WWF пусна още 10 000 от застрашените есетрови риби в Дунав
Те са отгледани в плаващ разплодник в Австрия, който играе ролята на генна банка
WWF България и нейни сътрудници пуснаха в Дунав 10 000 есетри от сериозно застрашения тип съветска есетра (Acipenser gueldenstaedtii) край село Гомотарци до Видин. Там се намира едно от най-важните за типа местообитания в Европа. От основаването си през 2006 година природозачитната организация и нейни сътрудници са пуснали в Дунав над 130 000 есетри.
Зарибяването е част от интернационалния план, финансиран по стратегия LIFE на Европейския съюз. Неговата цел е да помогне за възобновяване на популациите на 4-те типа есетри, към момента обитаващи Долен Дунав (чига, пъструга, моруна и съветска есетра) посредством основаването на в Австрия, който да играе ролята на генна банка за човеци с потвърден дунавски генезис. Пуснатите през днешния ден риби бяха отгледани точно в този разплодник и превозени от Австрия до България. До края на плана през 2030 година в Дунав ще бъдат пуснати общо 1,6 милиона есетри от всички дунавски типове.
На събитието участваха представители на Университета за естествени запаси и науки за живота – BOKU (Австрия), които координират главните действия по плана, както и представители на Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури, Областната дирекция по сигурност на храните във Видин, Регионалната ревизия по околната среда и водите в Монтана и Природен парк „ Персина “.
Есетрите – измежду най-древните, скъпи и най-застрашени типове на планетата
Есетровите риби съществуват още от времето на динозаврите и постоянно са имали значително стопанско и културно значение в страните с есетрови популации. Днес обаче са най-застрашената група типове в света, а долната част на Дунав, споделена сред България, Румъния, Сърбия, Украйна и Молдова, остава едно от последните места в Европа, където към момента се срещат диви, естествено размножаващи се популации. Основната причина за положението на групата от над 20 типа са бракониерството, загубата на местообитания и спирането на миграционните им направления от уреди като язовири и водноелектрически централи.
От шестте типа есетри, които исторически са обитавали Дунав, два към този момент са изчезнали – шипът и атлантическата (немска) есетра. Останалите четири типа – моруна, съветска есетра, пъструга и чига – са класифицирани като сериозно застрашени или застрашени в Червения лист на IUCN. цели възобновяване на популациите и на 4-те типа.
Някога съветската есетра е била най-широко публикуваният тип в Дунав. Редовно е мигрирала нагоре по течението, достигайки Братислава. Забелязвани са екземпляри даже във Виена и Регенсбург, само че през днешния ден това е извънредно мъчно поради язовира „ Железни врата “ на границата сред Сърбия и Румъния.
Вече 20 години WWF България работи за запазване на есетрите един до друг с институциите и локалните риболовци – посредством мониторинг на популациите, зарибяване, ограничение на противозаконния улов, отбрана на основни местообитания – защото както ние хората имаме потребност от природа, по този начин и природата има потребност от нас и нашата грижа – за да я съхраним за нашите деца. Можете да подкрепипте напъните на WWF за запазване на българската природа с подаяние на https://dari.wwf.bg/priroda.
WWF България и нейни сътрудници пуснаха в Дунав 10 000 есетри от сериозно застрашения тип съветска есетра (Acipenser gueldenstaedtii) край село Гомотарци до Видин. Там се намира едно от най-важните за типа местообитания в Европа. От основаването си през 2006 година природозачитната организация и нейни сътрудници са пуснали в Дунав над 130 000 есетри.
Зарибяването е част от интернационалния план, финансиран по стратегия LIFE на Европейския съюз. Неговата цел е да помогне за възобновяване на популациите на 4-те типа есетри, към момента обитаващи Долен Дунав (чига, пъструга, моруна и съветска есетра) посредством основаването на в Австрия, който да играе ролята на генна банка за човеци с потвърден дунавски генезис. Пуснатите през днешния ден риби бяха отгледани точно в този разплодник и превозени от Австрия до България. До края на плана през 2030 година в Дунав ще бъдат пуснати общо 1,6 милиона есетри от всички дунавски типове.
На събитието участваха представители на Университета за естествени запаси и науки за живота – BOKU (Австрия), които координират главните действия по плана, както и представители на Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури, Областната дирекция по сигурност на храните във Видин, Регионалната ревизия по околната среда и водите в Монтана и Природен парк „ Персина “.
Есетрите – измежду най-древните, скъпи и най-застрашени типове на планетата
Есетровите риби съществуват още от времето на динозаврите и постоянно са имали значително стопанско и културно значение в страните с есетрови популации. Днес обаче са най-застрашената група типове в света, а долната част на Дунав, споделена сред България, Румъния, Сърбия, Украйна и Молдова, остава едно от последните места в Европа, където към момента се срещат диви, естествено размножаващи се популации. Основната причина за положението на групата от над 20 типа са бракониерството, загубата на местообитания и спирането на миграционните им направления от уреди като язовири и водноелектрически централи.
От шестте типа есетри, които исторически са обитавали Дунав, два към този момент са изчезнали – шипът и атлантическата (немска) есетра. Останалите четири типа – моруна, съветска есетра, пъструга и чига – са класифицирани като сериозно застрашени или застрашени в Червения лист на IUCN. цели възобновяване на популациите и на 4-те типа.
Някога съветската есетра е била най-широко публикуваният тип в Дунав. Редовно е мигрирала нагоре по течението, достигайки Братислава. Забелязвани са екземпляри даже във Виена и Регенсбург, само че през днешния ден това е извънредно мъчно поради язовира „ Железни врата “ на границата сред Сърбия и Румъния.
Вече 20 години WWF България работи за запазване на есетрите един до друг с институциите и локалните риболовци – посредством мониторинг на популациите, зарибяване, ограничение на противозаконния улов, отбрана на основни местообитания – защото както ние хората имаме потребност от природа, по този начин и природата има потребност от нас и нашата грижа – за да я съхраним за нашите деца. Можете да подкрепипте напъните на WWF за запазване на българската природа с подаяние на https://dari.wwf.bg/priroda.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ