Беларус и нямат пари за прехрана и работа; хората, които се сблъскват с проблеми с визите и документите...
Българска национална телевизия: Вие сте в България за месец, като посетител на Къщата за литература и превод. Пишете ли? Как се отразяват тези събитията на работата Ви и на Вашата лирика?
- Почти съм спряла да пиша лирика. Мисля, че това стана, тъй като чета доста вести. Когато четеш вести, вести, новини… за всичко, което става, за репресиите и насилието... Насилието не дава запас, то просто ти лишава, от самото начало. Вече не съм там, не съм застрашена, само че все по този начин аз проследявам събитията, там живеят, хора, за които ме е грижа - фамилията ми е към момента в Беларус. И това не оказва помощ за писането, само че има различен тласък за нас, за мен - усещам, че би трябвало да запазя загатна. Трябва един тип да удостоверявам събитията и прекарванията на хората.
Българска национална телевизия: Можете ли да се върнете вкъщи?
- Не мога. Не би трябвало. Рисковано е.
Българска национална телевизия: На какво се надявате? Какви са фантазиите Ви?
- Мечтая за огромно празнуване... Всички да летим, да караме коли, да вземем влакове, даже колела, да въртим педалите и да се върнем вкъщи... Да видя фамилията си, да прекарам време с приятелите си и да съм свободна да избера къде да пребивавам и какво желая да върша.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ