Бащата починал през август и в къщата в Драганово вече

Бащата умрял през август и в къщата в Драганово към този момент няма смях и забавление
Пълна къща с деца, смях и забавление. Това до неотдавна било фамилията на Светла и Хуби Гогеви от горнооряховското село Драганово. В дома им кавги в никакъв случай не е имало, а проблемите решавали единни и с достолепие. Приказката, в която живеели, бива помрачена от непредвидена гибел. На 30 август тази година Хуби си отива от този свят в съня си, а 46-годишната жена остава сама с три деца. Върху плещите й падат всички отговорности за поддържането на фамилното огнище. Как да изясни на малчуганите, че баща им към този момент го няма, с какво да се захване, с цел да успее да покрива всички разноски, какво да направи, с цел да запълни голямата празнина от раздялата с обичания човек…

Светла е от Горна Оряховица. Дошла в Драганово през 1998 година, с цел да оказва помощ в новооткритото по това време кафене на вуйчо си. В селото срещнала Хуби, бързо се влюбили и осъзнали, че са един за различен. Заживели в негов унаследен парцел и като всяка двойка почнали да мечтаят за наследници. От 2000 до 2010 година правили опити за дете, само че щастието да станат родители по този начин и не ги сполетяло. Не можели да се примирят с това, че никой няма да ги назовава „ мамо “ и „ баща “, и подали документи за осиновяване на дете.

„ Все не отговаряхме на някои критерии и не ни дадоха дете. В началото на 2010 година и двамата бяхме съкратени и се регистрирахме в Бюрото по труда в Горна Оряховица. При една от наложителните срещи във ведомството служителка ни обяснила, че започва нова стратегия, обвързвана с процеса на деинституционализация на деца. Разясни ни какво съставлява приемната грижа. Доста хора имаше на срещата и дамата сподели, че в случай че някой мисли, че това не е работа за него, да напусне. В един миг се оказа, че единствено аз и брачният партньор ми сме заинтригувани. Подадохме документи още същия ден, а след това преминахме многочислени образования и курсове за приемни родители. Година по-късно ни се обадиха да кажат, че има дете за нас “, описа Светла.

Съдбата им изпратила четиригодишната по това време Ивана. Момиченцето незабавно харесало Хуби и седнало в скута му. След 13 опознавателни срещи я взели у дома. Още като влезнала в новия си дом, почнала да ги назовава „ мама “ и „ тате “. Слънчевата девойка направила безпределно щастливи своите приемни родители и те не можели да си показват по какъв начин ще се разделят с нея, в случай че някой я осинови. След като направила една година при тях, обществените стартирали процедура по осиновяването й. Това бил златният късмет на фамилията да резервира своето момиченце и незабавно кандидатствали по процедурата. Април 2012 година съдът им присъдил родителските права.

Четири месеца по-късно при тях настанили Александър. Той бил едвам на 1 година и 5 месеца, не можел да върви и да приказва, нямал мемоари за биологичното си семейство. Много бързо се приспособил в новата фамилна среда, само че за момченцето Светла и Хуби нямали настройката да го осиновят, тъй като майката и бащата не се били отказали от него. Дори го подготвяли, че един ден ще го върнат при същинските му родители.

„ След известно време обществените пристигнаха и оповестиха, че Александър няма да бъде реинтегриран и следва да го впишат в регистъра по осиновяване. Попитах брачна половинка ми дали желае да го осиновим, а той незабавно се съгласи, тъй като го бяхме заобичали като наше родно дете. Така нашето семейство ни се усили за повторно “, споделя Светла.

Днес Ивана е 12, а Александър на 8 години. И двамата знаят, че са осиновени, и в никакъв случай тази информация не е била защитавана в загадка. Светла твърди, че на децата не им е липсвало нищо и са възпитавани с доста обич.

Когато Ивана била на 7 години, потърсили здравна помощ, тъй като на едната й ръка имало меланоцитен невус. Заради неприятното кожно образувание тя се тормозила да върви с тениска и рокли. Отишли непосредствено в столична болница, където никой кожен лекар не се наемал да направи интервенцията по отстраняването му. За неин шанс скоро по-късно гостувал немският професор Едгар Бимер, който пристигнал, с цел да организира образование на български лекари, и съумял да прегледа момичето.

„ Професорът заяви, че в Германия такива интервенции се вършат още при раждането на детето, с цел да не се трансформира в карцином самото образувание. Попита за какво толкоз късно търсим здравна помощ. Ние му обяснихме, че Ивана е осиновена и по тази причина едвам в този момент сме я завели на доктор. Той бе впечатлен от историята й, пожела да я оперира в родината си. Плати самолетните билети до Германия и всички разходи по интервенцията “, описа Светла.

Щастливото събитие още повече сплотило фамилията, а преди три години то се усилва още веднъж. В дома на съпрузите идва трето дете – още веднъж момче. На него двамата станали приемни родители.

„ Обадиха ни се да кажат, че има уместно дете за нас. Взехме го още от родилния дом, когато бе на 7 дни. Ивана и Александър бяха доста разчувствани, с огромно неспокойствие подреждаха дрешките, шишетата за хранене, памперсите “, спомня си Светла.

Всеки ден бил по-хубав от предния, а хоризонтът за семейството изглеждал слънчев. На 30 август тази година обаче Хуби умира ненадейно.

„ Легнахме си вечерта и сутринта не се разсъни. Лекарите допускат, че е умрял вследствие на инфаркт. Не се съгласих да му вършат аутопсия, тъй като той не обичаше лечебни заведения. Имаше високо кръвно, само че пиеше медикаменти и се грижеше за здравето си. Много е тежко – събуждаш се един ден и животът ти е изменен. Любимият човек към този момент го няма. Той беше доста безрезервен към мен и децата. Много ни обичаше “, споделя през сълзи брачната половинка му.

Светла твърди, че усеща наличието му и през днешния ден. Убедена е, че Хуби бди над тях, че й оказва помощ и я направлява в всекидневието, тъй като с лекост се оправя с някои неща, които преди този момент в никакъв случай не е правила. Като да вземем за пример цепенето на дърва.

Тежко приели загубата на своя баща и тримата малчугани. Александър, въпреки че е на 8 години, към този момент осъзнава, че той е мъжът в къщата.

„ Каза ми, че той ще прави тежката работа и желае да спи до мен, с цел да не съм сама и да не се опасявам нощем. Друга година децата постоянно желаят да вършим коледната декорация у дома овреме. Винаги има еуфория, а в този момент нямат предпочитание за нищо. Това ще е най-тежката им Коледа, тъй като баща им го няма. Не желаят да слагаме елха и гирлянди. Питат ме: „ Татко, като го няма, кой ще постави елхата? “. Не им се чества. И писма не са писали до Дядо Коледа “, споделя разплакана Светла.

Доходите на фамилията не надвишават 1000 лева и идват от заплатата на дамата като приемен родител, детските надбавки и от месец отпуснатата пенсия на децата поради умрелия им родител.

„ Не съм човек, който да хленчи и да се оплаква. Не искам да спекулирам с добрината на хората. Всичко ще ни е нужно, тъй като отсега нататък ще ни стане още по-трудно ”, съобщи Светла.

Единственото, което тя желае за себе си, е да е здрава и да може да гледа малчуганите си.

Галина ГЕОРГИЕВА

Инфо: