Бебето, създадено, за да се свързва, поглежда майка си в

Бебето, основано, с цел да се свързва, поглежда майка си в очите с потребността да види там наслада и удивление от себе си. Но погледът на мама е прочувствено празен – там няма удивление от бебето, нито светлина от насладата, че го има. Дали този празен взор на мама е подбуден от краткотрайно хормонално положение или пък е знак за нещо доста по-дълбоко? Ами в случай че прочувственият контейнер на мама е непрекъснато празен и тя може да даде на щерка си малко или даже нищо?

Ако мама не е получила любовта и утвърждението, от които е имала потребност като дребна, то тогава нейната щерка влиза в ролята на „ положителната щерка ” и бързо се научава, че потребностите на мама, а не нейните лични, са център на връзката с мама.

Празнотата, която майката изпитва от вътрешната страна, заплашва да погълне както майката, по този начин и дъщерята. Там просто няма задоволително хубави усеща да захранят даже едната, камо ли и двете. Емоционалният контейнер на мама е като една продупчена кофа с непрекъсната потребност от напълване. Така дъщерята се научава да поставя личните си потребности на назад във времето, а на напред във времето е опитът да се погрижи за продупчената кофа на мама.

„ Добрата щерка ” доста бързо схваща, че да прави мама щастлива е належащо и за нейното лично прочувствено оцеляване. В този миг „ положителната щерка ” съумява да потисне и отхвърли личните си потребности, с цел да се погрижи за мама.

„ Добрата щерка ” се учи да:

1. Изглежда добре за мама. Поведението, външният тип и достиженията на „ положителната щерка ” би трябвало да се отразяват добре на мама.

2. Изглежда щастлива за мама. „ Добрата щерка ” се прави на радостна, въодушевена и с предостатъчно изражение на лицето, с цел да не тормози мама. Лошите настроения, неуспехите и компликациите би трябвало да бъдат отстранени или най-малко прикрити.

Цената да бъдеш „ добра щерка ”

„ Добрата щерка ”, хармонизирана с потребностите на майка си, може да погребе личните си потребности за положителното на мама. Само че потребностите и възприятията на дъщерята не изчезват и когато нещо от тях стартира да излиза на повърхността, „ положителната щерка ” може да се почувства като измамница. В случай че „ положителната щерка ” на нарцистичната майка има потребност от поддръжка при загуба, отчаяние или друга компликация, може да открие, че мама има малко за предоставяне.

Мама не е зла, макар че нейните дейности постоянно са разрушителни. Тя просто е напълно погълната от това да резервира и изпълни обеднялото чувство за себе си. Емоционалният й контейнер е непрекъснато празен. Нарцистичната отбрана значи, че мама вечно е в непреклонно гонене на прочувствените ресурси, които не е получила през значими интервали от личното си развиване. Възможно е мама да се пробва да прикрие своите потребности с отказване, отбрана и манипулиране на щерка си. Когато мама изпитва дълбока неустановеност, нейното родителстване бива наранено в една или друга степен.

Тъй като дъщерята потиска личните си потребности в името на връзката с мама, има заплаха тя да се откъсне изцяло от тях и в даден миг да не знае какво усеща, какво желае, какъв избор да направи. Тя става „ добра ” за сметка на това да бъде същинска. Ето за какво „ положителната щерка ” толкоз постоянно се усеща лъжлива, подправена и тревожна да не би хората да схванат какво крие. Тъй като тя е откъсната от достоверната си същина, „ положителната щерка ” непрекъснато се тормози, че не е задоволително добра.

И защото чувството й за себе си се гради въз основа на това да прави различен човек благополучен, има огромна възможност да изпадне в съзависимост във взаимоотношенията си. Тя толкоз е привикнала щастието на някой различен да построява чувството й за лична стойност, че може да трансферира това върху личната си щерка и да стартира да гради чувството си за лична стойност въз основа на триумфите на щерка си. Ето по този начин да бъдеш „ добра ” за мама не е за положително на дъщерята. Или пък за положителното на дъщерята на дъщерята.

Изцелението е допустимо
За да стане здрава, е належащо „ положителната щерка ” да се свърже с достоверния си Аз и да се погрижи за местенцата вътре в себе си, които дълго е отричала. Направи ли това, тя ще може на собствен ред да бъде един повсеместен и убеден родител, който има задоволително емпатия и потенциал да приема както своите лични потребности, по този начин и потребностите на щерка си. Ето по този метод може да се спре цикъла на майчиния егоизъм излъчен от потомство на потомство. Здравословното действие е възобновено, когато както майката, по този начин и дъщерята, са свободни да бъдат себе си и няма потребност някой да се потиска, с цел да бъде „ добър ” за другия.

Бележка: Обобщенията нагоре може да не подхождат на всяка динамичност в фамилиите, наранени от наставнически егоизъм. Въпреки че тази публикация показва характерно взаимоотношенията сред майка и щерка, тя би могла да се отнесе и към майка и наследник.

Адаптация по публикацията на Катрин Фабрицио, Goodtherapy. org

Инфо: http://zdravaistoria.com