Любовта излиза от кома в "Стая за гости"
Бежанци, честен разпад, изолираност, самотност и... една изпаднала в кома обич. В този микс на несъществуваща обществена среда живеят хора – глухи и слепи, само че другояче праволинейни. Такива ли сме и ние, когато би трябвало да подадем ръка на някого? Такива ли би трябвало да бъдем, когато всичко зависи от нас? И за какво прикриваме същността си от самите нас – даже, когато е безсмислено и безвредно?
Отговори дава добре заредената с алкохол и спиритизъм „ Стая за посетители “ в спектакъл „ Възраждане “. Сред истини, които витаят, само че единствено във въздуха, една странна, на пръв взор, двойка изживява опит, провокиран от ненадейно появил се катализатор. Той е от плът и кръв, споделя се Самир и съумява да обърне в непредвидени направления освен личния си живот, само че и сдуханото съществуване на две отчуждени души, изгубили безусловно всичко между тях. Но най-много – чувството за дом, деца и семейност – до степен, в която са просто двама някогашни: Той – пощальонът, и Тя – сервитьорката...
Спектакълът е режисьорски дебют на Зафир Раджаб. За артиста от Народния спектакъл това е курсова работа. Преводът е на Владко Мурдаров. Сценографията и костюмите са на Елис Вели. Музиката е на Ян Руменин.
Раджаб е извършил своята „ Стая за посетители “ с безупречно селекциониран екип. Хипохондрик, песимист и симпатяга, Свежен Младенов в ролята на Густл Кнап, прави не просто следващия си добър облик. Запомня се с това, че съумява да бъде комичен и логичен, и дразнещ, и пъстър, и да показа по ослепителен метод метаморфозите, през които минава героят му. Някои от репликите на някогашния куриер носят атмосферата от обичаните функции на огромния български артист Георги Русев.
Херта Заманика, изиграна от Жана Рашева, е душата на тази стая и безусловно попадение в облика на жена, минаваща през синтетиката в възприятията, изкуствения свят и бездната на живеенето. Нейните положения провокират и смях, и сълзи. И една тежа въздишка – когато тази непризната в шоубизнеса звезда остава разбрана единение от собственоръчно основания към себе си плюшен свят. В опита си да направи „ падналия от небето “ Самир част от тази „ действителност “, тя схваща, че светът не елементарни гори от много време, само че е и окончателно амортизиран.
Боян Фераджиев, в ролята на Самир, е студент на Иван Добчев, и играе в новата версия на неговия сфуматовски „ Апокриф “. В „ Стая за посетители “ той е жертван на безмълвие и съвсем непрекъснато наличие на сцената – сложна задача, с която се оправя. Както и прясно отличената с „ Аскер “ за изгряваща звезда Виттория Николова. Тя пък се появява единствено в края на представлението – като сестра Юдит, като контрастност на всичко протичащо се до този миг и като поантата на един предстоящо непредвиден край.
За създателя
Петер Турини е роден е през 1944 година в Каринтия, Австрия,. Още на млади години Турини влиза по отношение на представители на виенския авангардизъм. От 1971 година е публицист на свободна процедура. Става прочут с първата си театрална творба „ Лов на плъхове “ и сюжета на телевизионната серия „ Алпийска легенда “. Автор е на доста пиеси, кино сюжети, издава стихосбирки, написа публицистични текстове и есета.
Преведен е на над 30 езика, а пиесите му се играят на всички огромни международни подиуми. Някои от тях са предавани и като радиопиеси или са снимани като телевизионни филми. През 2008 година получава премията „ Вюрт “ за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой. През 2005 година Турини е определен за член-кореспондент на Германската академия за език и литература в Дармщат. От 2010 година е почетен лекар на Клагенфуртския университет.
Отговори дава добре заредената с алкохол и спиритизъм „ Стая за посетители “ в спектакъл „ Възраждане “. Сред истини, които витаят, само че единствено във въздуха, една странна, на пръв взор, двойка изживява опит, провокиран от ненадейно появил се катализатор. Той е от плът и кръв, споделя се Самир и съумява да обърне в непредвидени направления освен личния си живот, само че и сдуханото съществуване на две отчуждени души, изгубили безусловно всичко между тях. Но най-много – чувството за дом, деца и семейност – до степен, в която са просто двама някогашни: Той – пощальонът, и Тя – сервитьорката...
Спектакълът е режисьорски дебют на Зафир Раджаб. За артиста от Народния спектакъл това е курсова работа. Преводът е на Владко Мурдаров. Сценографията и костюмите са на Елис Вели. Музиката е на Ян Руменин.
Раджаб е извършил своята „ Стая за посетители “ с безупречно селекциониран екип. Хипохондрик, песимист и симпатяга, Свежен Младенов в ролята на Густл Кнап, прави не просто следващия си добър облик. Запомня се с това, че съумява да бъде комичен и логичен, и дразнещ, и пъстър, и да показа по ослепителен метод метаморфозите, през които минава героят му. Някои от репликите на някогашния куриер носят атмосферата от обичаните функции на огромния български артист Георги Русев.
Херта Заманика, изиграна от Жана Рашева, е душата на тази стая и безусловно попадение в облика на жена, минаваща през синтетиката в възприятията, изкуствения свят и бездната на живеенето. Нейните положения провокират и смях, и сълзи. И една тежа въздишка – когато тази непризната в шоубизнеса звезда остава разбрана единение от собственоръчно основания към себе си плюшен свят. В опита си да направи „ падналия от небето “ Самир част от тази „ действителност “, тя схваща, че светът не елементарни гори от много време, само че е и окончателно амортизиран.
Боян Фераджиев, в ролята на Самир, е студент на Иван Добчев, и играе в новата версия на неговия сфуматовски „ Апокриф “. В „ Стая за посетители “ той е жертван на безмълвие и съвсем непрекъснато наличие на сцената – сложна задача, с която се оправя. Както и прясно отличената с „ Аскер “ за изгряваща звезда Виттория Николова. Тя пък се появява единствено в края на представлението – като сестра Юдит, като контрастност на всичко протичащо се до този миг и като поантата на един предстоящо непредвиден край.
За създателя
Петер Турини е роден е през 1944 година в Каринтия, Австрия,. Още на млади години Турини влиза по отношение на представители на виенския авангардизъм. От 1971 година е публицист на свободна процедура. Става прочут с първата си театрална творба „ Лов на плъхове “ и сюжета на телевизионната серия „ Алпийска легенда “. Автор е на доста пиеси, кино сюжети, издава стихосбирки, написа публицистични текстове и есета.
Преведен е на над 30 езика, а пиесите му се играят на всички огромни международни подиуми. Някои от тях са предавани и като радиопиеси или са снимани като телевизионни филми. През 2008 година получава премията „ Вюрт “ за европейска литература и златния пръстен на Йохан Нестрой. През 2005 година Турини е определен за член-кореспондент на Германската академия за език и литература в Дармщат. От 2010 година е почетен лекар на Клагенфуртския университет.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ