Невежеството е винаги самоуверено | Робърт ЛЪДЛЪМ
Баща на трилъра, татко на „ Самоличността на Борн ”, създател на книги, продадени в 400 милионен тираж. Писателската кариера на Робърт Лъдлъм стартира със основаване на театрални пиеси и решително върви към своята трилър-кулминация. Славата идва при него през 1980 година, когато е оповестена книгата му „ Самоличността на Борн ”, а през днешния ден Лъдлъм е измежду от най-продаваните модерни създатели.
(1927 ~ 2001)
Пиша основно за да развличам. Но си мисля, че без значение дали пишеш комедия или покруса, постоянно пишеш от позиция на нещо, което те тормози или ядосва.
Давам най-хубавото от себе си, с цел да вляза в нюансите на човешкото държание.
Човек, който се занимава с спектакъл, би трябвало да знае по какъв начин да задържи публиката.
Това, което човек не си спомня, не съществува за него.
Най-безценните бижута не са от скъпоценни камъни, а от плът и кръв.
Любовта и омразата си наподобяват по това, че човек, който обича, може да бъде манипулиран тъкмо толкоз елементарно, колкото човек, който ненавижда.
Надеждата е единственото нещо, което е по-силно от страха.
Винаги съм предпочитал конфликт сред характерности, а не идеологии.
Всички хора имат тъмна страна. Иска ни се да се избавим от нея, само че не можем да го създадем. Навярно, не бихме могли да живеем без това.
Ласкателството и раболепието оказват помощ на отговорния да избяга от неприятностите.
Колкото по-властно звучи гласът, толкоз по-малка е заплахата да бъде изобличен.
Колкото повече се съпротивлявате на протичащото се, колкото повече се разкъсвате в себе си, толкоз по-зле ще се чувствате.
Ако решиш да променяш света, безусловно ще се намерят хора, които ще желаят да ти попречат.
Невежеството е постоянно самонадеяно.
Реалната власт принадлежи не на тези, които приказват, а на тези, които мислят.
Възможностите са постоянно в близост. Нужно е единствено да успееш в точния момент да ги видиш и да ги използваш.
Великият военачалник Ханибал в миналото е споделил: „ Ако няма път, ще прокараме! ”
Животът е прекомерно къс, с цел да губим време в страдание за отминалото.
Снимка: robertludlum.nl
