Аристократът, който откриваше кости на динозаври и за малко да стане крал на Албания
Барон Франц Нопча декор Фелсо-Силвас, австро-унгарски благородник, роден през 1877 година е бил много прословута фигура в своето време. Див талант с нюх към стила и драмата, той е откривател, разузнавач, полиглот и занаятчия на маскировката. Нопча прекосява албанските Алпи пешком и се сприятелява с локалните мъже като от време на време взе участие в племенните им препоръки. Веднъж даже е съвсем коронясан за крал на Албания.
Говори се, че постоянно изчезва с месеци, след което се появява в някой изящен европейски хотели, облечен като селяндур. Заедно с по-млад мъж, който назовава собствен секретар, Франц обикаля Балканите на мотоциклет. Поддържа дългогодишни кореспонденции с известни учени мъже от цяла Европа. Въобще, интензивно забавен човек.
Лесно е интригите и романтиката на подвизите на Нопча и трагичният метод, по който умира, да затъмнят по-скучния факт, че баронът е и един от огромните научни мозъци на своето време – и значително самообразован. Той е един от първите учени, които преглеждат вкаменели кости на динозаври като действителни кости на животни, съществували преди доста време. Всъщност той непоклатимо има вяра в еволюционната връзка сред птиците и динозаврите, десетилетия преди концепцията да стане необятно призната измежду палеонтолозите. Общият му принос в региона кара някои да го назовават „ забравения татко на динозаврите “. „ Нопча задава въпроси, които никой различен не е задавал “, споделя Дейвид Вайшампел, палеонтолог в Центъра за функционална анатомия и еволюция в Училището по медицина на университета Джон Хопкинс.
Имението на семейство Нопча
Един ден през 1895 година сестрата на Франц Илона се разхожда по брега на реката наоколо до фамилния им дом, когато намира череп с необикновен тип и го занася на брат си. Скоро младият младеж става луд по находката.
Черепът е на до момента неоткрито тревопасно, сходно на патица, от залеза на Мезозоя преди към 70 милиона години, и е заровен в наслойка преди всеобщото изгубване, което ще заличи 3/4 от всички растителни и скотски типове на Земята. Разчупен от земните сили през годините, черепът е в извънредно положение.
През есента Нопча е признат във Виенския университет и взима черепа със себе си като го демонстрира на своя професор, прочут геолог, очаквайки той да поеме нещата от там. Но професорът изпраща Нопча назад в Трансилвания и му сподели да направи изследване самичък. Независимо дали от липса на интерес или на финансиране, или просто хитрата тактика на учителя, това решение ще създаде един огромен академик.
След интензивно образование по геология, физиология, анатомия и неврология, той стартира с проучване на таза и задните крака на крокодили, с цел да разбере механиката, от която може да се развие летенето в ранните птици. От наблюдаване на самите птици той разпознава моделите при мътене на динозаврите, като заключава, че защото дребните са били прекомерно слаби при раждането си, с цел да се пазят от хищници, някои динозаври е трябвало да ги гледат. Тези хрумвания са напълно нови за времето си.
Нопча се връща във Виена на 22-годишна възраст и показва работата си пред Австрийската академия на науките – една от най-важните научни организации в света. Излизането му на интернационалната сцена е всичко друго, само че не и умерено. По време на лекцията си Нопча преглежда системата за подредба на динозаврите на изтъкнат академик на име Георг Баур, само че го прави с малко до никакъв етикет или такт. Неговият талант е явен, само че по този начин е и с колосалната му неучтивост, който ще оформи академичната му кариера.
Барон Франц Нопча декор Фелсо-Силвас през 1913
Когато прелистим големите томове с писма, които в този момент се съхранява в списък в Природонаучния музей в Лондон, можем да забележим, местата, където нормалният почерк на Нопча става по-рязък, като че ли мислите му се обръщат против себе си. Веднъж, през 1910 година, откакто не съумява да дойде в Лондон за среща със Смит Удуърд, той получава вместо това записка от майката на Франц, в която баронесата, като че ли извинявайки дете от учебно заведение, изяснява, че синът й не е в положение да пристигна заради болест.
Животът на барона се люлее от интервали на изключителна работливост, ежедневна работа на терен и плодотворно писане на интервали, в които е болен. По-късно той разказва това, което го мъчи, като „ разрушени нерви “. Днес евентуално бихме го нарекли маниакална меланхолия.
Баязид Елмаз Дода
През 1906 година, до момента в който възнамерява пътешестване към Албания, Нопча наема млад албанец за негов секретар. Баязид Елмаз Дода е от овчарско село високо в планината. Нопча написа в своя дневник, че Дода е „ единственият човек, който в действителност ме обича “. Усещането е взаимно и по-късно Нопча ще кръсти тип антична костенурка на Дода-Kallakobotion bajazid или „ хубав и кръговиден Баязид “.
Междувременно Албания, държана от османците от епохи, става нестабилна. С наближаването на Първата международна война Нопча се надява да поведе въстание на планинските племена против турците. Европейските „ велики сили “ претендират за страната и през 1913 година се организира конгрес в Триест, където се събират делегати от албанските племена, с цел да обсъдят кой би трябвало да стане крал на нова самостоятелна Албания. Нопча, показвайки малко колониализъм, предлага личното си име. И това не е безумно. Великите сили бяха решени да конфигурират европейски благородник, а до този миг Нопча беше прекарал години в Албания и построи дълбоки връзки. Но в последна сметка задграничният офис не го поддържа, избрайки вместо него германецa принц Уилям. Това бележи края на интереса на Nopcsa към политиката.
Смит Удуърд
Една пролетна заран през 1933 година, 55-години, Нопча написа последно писмо до Смит Удуърд, извинявайки се, че още веднъж няма да успее да се появи в Лондон. Писмото му е написано с нормалната условност, само че покрай края той включи необичайно, радостно, изцяло нехарактерно и съвсем безсмислено стихотворение. Две седмици по-късно, на сутринта на 26 април, откакто беше продал всичките си вкаменелости и забележителната си библиотека за жълти стотинки, Нопча се разсъни, изпрати икономката на пазар и откакто простреля спящия Дода, прострелва и себе си. В самоубийствена записка той показва повода за дейностите си като нервозен срив.
С стаята, където Нопча се прострелва, през днешния ден (доколкото знаем) се обитава организация за недвижими парцели.
По отношение на тялото си, Нопча е безапелационен: „ Искам да бъда изгорял! “ написа той, ползвайки по-силната дума, вместо по-мекия език, присъщ за това време, „ да бъда трансфорат в пепел “. Човекът, който прекарва живота си с кости от предишното, се погрижи да не остави нито кост от себе си.
