Закъснението
Бързах за среща с приятелката ми, закъснявах с петнайсет минути (срещаме се от близо месец). Мина ми през акъла да ú позвъня и да я предупредя, само че си споделих, че няма смисъл, тъй като тя закъснява постоянно (!) с най-малко половин час. Пристигнах, на уреченото място нямаше никого.
Чаках 10 минути.
Накрая те се появи, аз се втурнах към нея. Уви, беше в неприятно настроение… Опитах се да схвана за какво. След някое време афектирана ми сподели:
– Ти закъсня с съвсем 20 минути!
Аз в ступор – по какъв начин е схванала в случай, че закъсня? След къс разпит се обясни, че през цялото това време тя ВИНАГИ е идвала в точния момент и се е криела настрана, наблюдавайки ме.
– Защо?!! – попитах аз.
И тук тя се издаде:
– Момичетата постоянно закъсняват! Ако бях пристигнала по-рано, то ще стане ясно, че съм влюбена.
Усмихнах се до уши.
До нея последователно доближи това, което беше споделила, погледна ме в очите и жално попита:
– Ама съм глупава, а?
