Бащата е много повече от донор на генетичен материал. И

Бащата е доста повече от донор на генетичен материал. И мисля, че има два типа татковци. Такива, които в никакъв случай не стават по-големи от сперматозоидите, които носят. И останалите, които вършат всичко останало. Съгласен съм, че има и такива по средата.

Тези „ по средата “ неведнъж са представяни, като тайфа кретени, които не могат да сложат един памперс на едно дете и са някакви безпомощни индианци, които не знаят, какво да вършат с едно дете, в случай че ги оставят сами с него. Може и да е по този начин.

Понякога бащите са просто сенки в твоя и живот, само че има и такива, които освен ти демонстрират светлата страна, само че и са светлата страна. Светлината в твоя живот. Да поговорим за вторите.

Истинския татко не приказва за финансовите проблеми на фамилията на децата си. Не приказва за проблемите на фамилията. Не, тъй като не би трябвало да споделя, не тъй като детето не би трябвало да се научи, че постоянно и на всички места има всевъзможни проблеми, а тъй като детето би трябвало да се научи, че решаването на проблемите е по-важно качество от философстването и шерването. И да знае, че баща му взема решение проблемите.

И с цел да не философстваме на вятъра – в случай че на щерка ти й трябват 2000 лв. за курс, а вие ги нямате – 1. Добре пристигнали в клуба. 2. Смотания татко стартира с "Ау, ами в този момент какво ше вършим!? От къде да ги намерим, тия пари!? Ужас!? " 3. Истинският бащата евентуално също ги няма тези 2000 лв., само че просто кимва и пита, в брой ли би трябвало да се платят или има сметка, в която да се преведат. И ги превежда, или заплаща в период. Ясно е, че тези пари би трябвало да се платят.

Това може да стане по мъжкия метод, като просто се платят, тъй като в случай че един мъж не може да откри едни 2000 лв. за мен не е същински мъж, сори! Или путьовски, като се дръпне една лекция преди този момент, какъв брой е сложен живота, какъв брой мъчно се изкарват 2000 лв. и по какъв начин вие родителите вършиме всичко за детето.

Истинския татко не мрънка. Няма алтернатива, в която мрънкането да бъде целесъобразно със шерване с най-близките. Няма такова нещо. Истинския татко би трябвало да бъде опора и това е посланието, което би трябвало да излъчва. Без значение, какво му е и какъв брой му е тежко. Това си остава за негова консумация.

Децата би трябвало да знаят, че мъжете намират решения, а не ръсят проблеми. Това ще им остане модела на подражателство и модела, който ще търсят в живота. Сиреч, ще си търсят мъже, а не мрънкачи. А, синовете ще бъдат мъже, а не слабохарактерни мрънкачи.

Истинския татко има сили да се усмихва у дома, в случай че ще сред зъбите му да има един звук грижи, кръв, сополи, пот и длани.

Истинския татко не купува шофьорската брошура на децата под претекст, че е значимо да се вземе книжката, без значение, по какъв начин, тъй като той след това щял да го научи детето, по какъв начин се кара. Нека уточним. Изкарването на шофьорска не е огромно изпитание и в случай че го спестиш посланието, което получават децата ти е, че даже и дребните старания могат да се икономисват. Това е систематична неточност. Груба систематична неточност.

Истинският татко съблюдава законите. Защото законите би трябвало да се съблюдават, а не да се поясняват. Дори и тъпите закони. Истинския татко не купува тапия за приблизително и висше. Поради същия проблем с напъните.

Ако същинския татко кара Мерцедес, това не значи, че и първата кола на детето му е Мерцедес, единствено тъй като бащата МОЖЕ да го купи. Не, бащата който кара Мерцедес е нучил децата си, че могат да се возят в каквато кола желаят, в това число и в совалка, единствено когато сами го реализиран.

Истинският татко е научил децата си, че парите не се предават по завещание. Те се печелят и усилват.

Истинският татко е научил децата си, че могат да станат, каквито изискат, в случай че мощно имат вяра в себе си, поставят старания, когато не става удвояват напъните си и в никакъв случай, в никакъв случай не се отхвърлят. Без значение, дали желаят да станат космонавти или желаят да излизат с Ейми Адамс.

Истинския татко не изпада в нервност, в случай че сина му се татуира на 15, а щерка му изиска да си направи цици за бала. Истинския татко знае, че тя не ги прави по условия на приятеля си, тъй като е научена, че по този начин не са прави. Иска да си уголеми бюста, тъй като има за какво. И точка. По-големите цици също могат да бъдат изискване или причина за благополучие. Или и двете. И същинския татко не стартира с брътвежите, че би трябвало да сме естествени. Истинският татко почита желанията на децата си. Уважава. Не е плебей на желанията им.

Истинският татко е научил децата си, че не се върви с „ влечки “ на повече от километър от плажа, с джапанки се върви на басейн, а с кроксове се върви на къмпинг. И на никое място другаде.

Истинския татко е научил децата си, че усет не значи вкусна наденица. Означава усет към живота и усет от живота.

Истинският татко е научил децата си на отношение към хората, не с лекции, а с отношението си към майка им.

Истинският татко се е справил чудесно със задачата да бъде същински татко.

Пишете на Симеон Колев на [email protected].