В Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий“ се проведе

В Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ се организира осмата гала „ Дарител на годината “. По време на събитието бяха наградени единствено дребна част от хората и институциите с принос към фонда на най-значимата социална библиотека в България през 2025 година. Дарителите бяха приети в пет разнообразни категории.

Изкуството да се подарява е най-висшата добродетел в историята на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, защото този храм на знанието е съграден от фантазии, религия и благотворителност на тези, които схващат значимостта на знанието, без значение от времето и провокациите, означи шефът доцент доктор Калина Иванова в своето слово.

Националната библиотека е на възраст равна на свободна България и още при основаването й е записано, че тя ще се устоя с дарения, такси и лични средства. Това не остава просто на хартия, а се трансформира в действителност. Когато стартира строителството на актуалната постройка – през днешния ден монумент на културата, първият библиограф на България – проф. Тодор Боров, непринудено управлява строителния комитет. Той е важен донор в библиотечната ни история, а след него идват нови значими имена. През последните 147 години, с помощта на даренията, книгите на библиотеката нарастват и паметта се резервира. Днес фондът включва съвсем 9 милиона документа, доказателство за щедростта на генерации българи. Дарителството е акт на достойнство и грижа за бъдещето на България, то е поддръжка за българската литературна традиция и познание. Съм с вас през днешния ден – донорите на Националната библиотека, с цел да ви благодаря откровено и да насочва апел – подкрепете ни през идващите три години. Нека този храм на знанието, дом на книгата и културен монумент, още веднъж блесне. Обявяваме тригодишна дарителска акция за 150-годишнината на библиотеката. За юбилея през 2028 година нуждаем се от рационализация на фондохранилищата и резистентен архитектурен проект за постройката. Само три години остават до нашия значим празник, който не е единствено празник, а тест за зрелостта ни като общество, тъй като дарителството не е просто акт, а златна диря във времето, която ще оставите, сподели доцент доктор Калина Иванова към донорите.

В категорията „ Книгоиздаване “ премията получи издателство „ Захарий Стоянов “ и неговият шеф акад. Иван Гранитски за подаяние от 221 заглавия, в 7529 копия на стойност 144 833.00 лева за книгообмен и български библиотеки. Наградата му бе връчена от шефа на библиотеката доцент доктор Калина Иванова. „ Дарителството е изключително значимо за нашата страна “, сподели акад. Гранитски и акцентира, че то би трябвало да стане държавна политика. Наградени бяха също издателство „ Тангра ИК “ и шефът Димитър Димитров за подаяние от четири заглавия, в 93 копия на стойност 9200.00 лева за интернационален книгообмен. Той благодари за премията и показа, че е нужно да се стремим към запълване на международните библиотеки с творби от България и за България.

Националната библиотека поддържа програмата „ Осинови книга “, която цели възстановяване на скъпи издания от фонда. В категорията „ Осинови книга “ бяха наградени Стоилка Арсова, която не участва на церемонията, Павел Димитров, Валентина Григорова и 125-о Средно учебно заведение „ Боян Пенев “ в София, с шеф Венелина Николова. Училището е дълготраен донор по програмата. Венелина Николова съобщи, че е значимо учениците да бъдат научени на обич към родината и историческата памет.

Наградите за категорията „ Книжовна памет “ бяха присъдени на трима донори. Акад. проф. Милан Димитриевич, академик по физика и астрономия, който превежда българска литература на сръбски и назад, е дълготраен донор на научна и художествена литература за Националната библиотека. Също по този начин наградена бе проф. доктор Сузана Клинчарова, арфист и професор в консерваторията в Ньои, Париж, която не беше на церемонията, само че получи премия за подаяние на 10 диска с нейни осъществявания. Наградата за проф. Клинчарова получи Стефан Тафров, който показа, че тя е прочут актьор, а дарителството е традиция в фамилията. В същата категория бе награден доцент доктор Спас Ташев за подаяние на вестник Macedonia, Рим 1954-1958 година, от Ванче Михайлов, с общо три непокътнати цялостни комплекта на вестника в целия свят.

В категорията „ Материално културно завещание “ бяха връчени три награди. Американската фондация за България – клон България, получи отличие за дългогодишна поддръжка на библиотеката с дарения за постпадкови разноски. През 2025 година те подариха 4500.00 лева Наградена бе и художникът Костантина Колева, дарила картини с глаголически букви. „ Смятам, че светлината, която излъчва Националната библиотека, доближава до хора от разнообразни генерации “, сподели Колева. Фирмата „ Карана “ ЕООД завоюва премията за осъществяване на безплатни незабавни поправки на водопровода в библиотеката, взаимно с представители на компанията, с цел да отбрани книжовното благосъстояние на България.

Владимир Христовски от вестник „ Телеграф “ бе награден с почетна грамота в категорията „ Медийно партньорство “.

Отделно, почетна грамота бе връчена на Националното музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ за дългогодишно съдействие с библиотеката.

Наградите, включващи почетни грамоти, картини и книги, бяха връчени на донорите от шефа на библиотеката доцент доктор Калина Иванова и заместник-директорите на библиотеката.