Що е то "съвременно робство" и кой носи отговорност: една баронеса разказва
Баронеса Маргарет Омолола Йънг (или Лола Йънг) от Хорнси е член на Камарата на лордовете в Народното събрание на Обединеното кралство. Тя се занимава с етична и устойчива мода, както и със модерно иго. Баронесата бе в България като част от интернационална конференция на тематика " Публично-частното партньорство в битката с трафика на хора: Как държавното управление и бизнесът се оправят с трафика на хора във веригите за доставки ". За това какво е модерно иго и доколко стилният бизнес носи отговорност за него, тя приказва пред " Дневник ".
- Можете ли да обясните като за неспециалисти какво имате поради под термина " модерно иго "?
- " Съвременно иго " е сложен термин, тъй като значи нещо друго за другите хора. Но в основата си то е изчерпателен термин – включва трафик; насилствен труд; експлоататорски труд; форми на труд, свързани с принуждение. Може да включва деца - работещи в рискови условия и сложни обстоятелства; може да става въпрос за насилствени бракове, изключително млади девойки, омъжвани за по-възрастни мъже и принудени да работят като прислужници. Включва и всички аспекти на домашното иго. Широк термин е и, както можете да си визиите, потегля от доста рискови неща, от същинско иго, безусловно оковани хора, продавани на улицата, до това хора, които получават по-малко от минималната заплата и работят изключително, без да им се заплаща, до иго посредством задължения. Сложен термин е.
- Как се прави разликата сред по-екстремните форми и нещата, които могат да се сметнат за трудови разногласия?
- Добър въпрос. Във Англия някои хора считат, че терминът " модерно иго " е изместил други терзания - за неприятните условия на труд, ниските заплати. Проблемът, който повдигате, е доста значима позиция към проблемите в пазара на труда. Понякога разликата е явна. Например един път вървях във фабрика, в която не можех да вляза, тъй като знаехме, че ръководещите я няма да позволен никого вътре. Но извън можеше да се види черна мухъл по стените, голи електрически жици, счупени прозоречни стъкла. Всички тези знаци биха ви предиздвикали да си помислите, че това е изоставена постройка, само че от нея влизаха и излизаха хора, които бяха работа. В тази обстановка, въпреки че постройката наподобява доста зле и на хората не им се заплаща даже минималната заплата, има нужда някои от тях да печелят пари " встрани ".
Какво може да се направи? Макар, строго видяно, това да не е модерно иго, отново има доста рискови условия на труд. Да се прави разграничаване е значимо, само че от време на време, когато видиш такова нещо онлайн, просто знаеш, че както и да го наричаш, не е вярно.
- Колко огромен е този проблем в България? Имате ли информация? (Бел. ред. Интервюто е взето преди във Англия да бъдат открити десетки мъртъвци в камион с българска регистрация.)
- Не мога да се преструвам, че съм специалист в това, само че съм чувала, че България в този момент се счита за страна източник. Това значи, че български жители отиват в чужбина и са подлагани на доста неприятни условия на труд. Подходът е друг - в случай че доставяш тези хора, това е един проблем, а в случай че ги наемаш – различен. Но това са страни на еднакъв проблем. Има други страни, които също са считани за страни източници, само че тревожното е, че те може да станат и места, където има употреба и принуждение. Трафикът не е еднопосочен, от време на време страните източници стават освен това.
- Имате поради, че те могат да одобряват други служащи от други страни?
- Да, тъкмо по този начин.
- Как страните източници и дестинации могат да работят дружно, с цел да предотвратят това?
- Уцелихте тъкмо – би трябвало да работят дружно. На доктрина всеки споделя " О, да, би трябвало да работим дружно ", само че на процедура е мъчно. Едно от нещата, по които се пробвам да работя, е да създадем интернационална законодателна рамка, която оказва помощ на страните да работят дейно в разнообразни юрисдикции. Фокусирам се върху употребата и насилствения труд в снабдителни вериги, които се ръководят от бизнеса. Така че разговор би трябвало да се води с бизнеса, с държавното управление, с неправителствени организации и профсъюзи, и хора, които са били жертви или са оживели от подобен развой. Но поради това взаимната работа е доста значима.
- Говорейки за интернационална законодателна рамка, не би ли било по-лесно това да мине през европейските институции и по какъв начин ще се развие това след Брекзит?
- Не можеше да не ме попитате за това, нали? (през смях) Личното ми мнение е, че трябваше да останем в Европейски Съюз, само че в този момент сме в доста сложна обстановка. Но би трябвало да решим доколко европейското законодателство, от което ще се откажем, може и би трябвало да бъде покрито от съществуващото английско законодателство. Мисля, че въпреки да напуснем Европейски Съюз, което наподобява несъмнено, ще можем да си сътрудничим.
Има и други междуправителствени структури, които можем да използваме. Освен Европейски Съюз, който аз считам за извънредно значим, също Общността на нациите, Организация на обединените нации, има други райони, в които можем да се съберем. Мечтая си всички тези разнообразни групи хора да се съберат да работят дружно и да изнесем действието на надполитическо равнище, над партийната политика и мисълта, че страните могат да работят в изолираност. Престъпниците и хората, които ръководят такива организации, работят междунационално, тъй че и ние би трябвало да го вършим.
- Споменахте ролята на огромните интернационалните компании. Много от тях създават продукция в други страни и споделят, че единствено купуват създаденото от локални заводи, само че самите заводи не са техни, тъй че отговорността им е лимитирана. Как да бъдат тласнати към деяние?
- Отговорност. Мисля, че във Англия сме стигнали до един миг, в който не всички, само че въпреки всичко доста бизнеси одобряват, че не могат да аутсорснат отговорността си. Да кажат " О, аз не ръководя тази фабрика за мои облекла, нямам отговорност ". Вече не одобряваме това. И в този момент това е включено в закона ни. В Закона за актуалното иго, секция 54, има концепцията " бистрота във веригите за доставяне ". Тя изисква всички огромни компании да рапортуват какви ограничения вземат за елимиране на актуалното иго във веригите си.
Сега множеството интерпретират това, като го отнасят към фабриките от най-горния пласт, по този начин да се каже. Ако съм бранд и имам фабрика в Бангладеш и една в Англия, мога да кажа – да, правила съм инспекции, правила съм одит, всичко е ужасно. Но в случай че тази фабрика аутсорсва на друга фабрика, тя – на друга и по този начин в съвсем безкрайна верига, някой би трябвало да поеме отговорност, тъй като надолу по веригата рискът се усилва. Затова се назовава " бистрота на веригата ". В началото някои компании споделяха, че не знаят какво има по веригата им – а аз споделям " Моля? " () Когато стане огромно злополучие, когато фабрика се възпламени или се срути, ще кажеш " 200 души умряха, само че това няма нищо общо с мен "?
© Георги Кожухаров
Лола Йънг
- Споменахте че " това към този момент не се приема " - т.е., ненапълно става въпрос за публично мнение. Защо един англичанин би трябвало да се загрижи за българските служащи или за какво българите би трябвало да се интересуват от служащи в Бангладеш?
- Да, има спор към това. Аз персонално намирам тази позиция за неприемлива. В последна сметка тези неща се връщат в кръг. Ако една страна е лишена от средства, без значение дали е Бангладеш или Етиопия, или която и да е, какво става с тези хора? Те се гневят, те са неспокойни, може би стават уязвими за тероризъм. Защото терористите могат да кажат " Обедняхте поради тези хора, за какво да им помагате, за какво не се биете с тях? " Или стават мигранти, тъй като няма какво да вършат в страната си, няма по какъв начин да получат добър стандарт и желаят да отидат другаде, където могат да реализират повече. Всички тези проблеми са свързани.
Идеята, че в един глобализиран свят, на прага на 2020 година, можем да кажем " Това, което вършим тук, няма отражение върху метода, по който мислим за хората там " е просто неприемлива. Плюс това, във Англия открихме, че съгласно статистиката 30 хиляди души живеят в някаква форма на модерно иго. Това даже не е " някъде другаде ". Това е в нашия заден двор. И какво ще вършим? Ще кажем " О, този човек живее в различен окръг, на друга улица, мен не ме визира. "? Разбира се, че не, би трябвало да действаме.
- Някои хора биха споделили, че това е въпрос на трудовото право или задача за полицията и управляващите. Как една неправителствена организация въпреки това би трябвало да взе участие в процеса?
- Връщаме се към по-ранната ни тематика – за взаимната работа. Това е извънредно значимо. Мисля, че задачата фактически е на държавните управления. В региона на модата споделят: " Това си е работа на потребителите. Ако те не желаят бърза мода, няма да я произвеждаме. " Това е прост мотив. Всички знаем, че рекламистите, маркетолозите, всички тези хора, които наемат инфлуенсъри, " Инстаграм ", списанията – всичко е впрегнато, с цел да оформя нашите стремежи. Да, желаеме да сме красиви, да сме удовлетворени и да се идентифицираме с някого – само че става въпрос за това по какъв начин се експлоатира това предпочитание. Не става въпрос напълно за потребителя, който не всеки път има целия избор, който си мислим.
Неправителствените организации са доста значима част от работата ми в акцията. Но ние преднамерено търсим и организации, свързани с религиите – Англиканската черква приема драговолно този въпрос, както и Католическата черква във Англия.
Има и група вложители, които към този момент не считат, че желаят този въпрос да се придвижва и върху тях. Отношението е сходно на това към презокеанската търговия с плебеи. Големи групи хора са споделили тогава, че не желаят това упражнение в грубост да оцапа и тях. Езикът е друг, само че отношението е доста сходно. Много хора, изключително млади, споделят на стилните компании: " Не желаем да носим облекла, шити от дете, което не е мигнало цяла нощ ". Това е действителността. Хората се интересуват, тъй като светът е обвързван, и стилните марки ще си понесат отговорността.
Съжалявам, отнасям се да говоря, само че съм толкоз във вътрешността в тази тематика от 10 години. Била съм в доста страни. Веднъж отидох в Канада и ми се стори, че тази тематика не им е толкоз значима, колкото на нас. А по-късно разбрах, че ще създадат закон за актуалното иго и разузнаването им в региона на човешките права ще се заеме с тази тематика. Австралия одобри законодателство, по-строго и от английското. Франция също одобри строги закони, скандинавските страни те работят с институциите си, с цел да основат регулации.
Очаквам рано или късно да се сътвори " огнен пръстен " от закони по света. В интерес на бизнеса е да си даде сметка, че това следва и да намерения какво може да направи, с цел да работи превантивно. Така че ограниченията да му харесват и да са допустими за него. Не бих желала бизнесът да каже: " Чакайте, има стотици разнообразни закони по света, по какъв начин да ги съблюдаваме всичките? Защото не си пасват. " Искам не са идентични, само че законодателството да си подхожда.
- Можете ли да обясните като за неспециалисти какво имате поради под термина " модерно иго "?
- " Съвременно иго " е сложен термин, тъй като значи нещо друго за другите хора. Но в основата си то е изчерпателен термин – включва трафик; насилствен труд; експлоататорски труд; форми на труд, свързани с принуждение. Може да включва деца - работещи в рискови условия и сложни обстоятелства; може да става въпрос за насилствени бракове, изключително млади девойки, омъжвани за по-възрастни мъже и принудени да работят като прислужници. Включва и всички аспекти на домашното иго. Широк термин е и, както можете да си визиите, потегля от доста рискови неща, от същинско иго, безусловно оковани хора, продавани на улицата, до това хора, които получават по-малко от минималната заплата и работят изключително, без да им се заплаща, до иго посредством задължения. Сложен термин е.
- Как се прави разликата сред по-екстремните форми и нещата, които могат да се сметнат за трудови разногласия?
- Добър въпрос. Във Англия някои хора считат, че терминът " модерно иго " е изместил други терзания - за неприятните условия на труд, ниските заплати. Проблемът, който повдигате, е доста значима позиция към проблемите в пазара на труда. Понякога разликата е явна. Например един път вървях във фабрика, в която не можех да вляза, тъй като знаехме, че ръководещите я няма да позволен никого вътре. Но извън можеше да се види черна мухъл по стените, голи електрически жици, счупени прозоречни стъкла. Всички тези знаци биха ви предиздвикали да си помислите, че това е изоставена постройка, само че от нея влизаха и излизаха хора, които бяха работа. В тази обстановка, въпреки че постройката наподобява доста зле и на хората не им се заплаща даже минималната заплата, има нужда някои от тях да печелят пари " встрани ".
Какво може да се направи? Макар, строго видяно, това да не е модерно иго, отново има доста рискови условия на труд. Да се прави разграничаване е значимо, само че от време на време, когато видиш такова нещо онлайн, просто знаеш, че както и да го наричаш, не е вярно.
- Колко огромен е този проблем в България? Имате ли информация? (Бел. ред. Интервюто е взето преди във Англия да бъдат открити десетки мъртъвци в камион с българска регистрация.)
- Не мога да се преструвам, че съм специалист в това, само че съм чувала, че България в този момент се счита за страна източник. Това значи, че български жители отиват в чужбина и са подлагани на доста неприятни условия на труд. Подходът е друг - в случай че доставяш тези хора, това е един проблем, а в случай че ги наемаш – различен. Но това са страни на еднакъв проблем. Има други страни, които също са считани за страни източници, само че тревожното е, че те може да станат и места, където има употреба и принуждение. Трафикът не е еднопосочен, от време на време страните източници стават освен това.
- Имате поради, че те могат да одобряват други служащи от други страни?
- Да, тъкмо по този начин.
- Как страните източници и дестинации могат да работят дружно, с цел да предотвратят това?
- Уцелихте тъкмо – би трябвало да работят дружно. На доктрина всеки споделя " О, да, би трябвало да работим дружно ", само че на процедура е мъчно. Едно от нещата, по които се пробвам да работя, е да създадем интернационална законодателна рамка, която оказва помощ на страните да работят дейно в разнообразни юрисдикции. Фокусирам се върху употребата и насилствения труд в снабдителни вериги, които се ръководят от бизнеса. Така че разговор би трябвало да се води с бизнеса, с държавното управление, с неправителствени организации и профсъюзи, и хора, които са били жертви или са оживели от подобен развой. Но поради това взаимната работа е доста значима.
- Говорейки за интернационална законодателна рамка, не би ли било по-лесно това да мине през европейските институции и по какъв начин ще се развие това след Брекзит?
- Не можеше да не ме попитате за това, нали? (през смях) Личното ми мнение е, че трябваше да останем в Европейски Съюз, само че в този момент сме в доста сложна обстановка. Но би трябвало да решим доколко европейското законодателство, от което ще се откажем, може и би трябвало да бъде покрито от съществуващото английско законодателство. Мисля, че въпреки да напуснем Европейски Съюз, което наподобява несъмнено, ще можем да си сътрудничим.
Има и други междуправителствени структури, които можем да използваме. Освен Европейски Съюз, който аз считам за извънредно значим, също Общността на нациите, Организация на обединените нации, има други райони, в които можем да се съберем. Мечтая си всички тези разнообразни групи хора да се съберат да работят дружно и да изнесем действието на надполитическо равнище, над партийната политика и мисълта, че страните могат да работят в изолираност. Престъпниците и хората, които ръководят такива организации, работят междунационално, тъй че и ние би трябвало да го вършим.
- Споменахте ролята на огромните интернационалните компании. Много от тях създават продукция в други страни и споделят, че единствено купуват създаденото от локални заводи, само че самите заводи не са техни, тъй че отговорността им е лимитирана. Как да бъдат тласнати към деяние?
- Отговорност. Мисля, че във Англия сме стигнали до един миг, в който не всички, само че въпреки всичко доста бизнеси одобряват, че не могат да аутсорснат отговорността си. Да кажат " О, аз не ръководя тази фабрика за мои облекла, нямам отговорност ". Вече не одобряваме това. И в този момент това е включено в закона ни. В Закона за актуалното иго, секция 54, има концепцията " бистрота във веригите за доставяне ". Тя изисква всички огромни компании да рапортуват какви ограничения вземат за елимиране на актуалното иго във веригите си.
Сега множеството интерпретират това, като го отнасят към фабриките от най-горния пласт, по този начин да се каже. Ако съм бранд и имам фабрика в Бангладеш и една в Англия, мога да кажа – да, правила съм инспекции, правила съм одит, всичко е ужасно. Но в случай че тази фабрика аутсорсва на друга фабрика, тя – на друга и по този начин в съвсем безкрайна верига, някой би трябвало да поеме отговорност, тъй като надолу по веригата рискът се усилва. Затова се назовава " бистрота на веригата ". В началото някои компании споделяха, че не знаят какво има по веригата им – а аз споделям " Моля? " () Когато стане огромно злополучие, когато фабрика се възпламени или се срути, ще кажеш " 200 души умряха, само че това няма нищо общо с мен "?
© Георги Кожухаров
Лола Йънг
- Споменахте че " това към този момент не се приема " - т.е., ненапълно става въпрос за публично мнение. Защо един англичанин би трябвало да се загрижи за българските служащи или за какво българите би трябвало да се интересуват от служащи в Бангладеш?
- Да, има спор към това. Аз персонално намирам тази позиция за неприемлива. В последна сметка тези неща се връщат в кръг. Ако една страна е лишена от средства, без значение дали е Бангладеш или Етиопия, или която и да е, какво става с тези хора? Те се гневят, те са неспокойни, може би стават уязвими за тероризъм. Защото терористите могат да кажат " Обедняхте поради тези хора, за какво да им помагате, за какво не се биете с тях? " Или стават мигранти, тъй като няма какво да вършат в страната си, няма по какъв начин да получат добър стандарт и желаят да отидат другаде, където могат да реализират повече. Всички тези проблеми са свързани.
Идеята, че в един глобализиран свят, на прага на 2020 година, можем да кажем " Това, което вършим тук, няма отражение върху метода, по който мислим за хората там " е просто неприемлива. Плюс това, във Англия открихме, че съгласно статистиката 30 хиляди души живеят в някаква форма на модерно иго. Това даже не е " някъде другаде ". Това е в нашия заден двор. И какво ще вършим? Ще кажем " О, този човек живее в различен окръг, на друга улица, мен не ме визира. "? Разбира се, че не, би трябвало да действаме.
- Някои хора биха споделили, че това е въпрос на трудовото право или задача за полицията и управляващите. Как една неправителствена организация въпреки това би трябвало да взе участие в процеса?
- Връщаме се към по-ранната ни тематика – за взаимната работа. Това е извънредно значимо. Мисля, че задачата фактически е на държавните управления. В региона на модата споделят: " Това си е работа на потребителите. Ако те не желаят бърза мода, няма да я произвеждаме. " Това е прост мотив. Всички знаем, че рекламистите, маркетолозите, всички тези хора, които наемат инфлуенсъри, " Инстаграм ", списанията – всичко е впрегнато, с цел да оформя нашите стремежи. Да, желаеме да сме красиви, да сме удовлетворени и да се идентифицираме с някого – само че става въпрос за това по какъв начин се експлоатира това предпочитание. Не става въпрос напълно за потребителя, който не всеки път има целия избор, който си мислим.
Неправителствените организации са доста значима част от работата ми в акцията. Но ние преднамерено търсим и организации, свързани с религиите – Англиканската черква приема драговолно този въпрос, както и Католическата черква във Англия.
Има и група вложители, които към този момент не считат, че желаят този въпрос да се придвижва и върху тях. Отношението е сходно на това към презокеанската търговия с плебеи. Големи групи хора са споделили тогава, че не желаят това упражнение в грубост да оцапа и тях. Езикът е друг, само че отношението е доста сходно. Много хора, изключително млади, споделят на стилните компании: " Не желаем да носим облекла, шити от дете, което не е мигнало цяла нощ ". Това е действителността. Хората се интересуват, тъй като светът е обвързван, и стилните марки ще си понесат отговорността.
Съжалявам, отнасям се да говоря, само че съм толкоз във вътрешността в тази тематика от 10 години. Била съм в доста страни. Веднъж отидох в Канада и ми се стори, че тази тематика не им е толкоз значима, колкото на нас. А по-късно разбрах, че ще създадат закон за актуалното иго и разузнаването им в региона на човешките права ще се заеме с тази тематика. Австралия одобри законодателство, по-строго и от английското. Франция също одобри строги закони, скандинавските страни те работят с институциите си, с цел да основат регулации.
Очаквам рано или късно да се сътвори " огнен пръстен " от закони по света. В интерес на бизнеса е да си даде сметка, че това следва и да намерения какво може да направи, с цел да работи превантивно. Така че ограниченията да му харесват и да са допустими за него. Не бих желала бизнесът да каже: " Чакайте, има стотици разнообразни закони по света, по какъв начин да ги съблюдаваме всичките? Защото не си пасват. " Искам не са идентични, само че законодателството да си подхожда.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ