Бедността означава отсъствие на средства, а не липса на благородство.

Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него | Джовани БОКАЧО

Бедността значи неявяване на средства, а не липса на достойнство.

В множеството случаи последният, до който доближават слуховете, е този, за който се отнасят.

Да изиска съвет, е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на различен.

Използвай сегашното по този начин, че на старини да не се упрекваш за на вятъра изживяната младост.

Много по-лесно е да порицаваш минали каузи, в сравнение с да ги поправиш.

Често човек си мисли, че е надалеч от щастието, а то с тихи стъпки към този момент е пристигнало до него.

(Картина: Giorgio Vasari - Portrait of Six Tuscan Poets,1544)

Известно е, че всичко светско и земно е смъртно и преходно, изпълнено и обградено със тъга, тъга и тъга, изложено на безчет рискове, които ние - дето живеем на този свят и сме част от него - не бихме могли нито да избегнем, нито да се защитим против тях, в случай че плодородната Божия Милост не ни вдъхва сили и разсъдък за това. Но ние не трябва да мислим, че тази благосклонност ни е дадена поради някакви наши заслуги; изискуем и на неговото състрадание и на молитвите на ония, които като нас са били смъртни, само че приживе са следвали заветите му и в този момент са като него безконечни и блажени. И ние се обръщаме към тях като към покровители, познаващи от опит нашите недостатъци, с молба за всичко, от което се нуждаем, може би тъй като не се осмеляваме да възнесем молитвите си към един подобен съдник, какъвто е той. Ние би трябвало да бъдем още по-признателни за милосърдието му към нас, тъй като, защото е невероятно окото на елементарния смъртен да проникне в тайните на Божите намерения, постоянно се случва да бъдем въведени в подвеждане от погрешно мнение и да си изберем за покровител някой, отлъчен от него във постоянно заточение. Но все пак той, от който нищо не остава прикрито, обръща по-голямо внимание на чистосърдечието на молещия се, в сравнение с неговото незнание, или пък на това, че оня, посредством който го молят, е изпъден от самия него; и той се вслушва в молитвите ни по този начин, като че ли оня, чрез който желаят милостта му, продължава да се ползува от неговото снизхождение. Всичко това ще проличи напълно ясно в новелата, която желая да ви разкажа; като споделям „ ясно ", имам поради човешкия разсъдък, а не Божията прозорливост.

Човешко е да изпитваш състрадание към страдащите и въпреки това да е всекиму по силите, най-вече би трябвало да го желаеме от ония, които са се нуждаели от разтуха и са я намирали у другите; и в случай че някой в миналото е изпитвал такава потребност и това му е носело отрада и наслаждение, то би трябвало да кажа, че аз съм един от тях. От ранни млади години, та до момента изгарях чрезмерно от възвишена и благородна обич, само че в случай че почна да описвам за нея, тя би могла да се стори по-издигната, в сравнение с бих заслужавал поради моето състояние. Въпреки че хората, които знаеха за тази моя обич, ми се възхищаваха и ме насърчаваха, тя стана причина да изтърпя огромни страдания, и то не заради коравосърдечието на обичаната жена, а заради пламенния ентусиазъм на необузданото ми предпочитание, което, като ми пречеше да се въздържам в границите, налагани от благоприличието, ме караше да се изтезавам още повече. Но до момента в който се терзаех и страдах, приятните диалози и ободрителните слова на един другар ми донасяха огромна разтуха и аз съм твърдо уверен, че те са причина да не умра. И защото такава е волята на оня, който, бидейки самичък безконечен, е наложил неотменния закон всичко на този свят да бъде тленно, моята обич (най-пламенна от всички), която никакви сили - ни застрашаващата ме поради нея заплаха, ни страхът от неизбежния позор, ни препоръките, ни личните ми кроежи - не съумяха да пречупят и разколебаят, с течение на времето от единствено себе си отслабна дотолкоз, че в този момент изпитвам единствено това наслаждение, присъщо на хората, избягващи да се впускат доста надълбоко в гибелните талази на любовта. Затова, до момента в който преди тя ме гнетеше, в този момент, когато тъгите са надалеч от мен, от нея са останали единствено приятни мемоари. Но краят на терзанията не е заличил от паметта ми добрините, оказани ми от ония благоразположени към мен люде, които страдаха дружно с мен; мисля, че единствено гибелта би могла да ги заличи. Според мен от всички добродетели най-голяма прослава заслужава благодарността, а противоположното на нея - порицание; по тази причина, с цел да не кажат, че съм непризнателен, в този момент, като се освободих от страданията си, взех решение - съгласно скромните си сили в подмяна на това, което съм получил - да поразтуша, в случай че не хората, които ми помогнаха (впрочем те може би не се нуждаят от такова нещо, тъй като са рационални или просто щастливи), то най-малко ония, на които това е потребно. И макар че моята поддръжка, или по-точно казано - разтуха, може да се види прекомерно незадоволителна, въпреки всичко ми се коства, че тя би трябвало да бъде оказана там, където е най-необходима, било тъй като ще принесе по-голяма изгода, било тъй като ще бъде най-добре оценена. А кой може да отхвърли, че сходна утеха е нужна не толкоз на мъжете, колкото на прелестните дами?
От страх и срам дамите таят в нежните си сърца любовния пламък, а че той е по-силен от показваните усеща, най-добре се знае от ония, които са го изпитвали или го изпитват сега; освен това те са подвластни от желанията, прищевките и нарежданията на своите татковци, майки, братя и съпрузи; прекарват по-голяма част от времето си в тесния затворен кръг на своите палати и защото нямат съвсем никаква работа, щеш не щеш се отдават на размишления, които не постоянно са радостни. И в случай че понякога тези размишления им предизвикват терзания, провокирани от буйните им стремежи, те не престават да се изтезават до тогава, до момента в който не ги обзет нови размишления и прогонят предходните. Да не приказваме за това, че дамите въобще са доста по-слаби от мъжете. Както не е мъчно да се откри, с влюбените мъже такива работи не се случват. Налегне ли ги горест, обземат ли ги мрачни мисли, те имат хиляди способи да се разтушат и поразсеят. Стига да пожелаят, могат да отидат, където си желаят, да чуят и видят доста неща, да идат на лов за птици или зверове, да ловят риба, да яздят, да се заловят с игри или с някаква търговии; всяко едно от тези занимания може - изцяло или частично - да разсее грижите им и да отклони най-малко за известно време тяхното внимание от тъжните размисли; а след това, по този начин или другояче, човек или се утешава, или почва да страда по-малко. Ето за какво, подтикван от желанието да поправя най-малко частично несправедливостта на ориста, която се скъпи да оказва поддръжка там, където най-вече липсват сили - както виждаме, че става у слабите дами, - аз имам намерение да оказа помощ на влюбените дами и да ги поразвлека (защото на другите им стигат иглата, вретеното и хурката), като им предложа 100 новели или басни, притчи или приказки - наричайте ги както желаете, - разказани в продължение на 10 дни от една честна тайфа от седем дами и трима млади мъже, събрали се по време на последната смъртоносна чума, както и няколко канцони, които упоменатите дами са изпели за лично наслаждение. В тези новели те ще намерят занимателни или тъжни любовни истории и други необикновени случки, станали както в наши дни, по този начин и в най-стари времена. Като ги четат, влюбените дами ще изпитат наслаждение от разказаните занимателни истории и по едно и също време с това ще намерят и потребни препоръки, тъй като ще научат какво би трябвало да се стремят да заобикалят и по какъв начин въобще да постъпват; уверен съм, че това не може да не ги поразтуши. И в случай че е рекъл Господ да стане точно по този начин, то дано те благодарят на Амур, които, като ме освободи от своите окови, ми разреши да се погрижа за тяхното забавление.

Разните движимости имат всякакви качества. Няма равнища, колкото и добре да е обработена, където да не се срещат коприва, бодли и тръни, примесени с най-хубавите треви. Да не приказваме за това, че когато човек се залови да беседва с млади и неуки девойки - а множеството от вас са такива, - би било неуместно да се старае да търси най-изящни случки и да поставя несъразмерни грижи, с цел да си служи с добре отмерена тирада. Но, по този начин или другояче, която от вас почне да чете новелите, дано прескочи тия, дето я нервират, а да чете ония, дето й се нравят; а с цел да не може никой да се излъже, всички те носят означено на челото си това, което е прикрито в утробата им.
Мисля също, че ще се откри и някоя всред вас, която да каже, че измежду новелите се срещат и такива, които са прекомерно дълги; на нея ще кажа още един път, че даже и да бяха къси, който седне да ги чете, а пък си има друга работа, ще извърши огромна нелепост.

Кратките неща подхождат доста повече на тия, дето учат и поставят старания, не с цел да си запълнят времето, а с цел да го употребят най-полезно, до момента в който вие, млади дами, разполагате с доста повече свободно време, в сравнение с времето, което запълвате с любовни наслаждения. Освен това, защото никоя от вас не отива да се учи нито в Атина, нито в Болоня, нито в Париж, на вас би трябвало да се приказва доста по-подробно, в сравнение с тия, дето са развили мозъка си с обучение.
Аз не се колебая ни минимум, че ще се намерят и такива, дето ще кажат, че разказите изобилствуват с хапливи слова и празни приказки и че не приляга на човек, рационален и с тежест, да написа сходни неща. На тях аз би трябвало да благодаря, и им благодаря, задето се грижат за положителното ми име, подтиквани от доброжелателно старание.