Трябва ли да има съкратено следствие за жестоките убийства?
Бърз правосъден развой или обективна присъда за ликвидиране? Черната хроника от каузи, завършили с понижено наказване за подсъдимия, продължава да пораства, с нея и нетърпимостта на пострадалите – близки на потърпевши и починали. 12 години след промените в Наказателния кодекс, които вкарват опцията за скъсен развой, дебатът по тематиката продължава. Юристите са безапелационни за изгодата от процедурата, само че се разминават към въпроса дали тя би трябвало да бъде прилагана за всички закононарушения.
5 август 2007-ма - олимпийският първенец по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвиква в нетрезво положение тежка злополука край Ропотамо. При удара умира 24-годишният Петър Петров, а тежко ранена и прикована вечно в инвалидна количка остава 18-годишната Емануела Горсова. В процеса Стависки се възползва от нововъведеното в закона кратко правосъдно разследване. Той признава обстоятелствата от обвинителния акт и икономисва на съда дълъг правосъден развой. В подмяна обаче получава понижено наказване, което съгласно тогавашния текст от закона би трябвало да е под минималното планувано. Така Стависки остава на независимост с 2 години и половина условна присъда.
2 години по-късно, през 2009-а, от същата процедура се възползва 31-годишният Владо Айрянов, който шофирайки пийнал и с превишена скорост, убива трима души на околовръстния път на Бургас. Впоследствие желае съкратена процедура, а съдът му постанова оптималната допустима присъда в тази ситуация – 4 година и 11 месеца затвор. Заради тези и редица сходни случаи възмущението ескалира – както измежду околните на жертвите, по този начин и измежду обществото.
Съдията от Върховния касационен съд Капка Костова обаче разяснява за Дарик, че изгодата от съкратеното разследване не е само за нарушителите, както се спекулира:
„ Аз настоявам, че тези изгоди са също и за потърпевшите, които в един доста по-кратък интервал от време могат да получат задоволство, да бъдат обезщетени и да имат финален правосъден акт. Твърдя, че има и социална изгода, тъй като системата съумява да спести време и старания, защото в последните години престъпността се усилва и усложнява. А решението на този проблем не е да усилваме непрестанно съдиите и хората, които работят в системата. И постоянно когато може да бъдат спестени време, старания и разход, това би трябвало да бъде направено. Обществото научава за в действителност тежките, фрапиращи случаи на закононарушения, за тежки и грозни похищения и така нататък Но това не е всеобщата престъпност. Тъй като ние имаме повсеместен взор над обстановката, считаме, че този метод на установяване на наказването при извършено кратко правосъдно разследване, не е неправдив ”, сподели арбитър Костова.
При кратко произвеждане процесът се съкратява минимум с 5 пъти, счита и юрист Марин Марковски:
„ С влизането подсъдимият се съгласява, прокурорът упреква с обвинителната тирада, юристът пази със защитната тирада, съдията се отдръпва и след един час присъдата към този момент е прочетена в залата. Разкарването на движимостите лица и очевидци, недошлите и заболели членове на състава, отлагането поради натовареност на юриста - това към този момент е в историята. Това редуцира делата. Няма статистика, само че по моя преценка считам, че като времето се редуцира минимум пет пъти ”, уточни юрист Марковски.
През 2010 година законът е изменен и присъдата при кратко разследване към този момент се понижава единствено с 1/3. Доживотните присъди пък се редуцират до наказване сред 20 и 30 години. Според юрист Ина Лулчева въпросът с какъв брой тъкмо да се понижават наказванията е напълно политически:
„ Въпросът с какъв брой да се понижи наказването е въпрос на политическо решение. То няма юридическа аргументация. От правно становище е значително това, че всяка страна, която спомага за по-бързо привършване на делото и реализиране задачите на процеса, би трябвало да бъде толерирана да го направи. А в какъв размер ще бъде - това е въпрос на политическото решение на Народното събрание ”, съобщи юрист Лулчева.
Недоволството в обществото обаче не понижава, изключително при случаите с жестоки убийства, като това на студентката Вероника Здравкова. Момичето бе намерено край ЖП гарата във Велико Търново, убито с многократни удари с секира по главата. Извършителят Илиян Здравков е осъждан неведнъж рецидивист, в това число за полови похищения. Съдът има желание да осъди Здравков на пожизнен затвор, само че откакто той призна виновността си и изиска скъсен развой, магистратите му постановиха оптималната в тази ситуация 30-годишна присъда.
Отново вместо пожизнен затвор, 23-годишна присъда получи преди няколко месеца Мехмед Хасан – килърът на 7-годишната Дамла от Момчилград. Момиченцето бе намерено мъртво в дома си с увита в тиксо глава.
От кратко разследване може да се възползва и Северин Красимиров – упрекнат за жестокото обезчестяване и ликвидиране на Виктория Маринова в Русе преди няколко седмици.
Според Марин Марковски изключително тежките случаи би трябвало да бъдат изключени от процедурата:
„ Съкратеното разследване би трябвало да отпадне за всичките убийства, които са осъществени по изключително непосилен и нечовечен метод. Трябва непременно да отпадне и за ликвидиране на бременна жена. Най-правилното е да се резервира, само че да се изключат тези свиреп закононарушения, където доживотната присъда си е заслужена. При този метод ще има гаранция, че този, който е с два крайници, но няма нищо общо с човешкия жанр, и прави ужасии, ще остане зад решетките вечно. Той не може да прави нови закононарушения. Този текст би трябвало да бъде изменен. Останалото не трябва ”, сподели Марковски.
През 2009-а година сходен опит обаче е юридически – тогава без опция за кратко правосъдно разследване остават убийствата, тежките телесни повреди и случаите, при които причинителят е в пияно положение. Поправката обаче остава в действие единствено година. Според някогашния арбитър и юрист Ивета Анадолска текстът е бил прекомерно общ:
„ Твърде доста закононарушения попадаха в кръга на тези, които не могат да се употребяват от тази наредба, което пък също е незаслужено. Защото в тази процедура подсъдимият се лишава от опцията да се бори, да събира доказателства, да потвърждава непорочност. Той се съгласява с обстоятелствата ”, сподели юрист Анадолска.
Съдия Капка Костова пък счита, че никое закононарушение не би трябвало да се изключва от процедурата по кратко разследване:
„ Това са работещи механизми, които разрешават системата да изразходва процесуални старания и запаси и да отделя време единствено когато е в действителност е противоречиво - когато би трябвало да се откриват и събират доказателства и така нататък Но когато подсъдимият желае да признае обстоятелствата, когато доказателствата към този момент са събрани по планувания от закона ред, когато страните не спорят, тогава ние да настояваме да не се организира това кратко правосъдно разследване за избрани закононарушения? Някак си не виждам публичната изгода и правния аргумент в това. ”
Ина Лулчева пък напомни, че наказванията се дефинират, с цел да са обективни за дееца, а не за околните на потърпевшите:
„ Аз не смятам, че възприятието за правдивост е еднакво на възприятието за отплата. Не смятам също по този начин, че потърпевшият би бил задоволен от каквото и да било наказване. Вие виждате, че публичните настройки се насочват към претенции за налагане на смъртно наказване при по тежките случаи, което едно демократично общество през XXI век естествено, че не може да си разреши. Наказанията по българския углавен кодекс са извънредно високи по отношение на средноевропейските. Не смятам, че определянето им в един размер, който е с 1/3 под този, който е избран от съда, би могъл да докара до очевидна неправда на наказването. Когато се дефинира наказването се преценя дали то е заслужено, или не за дееца, а не заслужено или не за потърпевшите. Понеже наказването не е в действителност отмъщение “, съобщи Лулчева.
„ Искам да слага и контравъпроса – дали в случай че наказаният излежи не 20, а 30 години, някой ще се усеща по-удовлетворен? И дали в случай че има натрапен пожизнен затвор и бъде сменен след 30-ата година, това също няма да опонира на нечие възприятие на правдивост? Изобщо абсолютизирането на доводите за справедливото очакване на потърпевшите, още повече при гибел, те да бъдат водещи при определянето на наказването и на наказателната политика на страната, в действителност води до една безизходна обстановка. Няма наказване, което за една майка да е уместно, когато е породена гибел на детето й. И в случай че някой каже, че е склонен подсъдимият да бъде осъден за 20, вместо за 30 година, или за пожизнен, а не за пожизнен без подмяна, това ще слага още доста въпроси, тъй като ще споделяме за какво 30, а не 31 или 28. Изобщо подобен метод на размишление е циничен ”, добави тя.
След последното грубо ликвидиране в Русе още веднъж се чуха политически възгласи за промени в процедурата, само че още веднъж с неразбираеми претекстове и оферти. А законът не трябва да бъде променян в положение на афект и страст, счита арбитър Капка Костова:
„ Трябва в тези кодифицирани материи да се пристъпва доста деликатно. Да се трансформира единствено когато това в действителност е безусловно належащо и да се трансформира експертно, а не прочувствено и популистки ”, сподели арбитър Костова. /dariknews.bg
5 август 2007-ма - олимпийският първенец по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвиква в нетрезво положение тежка злополука край Ропотамо. При удара умира 24-годишният Петър Петров, а тежко ранена и прикована вечно в инвалидна количка остава 18-годишната Емануела Горсова. В процеса Стависки се възползва от нововъведеното в закона кратко правосъдно разследване. Той признава обстоятелствата от обвинителния акт и икономисва на съда дълъг правосъден развой. В подмяна обаче получава понижено наказване, което съгласно тогавашния текст от закона би трябвало да е под минималното планувано. Така Стависки остава на независимост с 2 години и половина условна присъда.
2 години по-късно, през 2009-а, от същата процедура се възползва 31-годишният Владо Айрянов, който шофирайки пийнал и с превишена скорост, убива трима души на околовръстния път на Бургас. Впоследствие желае съкратена процедура, а съдът му постанова оптималната допустима присъда в тази ситуация – 4 година и 11 месеца затвор. Заради тези и редица сходни случаи възмущението ескалира – както измежду околните на жертвите, по този начин и измежду обществото.
Съдията от Върховния касационен съд Капка Костова обаче разяснява за Дарик, че изгодата от съкратеното разследване не е само за нарушителите, както се спекулира:
„ Аз настоявам, че тези изгоди са също и за потърпевшите, които в един доста по-кратък интервал от време могат да получат задоволство, да бъдат обезщетени и да имат финален правосъден акт. Твърдя, че има и социална изгода, тъй като системата съумява да спести време и старания, защото в последните години престъпността се усилва и усложнява. А решението на този проблем не е да усилваме непрестанно съдиите и хората, които работят в системата. И постоянно когато може да бъдат спестени време, старания и разход, това би трябвало да бъде направено. Обществото научава за в действителност тежките, фрапиращи случаи на закононарушения, за тежки и грозни похищения и така нататък Но това не е всеобщата престъпност. Тъй като ние имаме повсеместен взор над обстановката, считаме, че този метод на установяване на наказването при извършено кратко правосъдно разследване, не е неправдив ”, сподели арбитър Костова.
При кратко произвеждане процесът се съкратява минимум с 5 пъти, счита и юрист Марин Марковски:
„ С влизането подсъдимият се съгласява, прокурорът упреква с обвинителната тирада, юристът пази със защитната тирада, съдията се отдръпва и след един час присъдата към този момент е прочетена в залата. Разкарването на движимостите лица и очевидци, недошлите и заболели членове на състава, отлагането поради натовареност на юриста - това към този момент е в историята. Това редуцира делата. Няма статистика, само че по моя преценка считам, че като времето се редуцира минимум пет пъти ”, уточни юрист Марковски.
През 2010 година законът е изменен и присъдата при кратко разследване към този момент се понижава единствено с 1/3. Доживотните присъди пък се редуцират до наказване сред 20 и 30 години. Според юрист Ина Лулчева въпросът с какъв брой тъкмо да се понижават наказванията е напълно политически:
„ Въпросът с какъв брой да се понижи наказването е въпрос на политическо решение. То няма юридическа аргументация. От правно становище е значително това, че всяка страна, която спомага за по-бързо привършване на делото и реализиране задачите на процеса, би трябвало да бъде толерирана да го направи. А в какъв размер ще бъде - това е въпрос на политическото решение на Народното събрание ”, съобщи юрист Лулчева.
Недоволството в обществото обаче не понижава, изключително при случаите с жестоки убийства, като това на студентката Вероника Здравкова. Момичето бе намерено край ЖП гарата във Велико Търново, убито с многократни удари с секира по главата. Извършителят Илиян Здравков е осъждан неведнъж рецидивист, в това число за полови похищения. Съдът има желание да осъди Здравков на пожизнен затвор, само че откакто той призна виновността си и изиска скъсен развой, магистратите му постановиха оптималната в тази ситуация 30-годишна присъда.
Отново вместо пожизнен затвор, 23-годишна присъда получи преди няколко месеца Мехмед Хасан – килърът на 7-годишната Дамла от Момчилград. Момиченцето бе намерено мъртво в дома си с увита в тиксо глава.
От кратко разследване може да се възползва и Северин Красимиров – упрекнат за жестокото обезчестяване и ликвидиране на Виктория Маринова в Русе преди няколко седмици.
Според Марин Марковски изключително тежките случаи би трябвало да бъдат изключени от процедурата:
„ Съкратеното разследване би трябвало да отпадне за всичките убийства, които са осъществени по изключително непосилен и нечовечен метод. Трябва непременно да отпадне и за ликвидиране на бременна жена. Най-правилното е да се резервира, само че да се изключат тези свиреп закононарушения, където доживотната присъда си е заслужена. При този метод ще има гаранция, че този, който е с два крайници, но няма нищо общо с човешкия жанр, и прави ужасии, ще остане зад решетките вечно. Той не може да прави нови закононарушения. Този текст би трябвало да бъде изменен. Останалото не трябва ”, сподели Марковски.
През 2009-а година сходен опит обаче е юридически – тогава без опция за кратко правосъдно разследване остават убийствата, тежките телесни повреди и случаите, при които причинителят е в пияно положение. Поправката обаче остава в действие единствено година. Според някогашния арбитър и юрист Ивета Анадолска текстът е бил прекомерно общ:
„ Твърде доста закононарушения попадаха в кръга на тези, които не могат да се употребяват от тази наредба, което пък също е незаслужено. Защото в тази процедура подсъдимият се лишава от опцията да се бори, да събира доказателства, да потвърждава непорочност. Той се съгласява с обстоятелствата ”, сподели юрист Анадолска.
Съдия Капка Костова пък счита, че никое закононарушение не би трябвало да се изключва от процедурата по кратко разследване:
„ Това са работещи механизми, които разрешават системата да изразходва процесуални старания и запаси и да отделя време единствено когато е в действителност е противоречиво - когато би трябвало да се откриват и събират доказателства и така нататък Но когато подсъдимият желае да признае обстоятелствата, когато доказателствата към този момент са събрани по планувания от закона ред, когато страните не спорят, тогава ние да настояваме да не се организира това кратко правосъдно разследване за избрани закононарушения? Някак си не виждам публичната изгода и правния аргумент в това. ”
Ина Лулчева пък напомни, че наказванията се дефинират, с цел да са обективни за дееца, а не за околните на потърпевшите:
„ Аз не смятам, че възприятието за правдивост е еднакво на възприятието за отплата. Не смятам също по този начин, че потърпевшият би бил задоволен от каквото и да било наказване. Вие виждате, че публичните настройки се насочват към претенции за налагане на смъртно наказване при по тежките случаи, което едно демократично общество през XXI век естествено, че не може да си разреши. Наказанията по българския углавен кодекс са извънредно високи по отношение на средноевропейските. Не смятам, че определянето им в един размер, който е с 1/3 под този, който е избран от съда, би могъл да докара до очевидна неправда на наказването. Когато се дефинира наказването се преценя дали то е заслужено, или не за дееца, а не заслужено или не за потърпевшите. Понеже наказването не е в действителност отмъщение “, съобщи Лулчева.
„ Искам да слага и контравъпроса – дали в случай че наказаният излежи не 20, а 30 години, някой ще се усеща по-удовлетворен? И дали в случай че има натрапен пожизнен затвор и бъде сменен след 30-ата година, това също няма да опонира на нечие възприятие на правдивост? Изобщо абсолютизирането на доводите за справедливото очакване на потърпевшите, още повече при гибел, те да бъдат водещи при определянето на наказването и на наказателната политика на страната, в действителност води до една безизходна обстановка. Няма наказване, което за една майка да е уместно, когато е породена гибел на детето й. И в случай че някой каже, че е склонен подсъдимият да бъде осъден за 20, вместо за 30 година, или за пожизнен, а не за пожизнен без подмяна, това ще слага още доста въпроси, тъй като ще споделяме за какво 30, а не 31 или 28. Изобщо подобен метод на размишление е циничен ”, добави тя.
След последното грубо ликвидиране в Русе още веднъж се чуха политически възгласи за промени в процедурата, само че още веднъж с неразбираеми претекстове и оферти. А законът не трябва да бъде променян в положение на афект и страст, счита арбитър Капка Костова:
„ Трябва в тези кодифицирани материи да се пристъпва доста деликатно. Да се трансформира единствено когато това в действителност е безусловно належащо и да се трансформира експертно, а не прочувствено и популистки ”, сподели арбитър Костова. /dariknews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ