Върнете радостта и песента ми, а пък парите си вземете ♥ ЛАФОНТЕН
Басните на мосю Лафонтен от дълго време са се сдобили с пословичен ореол, а четящите хора вероятно са му признателни, че е предпочел литературното творчество през богословието и правото. На 37 години фамозният френски създател написа своите първи „ Приказки и новели в стихове ”, последвани от сборника „ Басни, определени и предадени в стихове от Господин Лафонтен ”. Лаконично, сатирично и иронично Жан дьо Лафонтен основава познатите на всички нас истории за животни, в които се разкриват прекомерно неприятни истини за хората. Чрез басните си той разобличава порочните нрави на времето, в което живее - лицемерието, ласкателството, егоизма, нелепостта, страхливостта, гордостта. Духовенството не разрешава приказките на Лафонтен да се разгласяват във Франция, по тази причина те виждат бял свят в Холандия. Днес, повече от три века след гибелта му, басните му не престават да крачат през времето и да сеят сладкодумна мъдрост и елементарни истини за живота.
(1621 ~ 1695)
♥ Кърпачът и банкерът
Един кърпач си пееше от съмване до мрак:
бе знамение - да го видиш цялостен левент!
Как пееше - с извивки, като популярен артист,
и бе удовлетворен той, като влъхва.
Съседът му с пари бе цялостен. Жалко
е единствено туй, че спеше прекомерно малко.
Той бе банкер - играеше с парата.
И в случай че на разсъмване заспеше,
тогава пък в кърпачницата песента ехтеше,
той се събуждаше - и откровено скърбеше,
че не е подредено от ориста
съня да се продава, както през днешния ден
продават всичко: ястие, и пиянство, и чест.
Най-после той артиста викна - и му заприказва:
- Кажете ми бе, господин Григорий,
какво печелите годишно? - Господине, -
отвърна радостно кърпачът, -
така малко, че не чини
годишно да го считам, ден след ден се влачат
и отново добре е, в случай че мога да изтрая
чак на годината докрая, -
и всеки ден - още веднъж грижа е за мен.
- Добре тогава! а какво печелите дневно!
- Ту повече, ту пък - по-малко. злото
(та мигар другояче спечелвам много!)
е във това, че има дни, когато не работя:
да, тия празници ме разоряват просто.
И попът току ще измисли някой празник,
та да ме ядосва единствено!
Банкерът, признателен от наивността му,
засмя се - и му рече: - Аз ще ви обогатя -
вземете тия 100 жълтици и пазете ги грижливо: до една
ще ви послужат в сложни времена!
Кърпачът, учуден, намерения, че надали толкова злато,
от 100 години до момента, земята
основала е за хората приложимост.
Отиде си, зарови ги - но и насладата,
и щастието си със тях погреба,
устата му замлъкна и пресекна песента
от тоя ден, от който бе богат!
Сънят напусна бедната му хижа,
там гостенка му беше безконечна грижа,
подозрения, паники, гняв.
По цели дни той пазеше съкровището свое,
а в случай че нощем котка скокнеше, той мислеше, че то е
апаш, пристигнал да го ограби и измами.
Кърпачът най-подир отиде при банкера - и му рече:
- Върнете насладата и песента ми,
а пък парите си вземете - не ги желая към този момент!
* Публикувано във в. „ Литературен глас ”, година 13, бр. 499, 1941 година, превод: Ангел Тодоров
Изображение: Portrait by Hyacinthe Rigaud (private collection), Wikipedia
