Правим модерна лаборатория на Антарктида. Корабът ни доставя тонове специален цимент
Базата ни на остров Ливингстън.
В предпоследната група на 31-ата Национална антарктическа експедиция, която отпътува от летището в София, са главно логистици, тъй като следва сериозна строителна стратегия на българската база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън в Антарктида. Това сподели за Българска телеграфна агенция проф. Христо Пимпирев – ръководител на Българския антарктически институт, който е и началник на българските антарктически експедиции.
Проф. Пимпирев изпрати участниците и изясни, че на Ледения континент би трябвало да се построят основите на новата
съвременна научна лаборатория
на българската полярна база „ Св. Климент Охридски “. На българския научноизследователски боен транспортен съд (НИК 421) „ Св. св. Кирил и Методий “ „ има тонове цимент, който е изработен особено за изискванията на Антарктида “, изясни проф. Пимпирев. Той добави, че ще се довършат основите, с цел да може от идната експедиция да стартира същинският градеж с металната структура. В идната група ще има учени, измежду тях ще са и ихтиолози.
Ихтиолог ще изследва благосъстоянието от риби на Антарктида, то се състои от доста екземпляри, само че от малко типове, тъй като водата е 0 градуса.
Проф. Пимпирев напомни, че българските учени бяха разкрили в предходна експедиция така наречен ледена риба и в този момент тя ще бъде сложена в аквариум, дружно с други риби, които населяват тези неповторими студени води, и ще бъде предоставена на Природонаучния музей в Пловдив. Там тези риби ще могат да се видят от всички гости.
Научните планове, които се извършват от учените в 31-ата Национална антарктическа експедиция, са свързани с продължение на
изследванията за съществуване на злато
и на други скъпи метали от основен помощник Ралица Събева, както и на дънните утайки за проучване на акомодацията на ендемичните организми към климатичните промени от доцент Любомир Кендеров и на степента на антропогенно замърсяване от доцент Райна Христова.
„ Проектът на основен помощник Ралица Събева е за проучване на златото, което беше открито, както и на редки метали, които са извънредно значими за основаването на електроавтомобили, за мобилни телефони и за галактическата индустрия. Тези редки метали се изчерпват на останалите континенти и в този момент са доста търсени “, изясни проф. Пимпирев.
Той сподели, че по различен план учените ще работят с лодки „ Зодиак “, само че и от българския транспортен съд, като ще се спуска една тръба, която е предоставена от Института по океанология, с цел да се вземат дънни утайки.
„ В тях може да се съдържат и организми, които ще покажат каква е акомодацията им към измененията в климата, само че ще се изследва също дали антропогенното замърсяване от другите континенти към този момент е пристигнало и на Антарктида “, сподели ръководителят на българските полярни експедиции.
Очаква се българският научноизследователски боен транспортен съд (НИК 421) „ Св. св. Кирил и Методий “ да дойде в Мар дел Плата на 4 февруари. Според климатичните условия се чака корабът да доближи на 12-13 февруари на До 7 март се планува българският транспортен съд да е там и от него също ще бъдат правени научни проучвания, като ще се взимат дънни утайки.
От Българския антарктически институт осведомят, че се чака 31-ата българска антарктическа експедиция да приключи при започване на март 2023 година, когато НИК 421 ще се насочи назад към родината.
В предпоследната група на 31-ата Национална антарктическа експедиция, която отпътува от летището в София, са главно логистици, тъй като следва сериозна строителна стратегия на българската база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън в Антарктида. Това сподели за Българска телеграфна агенция проф. Христо Пимпирев – ръководител на Българския антарктически институт, който е и началник на българските антарктически експедиции.
Проф. Пимпирев изпрати участниците и изясни, че на Ледения континент би трябвало да се построят основите на новата
съвременна научна лаборатория
на българската полярна база „ Св. Климент Охридски “. На българския научноизследователски боен транспортен съд (НИК 421) „ Св. св. Кирил и Методий “ „ има тонове цимент, който е изработен особено за изискванията на Антарктида “, изясни проф. Пимпирев. Той добави, че ще се довършат основите, с цел да може от идната експедиция да стартира същинският градеж с металната структура. В идната група ще има учени, измежду тях ще са и ихтиолози.
Ихтиолог ще изследва благосъстоянието от риби на Антарктида, то се състои от доста екземпляри, само че от малко типове, тъй като водата е 0 градуса.
Проф. Пимпирев напомни, че българските учени бяха разкрили в предходна експедиция така наречен ледена риба и в този момент тя ще бъде сложена в аквариум, дружно с други риби, които населяват тези неповторими студени води, и ще бъде предоставена на Природонаучния музей в Пловдив. Там тези риби ще могат да се видят от всички гости.
Научните планове, които се извършват от учените в 31-ата Национална антарктическа експедиция, са свързани с продължение на
изследванията за съществуване на злато
и на други скъпи метали от основен помощник Ралица Събева, както и на дънните утайки за проучване на акомодацията на ендемичните организми към климатичните промени от доцент Любомир Кендеров и на степента на антропогенно замърсяване от доцент Райна Христова.
„ Проектът на основен помощник Ралица Събева е за проучване на златото, което беше открито, както и на редки метали, които са извънредно значими за основаването на електроавтомобили, за мобилни телефони и за галактическата индустрия. Тези редки метали се изчерпват на останалите континенти и в този момент са доста търсени “, изясни проф. Пимпирев.
Той сподели, че по различен план учените ще работят с лодки „ Зодиак “, само че и от българския транспортен съд, като ще се спуска една тръба, която е предоставена от Института по океанология, с цел да се вземат дънни утайки.
„ В тях може да се съдържат и организми, които ще покажат каква е акомодацията им към измененията в климата, само че ще се изследва също дали антропогенното замърсяване от другите континенти към този момент е пристигнало и на Антарктида “, сподели ръководителят на българските полярни експедиции.
Очаква се българският научноизследователски боен транспортен съд (НИК 421) „ Св. св. Кирил и Методий “ да дойде в Мар дел Плата на 4 февруари. Според климатичните условия се чака корабът да доближи на 12-13 февруари на До 7 март се планува българският транспортен съд да е там и от него също ще бъдат правени научни проучвания, като ще се взимат дънни утайки.
От Българския антарктически институт осведомят, че се чака 31-ата българска антарктическа експедиция да приключи при започване на март 2023 година, когато НИК 421 ще се насочи назад към родината.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ