МТСП: 23,8% от населението живее в бедност
Бедните българи са 23,8 % от популацията или близо 1 660 000 души, а задачата е до 2022-ра година делът им да намалее на 22,5 на 100. Това е записано в, предава БНР. Документът е качен за публично разискване на уеб страницата на МТСП.
В плана на документа се акцентира, че поставената национална цел за понижаване на броя на живеещите в беднотия с 260 000 души до 2020 година не е изпълнена. Напротив, за интервала 2008-2020 година излиза наяве, че броят на лицата, живеещи в беднотия, се е нараснал с към 28 000 души по отношение на базовата 2008 година. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е неналичието на икономическа интензивност и присъединяване на пазара на труда.
Ключов приоритет в националния проект е и интеграцията на пазара на труда на неактивни и безработни, включително дълготрайно безработните.
![В какво се разграничават навиците на богатите и бедните хора]( "В какво се разграничават навиците на богатите и бедните хора")
В какво се разграничават навиците на богатите и бедните хора
Освен по размера на банковите сметки, с по какъв начин богатите хора се разграничават от бедните? Начин на живот, всекидневие и привички. Има късмет парите...
Планират се ограничения за поощряване на заетостта на родителите, съвместяване на професионалния и фамилния живот, в това число посредством гъвкави режими на работа, разширение на мрежата от услуги за ранно детско развиване, обезпечаване на достъп до здравни грижи, финансова и материална поддръжка на фамилиите с деца, възстановяване на жилищните условия и други.
Припомняме, че по данни на Националния статистически институт(НСИ) от края на април. 25,6% от популацията на страната или 1,8 млн. души живеят в домакинство, което не може да си разреши през ден да яде месо, пиле, риба или вегетарианския им еквивалент, демонстрират данни на Национален статистически институт за бедността в страната. Много от българите нямат никакви спестени пари, които да употребяват при нужда. 43,5% от семействата или над 3 млн. българи не могат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски, като да вземем за пример наложителен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и други
19,4% от популацията живее в материални ограничения, т. е. не може да си разреши 4 от 9 съществени артикули и услуги, демонстрират данните на Национален статистически институт. Освен че доста хора не могат постоянно да ядат месо и да посрещнат със лични средства непредвиден разход, 27,5% от популацията на страната се лимитира при отоплението на жилището си поради дефицит на пари. Почивката също е прекомерно безценен разкош за доста хора. 40% от семействата в страната не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, в това число посещаване в техен втори дом или при другари и родственици. Близо 24% от семействата са имали усложнения при заплащането в точния момент на вноски по заеми, наеми или сметки за ток, вода и парно. 18,2% от семействата пък нямат кола. През 2020 година линията на беднотия общо за страната e приход в размер на 451 лева приблизително на месец на човек от домакинство. Линията на беднотия се пресмята като 60% от междинния приход на човек. Под линията на беднотия през 2020 година са били 1,659 млн. души, или 23,8% от популацията на страната. В съпоставяне с миналата година линията на беднотия нараства с 9,2% с помощта на повишението на приходите. Но наред с това и делът на бедното население се усилва - през 2019 година под линията на беднотия са били 22,6% от хората в страната. Социалните помощи имат значително значение за понижаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Ако в приходите на семействата останат пенсиите, само че се изключат другите обществени заплащания - компенсации, помощи за деца и добавки, то под линията на беднотия щяха да са 29,9% от популацията. Безработните имат максимален дял измежду бедното население на страната. Но 9,7% от работещите българи също попадат под линията на беднотия. В групата на бедните влизат 8,4% от хората на цялостно работно време и 33,6% от тези на ненапълно работно време, демонстрират данните на Национален статистически институт. През 2020 година 38,5% от децата в страната живеят в ограничения. Т. е. родителите им не могат да им обезпечат най-малко едно от общо 13 съществени неща, от които имат потребност. Например близо една трета от децата или 31,7%, не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината. Близо 30 на 100 от децата нямат екипировка за игри на открито като колело, ролери или кънки. Редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и т. н. са прекомерно скъпи за 27,3% от децата.
Още:
В плана на документа се акцентира, че поставената национална цел за понижаване на броя на живеещите в беднотия с 260 000 души до 2020 година не е изпълнена. Напротив, за интервала 2008-2020 година излиза наяве, че броят на лицата, живеещи в беднотия, се е нараснал с към 28 000 души по отношение на базовата 2008 година. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е неналичието на икономическа интензивност и присъединяване на пазара на труда.
Ключов приоритет в националния проект е и интеграцията на пазара на труда на неактивни и безработни, включително дълготрайно безработните.
Освен по размера на банковите сметки, с по какъв начин богатите хора се разграничават от бедните? Начин на живот, всекидневие и привички. Има късмет парите...
Планират се ограничения за поощряване на заетостта на родителите, съвместяване на професионалния и фамилния живот, в това число посредством гъвкави режими на работа, разширение на мрежата от услуги за ранно детско развиване, обезпечаване на достъп до здравни грижи, финансова и материална поддръжка на фамилиите с деца, възстановяване на жилищните условия и други.
Припомняме, че по данни на Националния статистически институт(НСИ) от края на април. 25,6% от популацията на страната или 1,8 млн. души живеят в домакинство, което не може да си разреши през ден да яде месо, пиле, риба или вегетарианския им еквивалент, демонстрират данни на Национален статистически институт за бедността в страната. Много от българите нямат никакви спестени пари, които да употребяват при нужда. 43,5% от семействата или над 3 млн. българи не могат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски, като да вземем за пример наложителен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и други
19,4% от популацията живее в материални ограничения, т. е. не може да си разреши 4 от 9 съществени артикули и услуги, демонстрират данните на Национален статистически институт. Освен че доста хора не могат постоянно да ядат месо и да посрещнат със лични средства непредвиден разход, 27,5% от популацията на страната се лимитира при отоплението на жилището си поради дефицит на пари. Почивката също е прекомерно безценен разкош за доста хора. 40% от семействата в страната не могат да си разрешат едноседмична отмора отвън дома, в това число посещаване в техен втори дом или при другари и родственици. Близо 24% от семействата са имали усложнения при заплащането в точния момент на вноски по заеми, наеми или сметки за ток, вода и парно. 18,2% от семействата пък нямат кола. През 2020 година линията на беднотия общо за страната e приход в размер на 451 лева приблизително на месец на човек от домакинство. Линията на беднотия се пресмята като 60% от междинния приход на човек. Под линията на беднотия през 2020 година са били 1,659 млн. души, или 23,8% от популацията на страната. В съпоставяне с миналата година линията на беднотия нараства с 9,2% с помощта на повишението на приходите. Но наред с това и делът на бедното население се усилва - през 2019 година под линията на беднотия са били 22,6% от хората в страната. Социалните помощи имат значително значение за понижаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Ако в приходите на семействата останат пенсиите, само че се изключат другите обществени заплащания - компенсации, помощи за деца и добавки, то под линията на беднотия щяха да са 29,9% от популацията. Безработните имат максимален дял измежду бедното население на страната. Но 9,7% от работещите българи също попадат под линията на беднотия. В групата на бедните влизат 8,4% от хората на цялостно работно време и 33,6% от тези на ненапълно работно време, демонстрират данните на Национален статистически институт. През 2020 година 38,5% от децата в страната живеят в ограничения. Т. е. родителите им не могат да им обезпечат най-малко едно от общо 13 съществени неща, от които имат потребност. Например близо една трета от децата или 31,7%, не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината. Близо 30 на 100 от децата нямат екипировка за игри на открито като колело, ролери или кънки. Редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и т. н. са прекомерно скъпи за 27,3% от децата.
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ