Радан си спомни думи на баща си за Паметника: Няма свобода, докато окупаторът размахва символа на властта си
Баща ми ни напусна напролет на 2007-ма. А за финален път се разхождахме по нормалния си маршрут, от Университета, през Княжеската и Борисовата градини, та до Ловния парк, някъде през късната есен на 2006-та, преди да се разболее съществено. Тези разходки, един-два пъти седмично, бяха към 15-годишна традиция, значи сигурно над 1000.
И всякога, но всякога (а другояче напълно не беше скучен или настойчив човек) като минеше около " Паметника ", споделяше: " България не може да бъде свободна, до момента в който окупаторът размахва високо над столицата ни признака на своята власт. "
(Доста сме говорили по тематиката, спорил съм с него дали това е в действителност чак толкоз значимо. С годините започнах да го разбирам. Надали толкоз добре, колкото го разбираше той, който е бил очевидец на мрака на сталинизма през 50-те, на издигането на " Паметника " - израз на тържеството на диктатурата във връзка смазването на горянското придвижване.)
Е, признакът към този момент го няма.
А аз имам вяра, че някъде там, където той самият не вярваше, че отиват душите, душата на татко ми към този момент почива в мир. И не мисля, че това е задоволително, с цел да бъдем свободни. Но е добра стъпка във вярната посока.
Снимка Асен ГеновБаща ми ни напусна напролет на 2007-ма. А за финален път се разхождахме по нормалния си маршрут, от Университета, през Княжеската и Борисовата градини, та до Ловния парк, някъде през късната есен на 2006-та, преди да се разболее съществено. Тези разходки, един-два пъти седмично, бяха към 15-годишна традиция, значи сигурно над 1000.
И всякога, но всякога (а другояче напълно не беше скучен или настойчив човек) като минеше около " Паметника ", споделяше: " България не може да бъде свободна, до момента в който окупаторът размахва високо над столицата ни признака на своята власт. "
(Доста сме говорили по тематиката, спорил съм с него дали това е в действителност чак толкоз значимо. С годините започнах да го разбирам. Надали толкоз добре, колкото го разбираше той, който е бил очевидец на мрака на сталинизма през 50-те, на издигането на " Паметника " - израз на тържеството на диктатурата във връзка смазването на горянското придвижване.)
Е, признакът към този момент го няма. А аз имам вяра, че някъде там, където той самият не вярваше, че отиват душите, душата на татко ми към този момент почива в мир.
И не мисля, че това е задоволително, с цел да бъдем свободни. Но е добра стъпка във вярната посока.
И всякога, но всякога (а другояче напълно не беше скучен или настойчив човек) като минеше около " Паметника ", споделяше: " България не може да бъде свободна, до момента в който окупаторът размахва високо над столицата ни признака на своята власт. "
(Доста сме говорили по тематиката, спорил съм с него дали това е в действителност чак толкоз значимо. С годините започнах да го разбирам. Надали толкоз добре, колкото го разбираше той, който е бил очевидец на мрака на сталинизма през 50-те, на издигането на " Паметника " - израз на тържеството на диктатурата във връзка смазването на горянското придвижване.)
Е, признакът към този момент го няма.
А аз имам вяра, че някъде там, където той самият не вярваше, че отиват душите, душата на татко ми към този момент почива в мир. И не мисля, че това е задоволително, с цел да бъдем свободни. Но е добра стъпка във вярната посока.
Снимка Асен ГеновБаща ми ни напусна напролет на 2007-ма. А за финален път се разхождахме по нормалния си маршрут, от Университета, през Княжеската и Борисовата градини, та до Ловния парк, някъде през късната есен на 2006-та, преди да се разболее съществено. Тези разходки, един-два пъти седмично, бяха към 15-годишна традиция, значи сигурно над 1000.
И всякога, но всякога (а другояче напълно не беше скучен или настойчив човек) като минеше около " Паметника ", споделяше: " България не може да бъде свободна, до момента в който окупаторът размахва високо над столицата ни признака на своята власт. "
(Доста сме говорили по тематиката, спорил съм с него дали това е в действителност чак толкоз значимо. С годините започнах да го разбирам. Надали толкоз добре, колкото го разбираше той, който е бил очевидец на мрака на сталинизма през 50-те, на издигането на " Паметника " - израз на тържеството на диктатурата във връзка смазването на горянското придвижване.)
Е, признакът към този момент го няма. А аз имам вяра, че някъде там, където той самият не вярваше, че отиват душите, душата на татко ми към този момент почива в мир.
И не мисля, че това е задоволително, с цел да бъдем свободни. Но е добра стъпка във вярната посока.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ